Преглед на печата

Бившият премиер Бойко Борисов беше привикан вчера на разпит във връзка със записите в дома му на разговор с бившия земеделски министър Мирослав Найденов и тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов, в които има данни за препятстване на правосъдието, престъпления по служба и търговия с влияние, отбелязва „Сега”. Разпитът беше проведен лично от зам. главния прокурор Борислав Сарафов. След около час и половина престой във Върховната касационна прокуратура Борисов заяви, че не е бил викан на разпит, а само на разговор и едва ли не той разпитвал прокурорите кой го подслушва незаконно. „Разговаряхме на тема как да се установи тази престъпна група, която организира незаконни подслушвания в домовете на хората”, заяви Борисов.

„Докато в МВР са „и тоягата, и микрофонът”, все ще е така”, коментира „Сега”. Обикновените хора изобщо не се притесняват от скандала с подслушванията. Те няма от какво да се страхуват. Напротив - разправията около изтеклите записи е един от малкото начини нормалният българин да научи с какво всъщност се занимават министрите, депутатите, магистратите, партийните лидери, полицаите, специалните служби в България и т.н. Да разбере за ужасяващите размери на политическата и партийната корупция, на търговията с влияние, на ненаказаната престъпност, на това как се управлява изобщо у нас. Забавно, но и жалко е да се гледа как единствените, които се страхуват от скандалите със СРС-та, са т.нар. политически, полицейски, магистратски елити.

„Тежкият ефект от скандалите предстои”, коментира „Труд”. Краткосрочните загуби за ГЕРБ от скандалите може и да са умерени, но дългосрочните са по-сериозни. ГЕРБ с Цветан Цветанов и Бойко Борисов изпада във все по-тежка изолация и изглежда все по-неприемлив. Поизбледня прословутото масово убеждение, че на изборите ГЕРБ ще бие мощно. Настани се усещането, че и да бие, победата му ще е пирова и трудното ще почне после, когато ГЕРБ ще е обсаден. Партията рядко е била в толкова отбранителна позиция.

Малки общини с лоши финансови показатели се надпреварват да даряват МВР с горива и смазочни материали, пише „Сега”. Това сочи тримесечният отчет за получените подаръци, публикуван на сайта на ведомството. Само за първите три месеца Министерството на вътрешните работи е получило дарения на стойност над 1,2 млн. лв. През миналата година те достигнаха почти 9 млн. лв. Даренията на общините са парадоксални на фона на традиционните през последните години оплаквания на местната власт от недостиг на пари. Порочната практика МВР да събира допълнително средства, въпреки че има бюджет над 1 млрд. лв., продължава въпреки критиките на Брюксел и силното обществено недоволство.

„Вместо операция „Чисти ръце” в България тече „Кирливи ризи”, е озаглавено интервюто в „Сега” с Мария Капон, председател на ЕНП. Според нея многото скандали винаги отблъскват хората от свободни политически действия. Тогава към урните тръгват само твърдите привърженици и платените гласове. От това печели мафиотската олигахия, която стиска в ръцете си властта - и икономическата, и политическата, и медийната. Те нямат интерес да се чуват управленски програми, защото има „риск” хората да забележат, че има и почтени, компетентни кандидати, които са готови да дадат грамотно и силно управление на България. Програмно правителство е по-добър вариант от политическа криза, твърди Мария Капон. Ако този кабинет има сериозни антикризисни ангажименти, разписани месец по месец, и за него са номинирани хора заради качествата им, а не по партийна принадлежност, ще го подкрепим, заявява Капон.

„ГЕРБ няма да управлява. След случилото се няма как да стане. Защото става въпрос за създаване на организирана престъпна група в МВР, покровителствана от прокуратурата в лицето на доскорошния софийски градски прокурор. Лечението от този разпад е трудно”, казва в интервю за „Стандарт” лидерът на ДСБ Иван Костов. „Ако стане така, че да участваме в кабинет, значи излизаме от кризата. Там ли сме - има надежда, не сме ли там - нещата ще се развият към протести и нов уличен натиск. В момента много хора знаят какво трябва да направят, но нямат кураж. Страх ги е да правят каквото и да било, защото системата е блокирана отвсякъде и трябва решителност, за да бъдат приложени. Няма много антикризисни политики, които са полезни за България. Експертите от ДСБ са готови да ги приложат”, отбелязва Костов.

Първите резултати от паралелното преброяване на гласовете от парламентарния вот ще са ясни още рано сутринта на 13 май, съобщава „Дума”. БСП, ДПС, ДСБ, „Атака” и ДБГ подписаха споразумение за едновременното броене. Паралелното броене ще бъде извършено от австрийския Институт за публични изследвания и консултации SORA. Прогнозите ще бъдат на базата на онлайн резултатите от 600 от общо 11 900 секции и ще бъдат огласени още между 22 и 24 ч. в изборната нощ. Гражданите ще могат да проверяват резултатите в собствената си секция и дори да свалят сканиран PDF файл на оригиналния протокол на съответната СИК.

