Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Може ли нонсенс да роди консенсус”, коментира „Сега”. Предсрочните парламентарни избори на 12 май се очертават като най-безсмислените, защото само два месеца по-късно можеше да бъдат редовни. Освен това повечето социологически прогнози и анализи вече предвещават убедителна победа на ГЕРБ. Предстои да се разбере в каква степен тези прогнози ще се сбъднат, но разликата от 5-6% между ГЕРБ и БСП изглежда трудна или почти невъзможна за преодоляване в оставащите дни. От което следва, че партията, която беше (уж) гневно съборена от властта с всенародни улични протести, отново ще се върне на власт само два месеца след своето политическо фиаско. Това се казва да превърнеш нонсенса в консенсус. Тези избори са и парадоксални, защото цената на тока, която запали искрата на протестите и изкара хората на улиците, след изборите сигурно ще скочи и вина за това имат почти всички политически играчи, които сега предлагат себе си на политическата сергия като решение на проблемите, които заедно и поотделно са забъркали през годините. Парадоксът е, че избирателите отиват на избори, а всъщност нямат избор.

„Скандалите само затвърждават нагласите”, отбелязва в интервю за „Сега” политологът Димитър Димитров. Той припомня, че от началото на годината се случиха референдум, национална конференция на ДПС с опит за покушение срещу Ахмед Доган, оставка на правителството, протести. След като мине опиянението на един народ, се събуждаме в същата реалност, каквато е била в януари, коментира Димитров. Има устойчиви нагласи, които са сходно структурирани въпреки пороя от събития. Може би точно заради това не е било възможно което и да е от тях само по себе си единично да е оказало влияние. Димитров прогнозира, че спечелилият изборите, примерно ГЕРБ, ще има нужда от някаква коалиционна подкрепа - Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева, ДПС, дори „Атака”. Но тази комбинация всъщност представлява ново управление на НДСВ. Тъй като това, което е ГЕРБ, не е нищо различно от долната класа на НДСВ, а това, което е Кунева, е горната класа на НДСВ. Сменили са се малко поколенията - това е едно друго поколение НДСВ, което ще изглежда като коалиция.

„Ако има какво, кажете го сега”, коментира „Труд”. След бурята на публичното недоволство имаше надежда, че политическият език ще се смени и ще стане по-директен и откровен, защото под заплаха се оказа цялото политическо статукво. Но нищо такова не стана. Протестите свършиха, шумът приключи и на сцената се оказаха същите политически играчи. Общият разговор преди изборите имаше всички шансове да тръгне правилно и да се обсъди най-важният проблем - икономиката, но не се получи. Едва понечиха специалистите от екипите на партиите да вземат думата, и ченгетата веднага им я отнеха. Управляващите правилно схванаха, че на този терен губят и се заеха с подслушвани, подслушвачи и забъркани в далавери. И докато тече сапунката, ще се окаже, че изборите са минали и пак хората не са разбрали как ще ги управляват и какъв ще е утрешният им ден.

„Кризата в политиката ще продължи и след вота”, прогнозира в интервю за „Преса” политологът Огнян Минчев. Според него острият политически конфликт в България е следствие от поредния опит - този път от страна на ГЕРБ, да преструктурира властта и богатството на българската олигархия в полза на едни кръгове от нея и в ущърб на други. Борбата на стари фракции на българската олигархия срещу новата концентрация на власт и богатство около ГЕРБ се подкрепя от днешното ръководство на БСП в битката му за оцеляване начело на партията, както и от нарастващото обществено недоволство от икономическата криза и от кризата на демократичното управление. Независимо че всичко това звучи доста драматично, в политически план то не поражда нищо повече от буря в чаша вода. Вместо успокоение след изборите тези обстоятелства могат да породят нова задънена улица в управлението на страната.

