Преглед на печата

„Сега” коментира странната позиция на финансовия министър Симеон Дянков да засекрети информацията за движението на държавната субсидия при независимите депутати. Преди години, когато демокрацията ни бе млада и глупава, политиците успяха да ни излъжат и ни пробутаха идеята за „държавна субсидия”. Наукообразно ни бе обяснено, че политическите партии няма да крадат, ако държавата лично поеме тяхната издръжка. В закона за политическите партии бе записано, че парите следват депутата - ако напуснеш парламентарната си група, можеш да подадеш тайна декларация в Министерството на финансите към коя партия да се прехвърля полагащата ти се държавна субсидия. В правилника на парламента обаче пише, че напусналите една парламентарна група не могат да се присъединяват към друга. И така се стигна до глупавата ситуация - законът забранява на депутат да се мести от една група в друга, но разрешава на субсидията му да прави това. И тъй като става дума за сериозни пари - 160 000 лева за един депутат, съвсем естествено бе групата на независимите народни представители бързо да се разрасне - сега са 17 души.

„Не искам парите от субсидията за нас, като депутати, да останат в ДПС”, заявява в интервю за „Труд” Касим Дал, независим депутат. Според него правилникът на Народното събрание не решава проблема, в който са попаднали той и Карман Исмаилов. Те не напуснаха парламентарната група на ДПС, а бяха изключени. Дал обяснява: „Създадохме фондация в обществена полза „Свобода и достойнство”. Тези пари ще отидат там и ще бъдат отчетени до стотинка. Идеята е те да се използват за политическо обучение на млади хора.

„Парите да не следват депутата, а във фонда за болни деца”, предлага в анализ за „24 часа” проф. Михаил Константинов. Според него ако някой депутат иска да стане независим или да отиде към друга политическа сила, защото са еволюирали неговите възгледи, това не трябва да му носи пари. Политическата класа у нас е с много ниска степен на доверие и скандалите с партийните пари само влошават тази ситуация. Сега парите вървят с депутата и ако някой депутат напусне групата, той взема своята част. Тази порочна практика се оказва много удобна за всички и в момента, защото депутатите упорито не искат да я променят.

„Съдът е препъникамъкът ни. Цяла Европа го казва. Какво още чакаме?”, пита в интервю за „24 часа” националният омбудсман Константин Пенчев. По думите му трябва веднъж завинаги да разберем, че без безпристрастна, компетентна и прозрачна магистратура не можем да се развиваме нормално. Реформата на съдебната система е неизбежна, рано или късно тя ще се промени. Въпросът е как - дали ще чакаме нещо отнякъде да се случи, а през това време скандалите да продължават, кризата да се задълбочава, усещането за дефицит на справедливост у гражданите да се увеличава.

Небивал глад за силни кандидати преди президентския вот, коментира „Стандарт”. 20 години след промените партиите у нас се оказват не лаборатории за идеи, за създаване и израстване на кадри, които със знанията и моженето си дадат нещо на страната, а люпилници на отявлена партизанщина. След всяка изборна загуба банката с кадри се изчегъртва, за да нахлуят с нови сили жадни за власт и облаги едномандатни партийци. Тези пък, които успяха да се задържат на небосклона повече от десетилетие, са толкова изхабени, че хората ги приемат по-скоро като динозаври или зомбита, отколкото като политици с опит. Нито една партия у нас не създаде поколение от политици-държавници, не съхрани водачите си (изключение прави ДПС, но то пък е с обратен знак), не създаде дълготрайна визия за страната, не остана вярна на ценности и морална традиция. Днес у нас няма българска идея, която да обедини хората, няма безспорни лидери, които да формулират дългосрочна национална цел. Никога досега политическата система не е показвала такава неспособност да излъчи адекватни кандидатури за държавен глава.

МВР приема дарения от осъдени и разследвани бизнесмени. На практика всеки, който има бизнес по региони - от най-дребен търговец до мастит чужд инвеститор, се чувства длъжен да подкрепи финансово или материално МВР, ако иска бизнесът му да се развива нормално. Това сочат данните за даренията, направени на МВР в периода от август 2009 г. до края на месец май 2011 г., получени от в. „Сега” по закона за достъп до информация. Справката бе поискана, след като стана ясно, че само за първите три месеца на годината силовото ведомство е събрало рекордните над 6,5 млн. лв. от дарения. Отделно от това МВР получава и най-много от бюджета - годишно то харчи около 1 млрд. лв.