„Само резултатите от ЦИК са меродавни”, посочва в интервю за „Труд” Ралица Негенцова, говорител на Централната избирателна комисия. Негенцова припомня, че при всеки вид избор се отчитат резултати от гласуване. Първо, това става в Секционните избирателни комисии, където се съставя протокол. Новото този път е, че имащи право лица могат да поискат ксерокопие от него. Дали политическите сили на база на ксерокопията на протоколите и въз основа на приетата от ЦИК и обнародвана методика биха желали по независим начин да осъществяват някакво броене - това си е тяхна работа. То не е в прерогативите на ЦИК, нито пък тя би могла да го забрани. Единствените резултати, които официално се обявяват, са резултатите на ЦИК.

„Допустими компромиси след вота”, коментира „Труд”. Компромисите значат отстъпки, а те винаги са болезнени. Първият компромис е ясен, и той императивно бе посочен от хората по улиците и площадите - отказ от досегашните методи и тактики на управление, които затвориха страната в омагьосания кръг на стагнацията и безперспективността. Оттам нататък границите на компромиса се разминават. При ГЕРБ са по-трудно приемливи. Те предполагат да не се пипа наследството им и да им бъде оставен административният монопол, без който много по-несигурно ще просъществуват като структура. БСП трябва да преглътне, че времето за радикални леви решения, колкото и да се иска това на някои, не е дошло. Другите трябва да преглътнат, че принципът „повече държава в икономиката” днес е необходимост. Стига това да е стимулираща, а не рекетираща държава.

По-голямата част от членовете на БТПП не виждат в предизборните програми конкретни мерки за изпълнение на поетите обещания от партиите. Това показва анкета сред членовете на палатата във връзка с предизборната кампания, коментира „24 часа”. 54% от фирмите са на мнение, че липсват мерки как точно ще се изпълни обещанието да се намали значително безработицата. Бизнесът предупреждава, че при увеличаване на преките данъци и ДДС ефектите преди всичко ще са свързани с нарастване на сивата икономика и ръст на безработицата. Фирмите определят като вредни обещанията за бърз растеж на доходите (напр. минимална заплата от 1000 лв.), които при нисък икономически ръст няма как да се изпълнят.

Вероятно 12 май ще ни донесе патова ситуация, следвана от дълги месеци на нестабилност, коментира електронното издание „Дневник”. Без съмнение това състояние е рисково, но не е задължително да се тълкува като вредно. Когато е наложително да постигнеш цялостна промяна, стабилността не е това, от което се нуждаеш. Тя консервира статуквото. Простор за действие както на съзидателните, така за съжаление и на разрушителните сили дава единствено нестабилността. След изборите „стабилност” ще е любимата дума на политиците, които са в непосредствена близост до властта. Но чрез тази философия така необходимото преподреждане на страната ни не би могло да се извърши. Изборът пред нас е промяна или стабилност. Двете едновременно не са възможни.

„Борисов се страхува да управлява сам”, казва в интервю за „Стандарт” лидерът на ДПС Лютви Местан. По думите му дори при определено парадоксално стечение на обстоятелствата да  се отвори възможност пред ГЕРБ за еднопартийно управление, това е най-големият ужас на Бойко Борисов. Той знае, че ще бъде застигнат и пометен от гнева на улицата. Това, което успя да избегне през февруари с подаването на оставка, ще го настигне с пълна сила, ако реши да застане на кормилото на властта след изборите. „Твърдя, че Бойко Борисов го е страх да управлява сам. В същото време няма с кого да се коалира. Това е класически цугцванг (липса на полезен ход), при което еднакво страшна е властта и нейната загуба. Вероятно формулата за съставяне на следващо правителство ще е извън ГЕРБ. Те се делегитимираха тотално”, отбелязва Местан.

„Избори пред буря”, коментира „Преса”. По всичко личи, че предсрочните избори, в които политиците сега изливат милиони, на практика няма да решат нищо. Те просто отложиха проблема с половин година. Но след половин година гневът на мравките ще избухне с още по-голяма сила, отколкото през февруари. Но преди това, на 12 май, битката за заветния парламент несъмнено ще е жестока. После ще отмине и лятото. А като захладнее, идва Бурята. И тогава горко на победителите.  

„Брюксел вече въвежда правило „Пари срещу реформи в България”, коментира „Сега”. Това е истинска добра новина, която дава надежда отвъд тунела, в който се движим вече близо четвърт век. Надеждата е, че колкото и да избягват реформите, за да харчат публични средства в своя угода и изгода на обръчите си, управляващите партии този път ще трябва да ги осъществят. При това Европейската комисия иска писмени гаранции от София. Изискванията на Брюксел може да вкарат ред и в подготовката на следващите бюджети на България. Обещаваното ни от над 10 години програмно бюджетиране - пари срещу резултати, има шанс да се случи. Партиите, които ще влязат в бъдещия парламент, имат исторически шанс да бъдат запомнени като реформатори, а някои - и да поизмият срама от предишните си нечисти и престъпни действия спрямо обществените интереси. Големият въпрос е кой може - и му стиска, да извърши реформите, от които всички досега се побояха. (БТА)