Верни симпатизанти предоставят на партиите луксозни коли, магазини и офиси за предизборната кампания, без да искат и лев в замяна. Безвъзмездните дарения за временно ползване на вещи и услуги вече се публикуват в единния регистър на сайта на Сметната палата на всички състезаващи се за народния вот формации, съобщава „Монитор”. И коментира: „Обясним е напливът от ентусиазирани дарители на партиите, участващи в предизборната кампания. След изборите ще стане ясно дали напливът не е свързан и с други цели. И дали партийните централи няма да оценят жестовете подобаващо. Има институции, които вече показват, че ще следят зорко дали изборите ще се проведат според правилата на демокрацията, или пак ще станем свидетели на грозни корупционни схеми за купуване на гласове. Прокуратурата първа даде знак, че е започнала предварителни проверки по получени вече сигнали. Очакваме тя да си свърши работата и да изправи тези, които искат да опорочат изборите и злепоставят страната ни, пред съда”.

„Тогите няма да ни спасят”, е озаглавено интервюто в „Труд” с акад. Иван Юхновски. За сферата на науката той не е оптимист, че ще има съществена промяна в политическите нагласи. „Не видях науката да бъде подчертан приоритет или поне сложена отделно като нещо важно в нечия предизборна програма. Нашите показатели падат, научната продукция пада. Реално ние сме в криза. Много тоги можем да си сложим, като тези в западните университети и институти, но те няма да ни спасят. Изходът е в модерните лаборатории, във високите изисквания към работата ни, в адекватното финансиране, в общественото и политическото мнение”, казва Юхновски.

„Училището върви на зле”, коментира „24 часа”. Добрата новина за април е, че вдигат заплатите на учителите в цялата страна. Има обаче и лоша - и тя е, че 70% от тях не са доволни от размера на възнаграждението си. Като добавим към горните два факта, че българското училище драматично изостава в използването на нови технологии за обучението, ще получим съвсем ясна картина: няма как при тези фактори образованието на децата да е модерно и качествено. Явно властта не си дава сметка, че без добро образование нито младите ще се задържат тук, нито икономиката ще върви напред.

Агенция „Митници” отне ключов лиценз на един от основните играчи на пазара на горива - търговеца „ЛУКойл България”, съобщава „Сега”. Заради нарушения на акцизното законодателство и липсата на измервателни уреди компанията губи лиценза за данъчен склад за основния тръбопровод, доставящ горива от рафинерията в Бургас до София. Статута си на данъчен склад губят и свързаните с магистралната тръба шест петролни бази. Вчера от „ЛУКойл” обвиниха митниците в административен произвол. В официално прессъобщение компанията признава, че не е изпълнила изискванията на наредбата, но причината е, че се налагат „сериозни по обем капиталовложения и почти невъзможни срокове за въвеждане в експлоатация на исканите допълнителни устройства”.

„Стандарт” дава място за челен сблъсък между представители на ГЕРБ и БСП за техните предизборни икономически програми. Бившият министър на икономиката в кабинета „Борисов” Делян Добрев посочва: „Поставихме основа на нова политика в енергетиката с промени в Закона за енергетиката за прилагане на третия либерализационен пакт на ЕС за либерализация. Подписаните от нас договори ще окажат съществено положително влияние в рамките на следващия мандат, което ще позволи да се балансира натрупаният негатив, за да не се прехвърли тежестта на дефицита върху потребителите”. Според бившия финансов минитър Пламен Орешарски, посочен от Сергей Станишев за премиер при победа на БСП, енергетиката изисква комплексни мерки, сред които най-неотложна е възстановяването на експорта. Това от своя страна ще съдейства за намаляване на дефицитите. Тяхното прехвърляне върху потребителите заплашва конкурентноспособността на местните експортьори.

„Манипулиране на търговете за обществените поръчки започна да преобладава особено през последните години”, цитира „Класа” изявление на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов. Тръжното манипулиране е вид картел, с който участниците манипулират търга по отношение на оценката, по отношение на стойността на поръчката или по отношение на това кой да бъде избран и как да бъде изпълнен самият договор за обществената поръчка. Комисията вече има няколко решения, с които констатира подобно тръжно манипулиране, но всички те се обжалват пред ВАС. Вчера Николов подписа със заместник-главния прокурор Камен Михов споразумение за сътрудничество между двете институции. (БТА)

Последвайте ни

Коментар