Очакваният преразход в бюджета на здравната каса за лекарства вече е факт, съобщава „Сега”. За април и май НЗОК е платила за медикаменти повече от предвидените средства, сочат данните на касата. Според закона за бюджета си касата може да харчи средно по 32,5 млн. лв. за медикаменти на месец. През април обаче са платени близо 40 млн. лв., а за първите две седмици на май - 18,4 млн. лв. Данните съвпадат и с прогнозата на НЗОК за очаквани преразходи в това перо. Те се дължат на преминаването от 1 март към касата на лекарствата за редки болести, за състояния след трансплантация и на някои медикаменти за рак. От НЗОК увериха, че до липса на пари за лекарства няма да се стигне. 60 млн. лв. от т.нар. оперативен резерв за 2011 г. ще бъдат пренасочени за медикаменти, твърдят оттам.

Има ли начин 1 млрд. лева за болниците да се разпределят справедливо, е анализът в „Сега”. Според автора диагностично-свързаните групи са по-адекватни като заплащане на лечението и по-ефикасни за пациента, но и с тях може да се злоупотребява. Ако ДСГ наистина успеят да въведат поне малко ред, така че парите да отиват при болниците, които са си ги изработили, а не при тези, които надписват и лъжат най-усилено, може би има смисъл от въвеждането им, пренебрегвайки неизбежния хаос, който съпътства всяка новост. Но тъй като става дума за нов начин за разпределение на бюджет от над 1 милиард лева годишно, успехът на начинанието е под силно съмнение. Още повече че засега новата система е само в приказките на здравния министър Стефан Константинов, без на практика да е свършено нищо.

Петима депутати, четирима областни управители и трима заместник областни има сред 47-те кандидати за кметове на ГЕРБ, които шефът на предизборния щаб на партията Цветан Цветанов представи пред медиите, информира „Труд”. В групата има 27 действащи кметове от управляващата партия. Четиридесет и осмият претендент, който ГЕРБ ще подкрепя на общинските избори наесен, е сегашният управник на Каварна Цонко Цонев.

„Вече 40 години съм скромен патриарх български и митрополит Софийски. През този дълъг период съм се старал да държа руля на свещения кораб и по време на бурите. Моля да ми помагате в моето дело”, цитира „Труд” думи на патриарх Максим по повод 40-годишнината от възкачването си на престола. Негово светейшество ръководи празничната литургия в катедралата „Св. Александър Невски” в столицата. Присъстваха митрополити от Светия синод и гости от целия православен свят.

След два положителни месеца бюджетът през май отново се върна на дефицит, показват данни на Министерството на финансите, пише „Класа”. През петия месец на годината недостигът в хазната се е увеличил с 45,5 млн. лв. спрямо април до 597,5 млн. лв., или 0,8% от прогнозирания БВП. За сравнение дефицитът за периода януари-май 2010 г. бе в размер на 1,36 млрд. лв., което е със 762,5 млн. лв. повече спрямо тази година. За цялата 2011 г. пък е заложен дефицит от 1,963 млрд. лв. Постъпилите приходи в края на май според данните са 9,99 млрд. лв., което е близо 40 на сто от планираните за годината. Експертите отчитат, че постъпленията са с 639,6 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Основна причина за това е ръстът на приходите от косвени данъци, които са се увеличили с 580,5 млн. лв., и от социални и здравноосигурителни вноски. Освен това от МФ добавят, че спрямо 2010 г. постъпленията от преки данъци и други данъци също бележат известен ръст. Въпреки увеличението на събираемостта приходите от ДДС и акцизи продължават да изостават.

В ЕС не вярват, че можем да усвояваме средствата, които ни дават, казва в интервю за „Новинар” Меглена Плугчиева, депутат в 41-вото НС от квотата на „Коалиция за България”. Тя посочва, че има опасения за намаляване на сегашния бюджет на ЕС с 5 на сто. При такава опасност, е нормално да бъдат орязани съответни приоритети от бюджета на ЕС. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че големите страни-донорки като Франция и Германия са резервирани към предложенията да се дават повече средства на нас. Ако наистина общият бюджет бъде намален с 5%, то битката за увеличение на нашите пари ще е много сериозна. Също така - много е важно до 2013 г. да покажем, че ние наистина имаме капацитет да усвояваме тези евросредства. Не е тайна, че досега в ЕС нямат добро мнение за нашите възможности да усвояваме средствата, които ни дават. В този смисъл се стигна до решението да ни окажат експертна помощ от ЕК, от Световната банка, от ЕИБ. Това ясно показва, че ние нямаме нужния капацитет за усвояване на евросредствата. И че трябва да свием гордостта си, арогантността, която демонстрират някои управляващи, и да приемем тази помощ. Само така ще можем да ускорим процеса по разумно приемане на средства от ЕС. (БТА)