Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Избори 2013 или да се оплетеш в собствения си сценарий”, коментира електронното издание „Дневник”. Сценарият „Борисов” беше ясен - изборите да са по-рано, за да не бъде позволено на другите големи партии да се подготвят за пълна мобилизация. А малките да бъдат отслабени до тоталния им минимум - което беше най-големият успех на плана „Борисов”, но и най-големият му провал. Контролираният разпад на Синята коалиция доведе само до фрагментирането на вота на десния избирател, но не и до неговото пренасочване към ГЕРБ. Издърпването на изборите  не даде възможността на „България на гражданите” да премине 4-процентовата бариера. При това разпределение на силите ГЕРБ постигна тактическата си цел да отслаби всички по-малки играчи вдясно, но затвори собствения си път към стратегически необходимите си коалиционни и парламентарни партньори. През 2013 г. собственият сценарий на ГЕРБ за управлението на страната, за воденето на партия и за отслабването на другите политически играчи ги довежда до положението на пълна изолация, вътрешна война, спадаща подкрепа от европейските им партньори, липса на план за управление и стратегическа ситуация, в която всяка надежда за полезен ход е забравена.

„Всички са маскари! Ама ги избрахме да ни управляват!”, коментира „Сега”. Бойко Борисов загуби категорично предизборната кампания, но спечели вота. В същото време Борисов и Цветан Цветанов успешно затръшнаха всички врати пред евентуални съюзници. Което е аматьорска тактическа грешка. Най-големите победи на ГЕРБ на 12 май бяха точно там, където през февруари и март имаше най-мащабни протести срещу управлението на тази партия - Варна, Благоевград, София. Т.е. градовете, дето го свалиха, го направиха победител. Или „зимната революция” е била пренатоварено с очаквания събитие, или хората просто не харесват подхода или исканията на протестиращите. БСП загуби, но може би ще управлява. Старата партия вероятно ще направи анти-ГЕРБ коалиция. И „Атака” ще се включи, а ако не иска - ще й окрадат депутати. Ако БСП и ДПС не вземат оттам, ще вземат от ГЕРБ. По-безпринципно нещо едва ли може да се сътвори. Ако БСП успее да намери необходимата парламентарна подкрепа за съставяне на правителство, на Бойко Борисов ще му трябва допинг, за да намери сили да задържи предстоящия разпад на ГЕРБ.

„Избори, истерии, измами”, коментира „Сега”. Тази предизборна кампания, както никога досега, бе тотално истеризирана от скандални разкрития и взаимни обвинения, които заглушиха политическите послания и на практика за първи път в най-новата българска история превърнаха и прокуратурата в участник в изборите. В крайна сметка  предизборната кампания имаше едно-единствено очевидно отражение: върху избирателната активност, която бе най-ниската в сравнение с всички български парламентарни избори от 1990-а насам. За първи път в новия парламент няма да има нова партия. Със сигурност може да се каже, че и тези избори продължиха мрачната традиция на изборни нарушения, купуване на гласове и други форми на контролиран вот. Възстановяването на загубеното доверие в демократичните избори, демократичните институции и държавността въобще се откроява като най-сложната задача на българското бъдеще.

„В българското общество са тежко разкъсани връзките на солидарност”, посочва в интервю за „Дума” социологът Антоний Гълъбов. „За първи път имаме в буфера между 1 и 4% около 13 политически партии, които с немного голямо усилие биха могли да преодолеят връзките помежду си и не само да преодолеят 4-процентната бариера, а ефективно да представляват избирателите, които са гласували за тях. Така че по някакъв начин има изчерпване или се надявам поне да настъпи някакво изчерпване на този егоизъм, който няма нищо общо с индивидуализма. Това е дребният егоизъм, в който солидарността изглежда като имагинерна стойност. Всъщност в българското общество много тежко са разкъсани връзките на солидарност. Точно това е най-вероятно и причината БСП да не е в състояние да мобилизира достатъчно лявото”, отбелязва Гълъбов.

„БСП можеше да вземе и 2 милиона, ако...”, е анализът в „24 часа”. Ако се съди по числата, ГЕРБ е шампионът на прехода. Тя единствена взе втори златен медал на избори за парламент. Но тя ще е първата партия победител, която ще остане извън правителството. Всичко това говори, че левият завой на БСП е твърде закъснял, той трябваше да започне много по-отдавна. Но това нямаше как да стане, докато елитът на БСП бе в плен на дясното либертарианство - едно залитане, от което тази партия още не се е изправила. БСП отдавна трябваше да изгради широк фундамент от модерни леви идеи, да победи неолибералната напаст в умовете на заблудения обществен елит, да покаже ясно левия път за излизането от тази българоубийствена криза. Ако партията вземе властта, без да убеди народа и неговите естествени водачи, краката й винаги ще се клатят.

„Несъвместими партии почват тежки преговори за програмен кабинет”, акцентира „Сега”. Програмен кабинет с широка подкрепа е формулата за управление на страната, която предлагат БСП, ДПС и ГЕРБ. Това се разбра от изявленията им след приключването на изборния ден.

Първите две партии обаче изключиха възможността да се коалират с довчерашните управляващи. ГЕРБ също не е съгласна на съглашателство с БСП. Ситуацията е патова, тъй като нито една партия не може самостоятелно да състави правителство, а кабинет на двойна коалиция ще е изключително нестабилен. Развръзката е в ръцете на „Атака”, която иззе ролята на ДПС като „незаобиколим фактор” за сформиране на кабинет.

