Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на
науките огласи факти за леденото време в България в периода 6-10 януари 2017 г.
През този период в България се разви метеорологична обстановка с опасно студено време, обилен снеговалеж и силен вятър в голяма част от страната, обясни Илиан Господинов. По думите му това се случва при спускане от север на полярен въздух към Балкански
полуостров и Централното Средиземноморие. При това се формира система от
средиземноморски циклони, които традиционно водят до зимна обстановка в страната.
Такива обстановки са най-тежки в Североизточна България, където комбинацията от снеговалеж и силен северен вятър води до навявания, преспи и блокиране на пътища, които е практически невъзможно да бъдат почистени преди стихване на вятъра. В София обикновено времето е по-спокойно, защото градът е предпазен от силен североизточен вятър от бариерата на Стара планина.
На 6-7 януари полярната въздушна маса се простира от северните части на Русия и Скандинавия през Източна Европа до Балкански полуостров. На 8-9 януари тя фрагментира и в района на Балканите остава ядро на полярен въздух, който има самостоятелна циклонална динамика и това води до генериране на нов средиземноморски циклон, под чието влияние, в голяма част от страната, на 10 януари отново вали сняг, този път по-обилен в Южна България.
Уникален ли е този епизод с ледено време в България и с какво?
Атмосферна динамика от синоптичен мащаб:
Подобна динамика на атмосферните процеси в района на Балканите се свързва с периодите на най-тежка зимна обстановка в страната. Тя не е изненада и не е уникална. Подобни обстановки в България има почти всяка зима с различен интензитет и различна честота и продължителност.
Валеж и снежна покривка:
Има голяма вероятност този няколкодневен период да е сред най-снежните като цяло за страната през последните десетина години. Бързо качествено сравнение на карти на снежна покривка при други подобни ситуации през последните години показва, че снежната покривка сега е, средно за страната, с относително голяма височина и обхваща почти цялата страна (виж фигура 1 е).
Студ:
Едно бързо изследване на данните от Централната метеорологична обсерватория на НИМХ в София за януари от 1991 до 2017 г. показва, че има известно основание да се казва, че този период с ледено време е екстремен поне за София и поне за последните 27 години. По средни стойности на температура на въздуха за 5 последователни дни през януари класацията е както следва:
Фигура 1: Височина на снежна покривка (cm, лява скала) и надморска височина (m, дясна скала) на: (а) 16-17.02.2012г.; (б) 19-20.12.2012 г.; (в) 30.01.2014 г.; (г) 07.03.2015 г.; (д) 19.01.2016 г.; (е) 11.01.2017 г. Картите са произведени с помощта на снежен модел и данни от около 300 валежомерни станции на НИМХ.
1. 24-28.01.2006 г. - средна температура за 5 дни около -13 градуса;
2. 03-07.01.1993 г. - -11 градуса;
3. 19-24.01.2016 г. - -10 градуса;
4. 6-10.01.2017 г. - -10 градуса.
При температури на въздуха под 10 градуса вятърът е основен фактор, водещ до засилване на усещането за студ. При ледено време (температура на въздуха < 0 градуса) вятърът може допълнително да създаде условия за измръзване на открити части на тялото при продължителен престой на открито, дори температурите да не са опасно ниски сами по себе си. Този комбиниран ефект на опасност от измръзване при ниски температури и силен вятър се определя най-просто с така наречената wind chill (наанглийски - допълнително охлаждане от вятър) температура. Оказва се, че последният 5-дневен период 6-10 януари 2017 г. е най-студен такъв период през януари в София от 1991 г. по wind chill температура.
Класацията по wind chill температура е както следва:
1. 6-10.01.2017 г. - средна wind chill температура около -16 градуса; средна скорост на вятъра 13.5 km/h;
2. 2-6.01.2002 г. - -13 градуса; средна скорост на вятъра 11.3 km/h;
3. 24-28.01.2006 г. - -13 градуса; средна скорост на вятъра 1.4 km/h.
От 2014 г. в НИМХ се изчислява универсална температура на усещане на
базата на пълен модел на топлинен баланс на човешко тяло. На базата на температура
на усещане са определени класове на топлинен комфорт/дискомфорт и прагове на
опасно горещо/студено време. Изработват се карти на страната, показващи актуални
условия на топлинен комфорт/дискомфорт и/или опасни топлинни условия за 5 ч.
астрономическо време (или около най-студената част на денонощието преди
развиделяване) и 14 ч. астрономическо време (или около най-топлата част на
денонощието следобед). Картите се изработват на базата на данни от станциите на
НИМХ.
Архив от карти за зимата на 2016 г. и актуални текущи карти позволяват да се
направи бързо визуално сравнение на условията на опасно студено време през
периодите 19-24.01.2016 г. (фигура 2) и 6-10.01.2017 г. (фигура 3). Вижда се, че през
последните няколко дни (6-10.01.2017 г.) леденото време се задържа в много голяма
част от страната и през светлата част на денонощието. Основен принос за това има
силният вятър. През студения период 19-24.01.2016 г. ниските температури са основно
рано сутрин и се дължат на радиационно изстиване, а след обяд се постига
относително омекване на времето до неопасни температури.
Фигура 2: Класове на топлинен комфорт/дискомфорт според температура на усещане за 5 ч. (нечетен номер карти от ляво надясно по редове) и 14 ч. (четен номер карти) астрономическо време за периода 19-24.01.2016 г.
Фигура 3: Класове на топлинен комфорт/дискомфорт според температура на усещане за 5 ч. (нечетен номер карти от ляво надясно по редове) и 14 ч. (четен номер карти) астрономическо време за периода 6-10.01.2017 г. (анализ) и 11.01.2017 г. (прогноза).
Източник: НИМХ-БАН
