Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

В „24 часа” политологът Огнян Минчев коментира идеята на служебния премиер Марин Райков богатите индустриалци да подпомогнат бедните хора. „Благотворителността може да бъде един от начините за смекчаване на бедността. Но благотворителността няма да разреши българските социални и икономически проблеми. Трябва да се смени изцяло подходът, визията, през която ние гледаме на управлението на българското общество. От гледна точка на идеологическата свръхпазарна ориентация, която прикрива олигархичния монопол, социалните разходи са един страничен и непродуктивен данък, който обществото трябва да плаща на своите бедни. А това не бива да бъде така. Социалните разходи не са непроизводствено бреме, те трябва да бъдат третирани като инвестиране в човешки капитал”, смята Минчев.

„Гражданската квота е важно украшение на партийния живот”, коментира „Сега”. С наближаването на изборите и под натиска на улицата партиите отново заговориха за гражданската квота в листите си. Опитът обаче показва, че упражнението „гражданска квота” не води до конкретни резултати или поне не в мащабите на първоначалните обещания, а повечето от избраните бързо се превръщат в истински политици. Тук може да се спори дали средата, в която попадат, успява бързо да ги „претопи” или целите им са били точно в тази посока. Някои са активни, други не толкова, но всички са равно отдалечени от идеята за гражданското участие в политиката. Просто пътят да попаднат там така или иначе минава през партийните централи, което наполовина обезсмисля названието „гражданска” в тази квота. Това, за което пък настояват протестиращите от последните седмици (свое представителство в Народното събрание, б.р.), също няма как да се изпълни, защото парламентът - и управляващи, и опозиция, отказаха да променят Изборния кодекс. Така че остава изтърканото правило от демокрацията, че гражданинът участва в политиката с гласа си на избори.

„Коалиционни вълнения”, коментира „Труд”. Ребусът с коалициите след избори най-често се реди преди избори. Какви са вариантите? ГЕРБ е в изолация. Бившите управляващи с лидер Бойко Борисов са в незавидна ситуация. Ясно е, че коалиция с БСП и ДПС трудно ще сглобят, освен ако и трите партии дружно не развият склонност към ритуално политическо самоубийство. Мераклии за „патерици” на ГЕРБ за втори мандат не липсват - РЗС, СДС, бившите депесари Касим Дал и Корман Исмаилов не биха се дърпали дълго, ако са в парламента и има оферта за управление с Борисов. За „патериците” залогът е политическо оцеляване в парламента, за ГЕРБ обаче е доста хазартна обция. „Атака” порасна социологически и това торпилира заявката за „националистическо обединение”. Най-чиста е ситуацията пред БСП и ДПС. Двете партии не би трябвало да имат проблем да си говорят за коалиции - техните са изпитани. Въпросът е кой ще смени НДСВ, ако магическото число за нов кабинет отново се окаже „три”?

Нацията драматично се топи, акцентира „Преса”. Набор 2013 се очертава да е най-малобройният от 1945 г. насам. Дори в бедните следвоенни години са се раждали три пъти повече българчета, отколкото днес. За цялата 2012 г. са поели въздух 63 891 малчугани, което е по-малко от най-тежката 1997 г. след промените - 64 125 бебета. От 1 януари до вчера са проплакали 12 677 бебета, което е с 1390 по-малко от същия период на миналата година.

„Консултациите в енергетиката - супердоходен бизнес”, коментира „Дума”. Непрозрачното и сложно ценообразуване, силният корпоративен и неприкритият политически натиск, съчетани със зависим и слаб регулатор и експерти, тестващи непрекъснато границите на лоялността, хвърлиха енергетиката в окото на тайфуна на недоволството. В действителност за посветените не са тайна нито лобистките поправки в нормативната уредба, нито масовото игнориране на Закона за обществените поръчки и надфактурирането на разходи, нито безконтролното харчене за авариини ремонти, толерирането на едни компании и рестрикциите към други от държавния регулатор. Съществен "принос" за непоносимостта на ситуацията имат консултантите и сключваните с компаниите им договори. На информацията за свършеното от тях, както и за сумите, които са получили, предвидливо е сложен етикет „конфиденциално”, макар плащанията за експертизите им да надхвърлят често милиони лева. И понеже е трудно консултантската услуга да се оцени количествено, а и качествено, нито има инстанция, която да оспори или потвърди необходимостта й, тя се превръща в любим похват за прехвърляне на отговорност и усвояване на средства, който генерира корупционни практики.