„Единствен вариант за правителство”, коментира „Труд”. Макар и с най-голяма парламентарна група Бойко Борисов трябва да преглътне едно връщане на мандата, защото всички парламентарно представени партии изпитват неистова нужда да му натрият носа. На пръв поглед това е дребнаво, но е начинът да покажат на своите избиратели, че са скритите или моралните победители. Коалицията между ГЕРБ и БСП трябва да се разглежда като мираж. Никак не изглежда сериозен и сценарий, при който се съставя някакво политическо или експертно правителство с мандат на ДПС. Това вече се е случвало и няма да се приеме с добро око от широките маси. Към момента най-вероятен изглежда вариантът, при който с мандата на БСП Пламен Орешарски създава някакъв кабинет, с изричното условие, че въпреки подкрепата от парламентарно представените политически партии в него няма да влязат партийни водачи и класически политици. Ще има силни гласове в подкрепа на нови парламентарни избори вместо правителство на размитата отговорност, които обаче едва ли ще надделеят в близките месеци.

„БСП се опитва - засега с известен успех, да създаде политически и психологически климат, с който да изолира ГЕРБ от съставянето на правителство”, казва в интервю за „24 часа” политологът Димитър Аврамов. Според него ще е интересно как загубилата изборите БСП ще успее да формира стабилно и легитимно правителство чрез отрицания. Защото по същество единствената интегративна плоскост, на която БСП може да стъпи, е срещу ГЕРБ. Право на ГЕРБ е да излезе с политическа формула. Ако тя е полезна за страната, останалите парламентарни сили няма да могат да я отхвърлят толкова лесно, защото ще бъдат поставени под обществен натиск, смята Аврамов.

„ГЕРБ е потъващ кораб, БСП и ДПС ще върнат имиджа на страната”, е озаглавено интервюто в „Монитор”с Васил Тончев, директор на социологическа агенция „Сова-Харис”. Той посочва, че сега ГЕРБ има малко по-малко от 100 депутати. Те ще имат една голяма парламентарна група, което ще им даде възможност, ако отвътре не се разбият и успеят да оцелеят, да бъдат сериозна опозиция в следващия парламент. Засега се очертава само една възможност за коалиция и това е между БСП и ДПС. Големият въпрос е дали БСП и ДПС ще имат 121 депутати или по-малко. Става въпрос дали мнозинството ще зависи от „Атака”, или не.

„Кабинет като спешна помощ”, коментира „Стандарт”. Колкото по-бързо се състави нов кабинет, толкова по-добре за икономиката и за държавата. Това е надеждата на всички, които работят и на които се крепи издръжката на страната. За разлика от партийните пристрастия и конфронтации, бизнесът единно застава зад това пожелание. Нормализирането на ситуацията в страната се очаква с нетърпение както от работодателите, така от редовите служители и дребния бизнес. Извън четирите формации, които ще влязат сега в парламента, има куп други, които не успяха да се класират. В тях обаче има доста хора с доказани качества, заявили желание да се занимават с политика. Колкото по-широка е  основата на бъдещия кабинет, толкова по-сигурен ще е успехът. Българинът е узрял за истински колективните действия - протестите го доказаха.

Вълна от оставки последва слабите резултати на партиите, които не успяха да прескочат бариерата от 4% за влизане в 42-рия парламент, пише „Сега”. Отговорност за провала поеха лидерите на ДСБ - Иван Костов, Движение „България на гражданите” - Меглена Кунева и СДС - Емил Кабаиванов. Към пороя от десни оставки „Труд” добавя и тази на Любен Дилов-син („Гергьовден”). Съдбата на Яне Янев ще се решава на събрание на  РЗС на 2 юни.

„Вотът сложи точка на дясната агония”, коментира „Стандарт”. Загуба на парламентарно представителство с малко, но завинаги. Това е най-кошмарният сценарий, пред който сега са изправени сините. Бившият президент и пръв лидер на демократичната опозиция Желю Желев не гледа твърде драматично на угасването им. „СДС изпълни историческата си задача да разруши тоталитарната система на комунистическа България, а наследниците му се оказаха негодни", коментира той. Практическото изчезване на СДС и ДСБ от картата на общините беше сигурен предвестник на бъдещия им крах. Вчера Емил Кабаиванов начерта единствения възможен път - отдръпване на досегашните лидери и опит за ново обединение на десницата заедно с „България на гражданите” и другите останки от десния спектър с хоризонт евроизборите, които ще бъдат следващата пролет. Горчивият опит обаче досега показва, че всяко ново обединително начинание на малките десни завършва с още по-голямо раздробяване и обезсилване.

„Харчим грешни пари за свещени крави", казва в интервю за „Преса” финансистът Емил Хърсев. Той посочва, че 20 на сто от бюджета се пропиляват за хрантутене на свещени крави. Например трябва да се изберат най-добрите жп пътища, които ни трябват, и само тях да поддържаме. Не трябва 1,5 млрд. лв. да отиват годишно, за да си правим кефа, че имаме жп мрежа с гъстотата на Швейцария. Свещената крава, наречена полиция, също е сериозно перо. У нас има около 60 000 полицаи, в Швейцария са 17 300. Пак в Швейцария при 9 млн. население чиновниците са 34 000. В България живеят 7 млн., по-голямата част от хората - застаряващи, а администрацията е над 130 000 чантаджии. Подобен пример е и здравеопазването, при което за последните 5-7 години бюджетът е увеличен  три пъти и пак не стига. Всичко това трябва да бъде преразгледано и орязано с цената на писъци и викове, съветва Хърсев. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар