Старият и енергийно неефективен жилищен фонд остава един от основните фактори за енергийна уязвимост в България. Докато в редица европейски държави новите и обновените сгради намаляват риска домакинствата да не могат да отопляват домовете си или да плащат сметките си навреме, у нас милиони хора продължават да живеят в амортизирани жилища с високи разходи за енергия.
Данните на Евростат показват ясна зависимост между състоянието на сградата и риска от енергийна бедност – колкото по-нова и по-ефективна е тя, толкова по-малка е вероятността обитателите ѝ да изпитват затруднения с отоплението и комуналните разходи.
За България този извод има особено значение. Страната е сред държавите в Европейския съюз със стар жилищен фонд, ниска енергийна ефективност и голям дял домакинства, за които отоплението представлява сериозно финансово бреме. Затова обновяването на сградите не е само част от зелената трансформация, а въпрос на социална сигурност и качество на живот.
Темпът на обновяване в Европа се забавя
През 2025 г. 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в жилища, чиято енергийна ефективност е била подобрена през предходните пет години. За сравнение, през 2023 г. делът им е бил 25,8%.
В 11 държави членки делът на обновените жилища се е увеличил, докато в 15 е намалял.
Евростат: 16% от българите живеят без адекватно отопление
Нидерландия е лидер в ЕС, като 60,5% от населението живее в жилища с подобрена енергийна ефективност. Следват Дания с 34%, както и Франция и Словения с по 33,3%.
На другия полюс са Италия с 2,6%, Малта със 7,8% и Гърция с 9,5%.
Разликите показват, че енергийната ефективност зависи не само от наличието на технологии, а и от последователните политики, достъпа до финансиране и възможността на домакинствата да участват в процеса на обновяване.
За България проблемът не е единствено колко нови сгради се строят, а какво се случва с огромния брой жилища, изградени преди десетилетия.
Най-бедните домакинства остават извън обновяването
Хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, по-рядко живеят в енергийно обновени домове.
През 2025 г. едва 17,4% от хората в тази група в ЕС са обитавали жилища, подобрени през последните пет години. При останалата част от населението делът е 25,6%.
Така се създава порочен кръг – домакинствата с най-ниски доходи живеят в най-неефективните жилища, но именно те разполагат с най-малко средства за ремонт, изолация, подмяна на дограма или отоплителна система.
Енергийната бедност следователно не е само резултат от ниски доходи, а и от качеството на средата, в която живее човек.
Близо 2 милиона души у нас не живеят на топло
Дори в Нидерландия, която е водеща по обновяване на сградите, разликата между хората в риск от бедност и останалата част от населението достига 18 процентни пункта – съответно 45,3% и 63,3%.
Собствениците обновяват по-често от наемателите
Статутът на обитаване също оказва влияние върху инвестициите в енергийна ефективност.
През 2025 г. 26,9% от собствениците на жилища в ЕС са съобщили за извършени подобрения през последните пет години. При наемателите делът е 16,7%.
Собствениците имат по-голям интерес да инвестират в имота си, докато наемателите често нямат контрол върху решенията за ремонт и обновяване.
България е сред страните с висок дял на собствените жилища, но това не означава автоматично енергийна сигурност. Значителна част от имотите са стари, амортизирани и с високи разходи за отопление.
Един апартамент може да бъде собственост на домакинството, но поддръжката му да се оказва непосилна.
Къщите се обновяват по-лесно от апартаментите
Разлики се наблюдават и според вида на жилището.
През 2025 г. 30,5% от хората в ЕС, живеещи в къщи, са съобщили за подобрения в енергийната ефективност. При обитателите на апартаменти делът е 16,6%.
При самостоятелните къщи собствениците могат по-лесно да вземат решения за изолация, ремонт на покрив, подмяна на отоплителната система или поставяне на нова дограма.
В многофамилните сгради подобни дейности изискват съгласие между множество собственици, което често забавя или блокира обновяването.
Това е особено сериозен проблем в България, където голяма част от населението живее в панелни блокове и други многофамилни сгради, построени през втората половина на XX век.
Новите сгради намаляват риска от проблеми с отоплението
Най-ясната зависимост в данните на Евростат е между годината на строителство на жилището и възможността на домакинството да поддържа дома си достатъчно топъл.
През 2025 г. едва 4,8% от хората, живеещи в жилища, построени през 2011 г. или по-късно, не са могли да отопляват нормално домовете си.
При сградите, построени между 2001 и 2010 г., делът е 7,2%.
При по-старите жилища рискът нараства:
- 8,9% при сградите, построени между 1981 и 2000 г.;
- 9,8% при жилищата от периода 1961–1980 г.;
- 10,1% при сградите, построени преди 1960 г.
Разликата е още по-голяма сред хората в риск от бедност или социално изключване.
При живеещите в сгради, построени след 2011 г., 15,8% изпитват затруднения с отоплението. При по-старите жилища делът е между 23,9% и 24,3%.
Това показва, че дори при сходни доходи състоянието на сградата може съществено да промени риска от енергийна бедност.
По-новите домове означават и по-малко просрочени сметки
Подобна тенденция се наблюдава и при забавените плащания за комунални услуги.
През 2025 г. 5,2% от хората, живеещи в жилища, построени след 2011 г., са били част от домакинства с просрочени сметки.
При сградите от периода 2001–2010 г. делът е 6,2%, при тези от 1981–2000 г. – 6,7%, а при жилищата, построени преди 1960 г. – 6,9%.
Най-висок е делът при сградите от периода 1961–1980 г. – 7,9%.
Сред хората в риск от бедност или социално изключване отново най-нисък е делът при живеещите в нови жилища – 16,6%. При останалите категории той варира между 19,1% и 20,7%.
За България обновяването на сградите е социална политика
Европейските данни показват, че борбата с енергийната бедност започва още от състоянието на сградите.
За България това означава, че енергийната ефективност трябва да бъде разглеждана не само като климатична и икономическа политика, но и като социална мярка.
Домакинство, което живее в стара и неизолирана сграда, плаща повече, за да постигне същата температура като семейство в ново или обновено жилище. Когато хората нямат средства за ремонт, те остават зависими от високите сметки и често са принудени да ограничават отоплението.
Рискът е най-уязвимите домакинства да останат последни в процеса на обновяване, докато по-заможните получават по-бърз достъп до по-ниски разходи и по-добри условия на живот.
Новите жилища показват възможната посока – по-ниско потребление на енергия, по-малко просрочени сметки и по-нисък риск от енергийна бедност.
Истинското предизвикателство пред България обаче остава обновяването на огромния стар жилищен фонд, в който продължава да живее мнозинството от населението.
Защото в енергийно неефективния дом бедността не започва от сметката за ток или парно. Тя започва от стените, прозорците и годината, в която е построена сградата.