Енергийната бедност у нас е тема на анализа в „24 часа” на Руслан Стефанов, икономист от Центъра за изследване на демокрацията. Според проучвания една трета от българското население може да се определи като енергийно бедно. Един от показателите е, когато над 10% от дохода на домакинството се харчат за енергийни нужди. Факторите, причиняващи енергийната бедност, могат да се променят чрез доходите, което изисква дългосрочни политики. А също и с програми за енергийна ефективност на жилищата и намаляване на цените на различните енергийни носители.

Страната ни е успяла да защити в голяма степен своите искания в областта на Общата селскостопанска политика по време на последното заседание на земеделските министри в Брюксел. Европа е приела 80% от нашите предложения, съобщава „Монитор”.

„Европари ще има за крави и градини”, е озаглавено интервюто в „Труд” с проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните. На срещата в Брюксел той настойчиво е поставил въпроса за т. нар. обвързана подкрепа, или част от евросубсидиите да не се дават както сега за земя, а за произведена продукция. „Настоявахме така да се усвояват поне 15 на сто от субсидиите за земя. Успяхме да наложим 12% с уговорката за още 3% за протеинови култури, като боб, грах, соя и др. Предстои финално гласуване от Европейския парламент. Резултатът - за първи път ще защитим европари да се дават директно за живи животни”, посочва Станков. Според него най-важното за България е да си направим нашата аграрна политика.

„Земеделие само с помощи не става”, отбелязва в интервю за „Стандарт” Снежана Благоева, заместник-министър на земеделието. По думите й европейските средства могат да подпомогнат процеса на съживяване на сектора, но подобряването на състоянието е комплексен въпрос. Не може само да субсидираш фермерите и да смяташ, че те ще вървят напред. Трябва да ги стимулираш да произвеждат онова, което се търси на пазара, да произвеждат качествено, да се обърнат към това какво иска пазарът и как да договорят по-добра цена. Проблемът не може да бъде решен само с директни плащания или с парите по Програмата за развитие на селските райони. Ако земеделският стопанин не намери пазара, не намери нишата и не спазва агротехническите изисквания, няма да може да развива стопанството си. Фермерът трябва да е добър мениджър, това е абсолютно задължително.

„Механизмът за мъчения в ЕС се счупи”, коментира „Сега”. България и Румъния вече гледат с досада и сарказъм мониторинговия механизъм на ЕС, защото се използва не по предназначение. Вместо да го пускат само за стимулиране на добро поведение на управляващите, някои държави решиха да се обслужат с него за решаване на други проблеми - например за регулиране на вътрешната миграция в ЕС чрез неоснователно запазване на шенгенските бариери. По този начин, вместо да накажат крадливата върхушка, започнаха да тормозят бедното население, като му отнемат правото на свободно движение, каквото имат другите народи в ЕС. Механизмът за правосъдие и вътрешен ред, който трябваше да проправи път към затвора поне на част от корумпираната върхушка в България и Румъния, както и на някои босове на организираната престъпност, се развали непоправимо, защото започна да се използва за друго - например за спиране на нежелани бедни имигранти от двете страни. Време е да се въведе система за общ вътрешен контрол в ЕС, която да следи всички държави. Това означава да се хармонизира сферата на вътрешните работи и правосъдието, която продължава да е слабо засегната от общите политики, и да се задейства институцията на европейския прокурор. (БТА)

Последвайте ни

Коментар