Преглед на печата

Въпреки съвместните уверения за добра работа и сътрудничество между службите на България и Израел премиерите на двете държави Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху за пореден път не можаха да постигнат съгласие за това кой е виновен за атентата на летище Сарафово, коментира „Сега”. Израелският премиер отстоява позицията си, че отговорни за терористичния акт са от радикалната шиитска организация „Хизбула” и Иран. „Имаме несъмнена информация, че тази атака е извършена от „Хизбула”, твърди той. Борисов обаче отказа да потвърди думите му и заяви, че българските разследващи все още не знаят кой е отговорен за атаката от 18 юли, при която загинаха петима израелци и един българин. Към момента САЩ също отказват да подкрепят израелската позиция срещу Иран и ядрената програма на ислямската държава. ЕС пък не се съгласи да включи групировката в списъка с терористични организации.

„24 часа” проследява посещението на българската правителствена делегация, което съвпадна с навършването на 11 години от терористичните атентати в САЩ от 2001 г., отразявайки поднесените от двамата премиери съболезнования към близките на жертвите от атентатите. Ръководителите на двете държави осъдиха тероризма и обещаха да се борят срещу него. У нас и в Израел ще бъдат издигнати паметници в чест на спасените по времето на холокоста български евреи. „Вечна памет! Поклон!”, написа премиерът във възпоминателната книга за жертвите на холокоста в мемориалния комплекс Яд Вашем. След края на съвместното заседание министрите подписаха споразумения за сътрудничество в областта на информационните технологии, здравеопазването, науката, културата и образованието.

Кандидатите за членове за Висшия съдебен съвет от квотата на парламента бяха подложени вчера на кръстосан разпит от членовете на правната комисия при голям институционален, дипломатически и медиен интерес, информира „Дума”. Подобно публично изслушване се организира за първи път. То започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите от терористичните актове в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Новият състав на ВСС ще има важната задача да назначи следващите - главен прокурор и председател на Върховния касационен съд.

Максимум 70 съдилища да решават всички дела - граждански, наказателни и търговски, като първа инстанция. Сега те се разглеждат от 115 районни и 28 окръжни съдилища. Революционната идея предложи Владислав Славов - един от 17-те кандидати, издигнати от депутати за новия Висш съдебен съвет, отразява идеята му „24 часа”. „Така бюджетът на магистратурата може да бъде намален с 1/6 (около 60 млн. лв.)", мотивира се Славов, чийто 9-годишен мандат като конституционен съдия изтича в началото на октомври. Кандидатите за следващия ВСС се изслушваха по азбучен ред. В началото народните представители представят юриста, когото са издигнали, за две минути. Кандидатът излага идеите си за десет минути. Трябва да каже как ще отстоява независимостта на магистратурата, как може да се реши проблемът с натовареността на магистратите, какво трябва да се промени в дисциплинарната практика на съвета, как да се подобри кадровата му политика. След това отговаря на въпроси. Изслушването продължава около час. На 26 септември парламентът ще избере 11 от 17-те кандидати за членове на ВСС. Останалите 11 висши магистрати ще избере съдебната власт.

„Сега” информира: „900 българи са укрили 450 млн. лв. доходи. Най-много са нарушителите в София”. Укриването на доходи в особено големи размери от физическите лица е доста масово явление въпреки опасността от търсене на наказателна отговорност. Проверката на тези 900 граждани е извършена на база придобита собственост и сключвани сделки за последните пет години, уточниха от НАП. Установената разлика между деклариран доход и налично имущество възлиза на 450 млн. лв. Дължимият данък за тях е над 45 млн. лв., като върху тях ще бъдат начислени и съответните лихви.

ВиК проектите, финансирани с европейски пари, вървят бавно, показват данни за изпълнението на ОП „Околна среда”, алармира „Труд”. 12 млрд. лв. не ни стигат за канализация. В 21 век половин България все още ползва архаични ВиК съоръжения, а мръсната вода се излива в реки, дерета и в морето, без да се пречиства. Друг икономически акцент на ежедневника цитира данни от проучване за заетостта на трудовия пазар у нас, осъществено сред 751 компании от София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Изводът - намирането на работа в България става все по-трудно. Фирмите са по-скептични за възможностите да наемат служители през периода октомври - декември.

„България отново пред риск да загуби европари”, предупреждава „Капитал Daily”. Брюксел официално предупреди страната ни, че може да изпусне стотици милиони финансиране по програмата за селските райони. Пред подобен риск държавата ни е изправена за втори път. В писмото от Брюксел прогнозират, че между 150 и 247 млн. евро, могат да бъдат върнати в евробюджета в края на годината. От земеделското министерство съобщават, че имат план за действие, с който да се намали тази потенциалната опасност.

„Атомстройекспорт” вече иска 1 млрд. евро за компенсации за АЕЦ „Белене”, пише „Сега”. Проектът за „Белене” бе прекратен, но сметката за него продължава да набъбва. „Искът не отговаря на принципните договорености, но ние не се осланяхме на тях, а готвехме защитна стратегия и сме наели най-добрите адвокати. Няма никакви основания сумата да е над един милиард евро”, коментира министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред журналисти в Ерусалим. В новата сума на иска руската компания е включила стойността на всички дейности, извършени досега по проекта, на оборудването с дълъг период на производство, щети и други загуби.

„Труд” изяснява: „Москва вдигна 14 пъти неустойката за провалената АЕЦ - от 58 млн. на 1 млрд. евро”. Този обрат в позицията на Русия, според изданието, е форма на натиск за ускоряване на газопровода „Южен поток”.

От „Дума” изчисляват, че блокирането на проекта за втората атомна централа ще струва на всеки българин по 5500 лв. годишно.

„Стандарт” коментира предявения иск от страна на Русия в материала: „Да танцуваш с руска мечка”. Енергийните преговори с Москва винаги са игра на ръба, убедени са от изданието.  

Едва ли намалението на природния газ от 1 октомври ще е само 0,67%, както поиска „Булгаргаз”, коментира „24 часа”. Определянето на цената от понеделник е в полето на ДКЕВР. Официално председателят на енергийната комисия заяви, че цената на топлинната енергия няма да се понижава, но и няма да се повишава в предстоящия зимен сезон. Енергийната тема присъства и в анализа на изданието, който търси отговор на въпроса: „Защо БСП иска референдум за АЕЦ "Белене" и склонен ли е ГЕРБ да го даде”.

В интервю за „24 часа” Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в страната ни, споделя преди заминаването си, че: "България е добре поставена и ще дръпне напред. Вие имате нисък дефицит, ниска инфлация, талантлива работна сила. Аз съм загрижен за България заради свободата на печата, защото медийната собственост е силно концентрирана и това е много обезпокоително. Едва сега дебатът за шистовия газ тук се връща в нормално русло. Сътрудничеството между страните ни в борбата срещу наркотрафика постигна видими резултати. Последните две залавяния на огромни количества наркотици доказват това. Арестът на Брендо бе ключов. Той вярваше, че е недосегаем. Ясно е, че е един от най-големите наркотрафиканти в света. Уверен съм, че българите ще заобичат моята наследничка - Марси Рийс”, смята Негово Превъзходителство.

За „Преса” Димитър Бечев, директор на българския офис на Европейския център по външна политика, изразява няколко свои тези, според които: "Демокрацията на Балканите е второ качество. Районът има все по-маргинална роля за Европа и света. 90-те години доказаха, че Москва е с все по-малко влияние в нашата част на Европа. В момента Балканите са част от енергийната й стратегия", заключава експертът.

„Перничани пиха протестно кафе пред общината”, съобщава „Дума”. По този начин те изразиха несъгласието си от решението на Междуведомствената комисия леките поражения от земетресението на стойност под 2000 лв. да не се поемат от държавата.
Недоволните недоумяват защо ограничението се въвежда три месеца по-късно, при положение че по данни на Инициативния комитет на пострадалите 101 души вече са получили от 600 лв. до 2000 лв. Според хората поставянето на праг сега е проява на дискриминация.

„Лекуват рак с протонни лъчи”, е водещото заглавие на „Преса”. Тази уникална за страната ни терапия представи вчера в София немският специалист - проф. Андреас Бокиш. Методът е изключително ефективен при тумори на мозъка, очите, червата, както и при деца и дори бебета при пълна упойка. Съоръжението за протонно лечение е сложно, тежко няколкостотин тона и струва милиони. Затова и този вид лечение е значително по-скъпо от класическото.

Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, констатира: „На петима доктори се падат четири сестри”. Пред „Монитор” тя обяснява, че здравните специалисти предпочитат да работят в старчески домове в Швейцария, Австрия и Белгия.

„Обезвредиха бомба в Плевен, докато премиерът говори”, съобщава „Новинар”. Открили са я до сградата на полицията. Бомба е била обезвредена по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Плевен в понеделник. Шефът на полицията в Плевен комисар Светлозар Илиев е обяснява за „Новинар”, че бомбата е била самоделна и към нея е бил прикрепен мобилен телефон, който вероятно е трябвало да служи за детонатор. Той е категоричен, че намирането на взривното устройство по никакъв начин не е свързано с посещението на премиера.

Думи като айпод, айпад, таблет и кльомба влизат в новия „Официален правописен речник на българския език”, пише „Монитор”. В речника са намерили място и думи като имейл и онлайн, които задължително се изписват слято за разлика от английския им вариант. „Включени са много думи, които вече са част от активния съвременен речник през последното десетилетие”, коментира един от авторите на официалния справочник проф. Владко Мурдаров. Професорът обясни, че на пазара се продават доста речници с грешни думи  и правила, които хората купуват заради ниската цена. От изданието са отпаднали и доста турцизми и остарели думи, защото не се използват вече в речта, уточни професорът. Речникът се състои от две части - правила и словник. (БТА)