Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Първи стъпки накриво”, коментира „Труд”. Успехът на служебното правителство ще бъде преценяван само по два критерия: влязло ли е в диалог с улицата и провело ли е честни избори. Що се отнася до улицата служебният премиер Марин Райков още отначало стъпи накриво. В първата си реч зададе по-твърд от необходимото тон, като заяви, че повече ще слуша мълчаливото мнозинство. Райков без напрежение ще се движи от среща към среща, от оценка към оценка и няма да се оплете. Той е статуквото с цялата му болезненост и бързо ще бъде разпознат като такъв. Това ще му създъде обаче проблеми не само с протестиращите. Вече има знаци, че с нежеланието си да адресира пряко улицата, той дразни политическите партии, измежду които иска дипломатически да посредничи. Така с намерението в Гражданския борд за честни избори да вкара представители на политическите партии, той успя да ядоса и неправителствените организации, и партиите. По отношение на изборите нещата започват вече да се заплитат. Имаме една безпомощна Централна избирателна комисия, която още не заседава официално.

И при действащия избирателен кодекс мажоритарен вот е възможен, коментира в „Преса” проф. Велко Вълканов, юрист и политик. Според него причините за неуспеха на независимите кандидати да бъдат избрани за народни представители не са в изборното законодателство, а политически, материално-технически и финансови. Но дори и да се окаже възможно, избирането на отделни независими кандидати не би могло да има съществено значение. Те няма да променят съществуващата политическа система, каквото е тежнението на определени обществени среди. Търсеният успех минава през създаването на нови партии, които да внесат качествени промени в политическия дизайн на страната ни.

„При стабилната мизерия, щом си докарваш 65 лв. на месец, значи си ОК”, коментира „Сега”. Служебният кабинет ще се опитва да тушира социалното напрежение не с подкрепа на доходите, а с подаяния и празни обещания. Раздаването на пари на принципа да има за всички, но по малко, отдавна е доказано вредна социална политика, единственият ефект от която е неефективното пръскане на стотици милиони. По 10 лв. отгоре за най-бедните не само няма да успокои социалното напрежение, но вероятно и ще го нагнети още, защото как да се реши кой е по-беден между всички 45% от българите. Когато основният проблем на бюджета не е има ли пари, а как недостигът вместо 3 млрд. лв. да бъде сведен до 2 млрд. лв., когато икономиката е замръзнала, харченето на резервите трябва да бъде изключително внимателно. Трябва да се финансират устойчиви проекти, макар и с ефекти на по-късен етап.

„Под чий балкон да плачем днес?”, коментира „Сега”. Липсата на интелектуални лидери, мисловни водачи, стожери на духовността, които смело отстояват принципи независимо от конюнктурата, проличава най-добре днес. Улиците са кошер, тълпата вдига барикади, иска се всичко, веднага. 90% от лозунгите са смешни, нелепи, а лидерите, които раждат площадите, са обида. Но кого да послушат хората днес, на кого да вярват, кой да им каже как би се случила нужната промяна, след като липсват морални авторитети? Нали ако съществуваха, България нямаше да стигне сегашното дъно. Нали ако разполагахме с такъв елит, нямаше шарлатани да окупират непрекъснато политиката.

„Отново ли „ГЕРБ на власт”, коментира Кольо Колев данни от национално изследване на агенция „Медиана” по поръчка на „Труд”. Колкото и парадоксално да изглежда, след многохилядните протести, ГЕРБ вдига процентите на потенциалните си гласоподователи. С неподражаемия си нюх за комуникация с масите Бойко Борисов успя да се измъкне, да подмени въпроса на протестите с баталното пано - битката между „добрите” и „лошите”. Останало без конкретна цел, недоволството се разпръсна във всички посоки. Лозунгът „Всички са виновни!” е най-удобният за Борисов и ГЕРБ. Ще успее ли ГЕРБ отново да джироса отговорността за безработицата, икономиката, фалита на хиляди малки и средни предприятия, за мизерията на хората? Изглежда възможно. На пръв поглед е напълно достатъчно Бойко Борисов и особено Цветан Цветанов да мълчат, за да не предизвикват ярост. Така до изборите изглежда възможно

„Фалшив мигач за ляв завой”, коментира „Стандарт”. На съботния пленум червените поставиха някои жалони - вдигане на пенсионните вноски с 1,2%, въвеждане на данък лукс, постепенно намаляване на косвените и увеличаване на преките налози.
Откъде обаче ще се намерят милиардите за обещаните от БСП космически повишения на пенсии и заплати, откриване на стотици хиляди работни места и държавни инвестиции в икономиката. Летящото наляво политическо махало очевидно ще пренареди парламента. По всичко личи, че старата десница ще изчезне, центърът ще се свие, а на сцената ще излязат националистически партии с програми, прекрачващи в социалната утопия. На пръсти обаче се броят икономически обоснованите обещания, а всичко останало попада в графата „прах в очите”. Притиснатото от бедност, скъпотия и безработица население на европейска България гледа как политическите фокусници отварят нови заводи за невъзможни блянове и безмилостно зарибяват наивниците.

Намалява броят на децата, които живеят в институции, посочва в интервю за „Монитор” Калин Каменов, председател на Държавната агенция за закрила на детето. Намаляват и специализираните домове. През 2011 г. са били 127, а през миналата година 119. Другото положително нещо, което се е случило миналата година, е, че все повече деца изобщо не попадат в институции. Заслуга има развитието на приемната грижа в България. Преди 10 години, когато приемната грижа започва да се развива, е имало само пет деца при приемни семейства. В края на 2012 г. техният брой е 1200, а утвърдените приемни семейства са над 1400. 1078 деца са били осиновени през 2012 г.

„Ще помогна всички министерства да предложат електронните услуги”, обещава в интервю за „24 часа” Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство. По думите му на национално ниво липсва план, който да координира действията на всички екипи за въвеждане на електронното правителство. Хубавото е, че има добра стратегия, зададени са стандартни рамки, в които да се работи. Със сигурност ще се види какво е изградено за 10 години и каква е ефективността на похарчените пари. Нещата, които са полезни и работещи, ще бъдат популяризирани.

„Матурите са ми първа грижа”, заявява в интервю за „Труд” министърът на образованието, младежта и науката проф. Николай Милошев. Той посочва, че в този микромандат времето ще стигне за много малко неща. Най-важното нещо са матурите, децата трябва да дадат най-доброто от себе си, за да не съжаляват след това. А родителите да не хабят допълнително нерви, че нещата не са свършени както трябва. Другият важен приоритет за Милошев е фондът за научни изследвания. Предстои да се намерят решения, които да удовлетворят научната общност, а всички проекти във фонда да бъдат преразгледани отначало.

„Плащаме на хазната без банкови такси”, обявява в интервю за „Стандарт” Екатерина Захариева,  вицепремиер в служебното правителство с ресор икономика. Ще въведем ПОС-терминали на държавните и общински гишета, обяснява тя. Има приета наредба и сключено споразумение със 17 банки. Това ще е изключително улеснение, а не както е в момента - граждани и фирми да плащат услуга за 1 лев и още 4 за превод на банката. Захариева заявява: „В тези времена е критично важно държавните институции да работят на пълни обороти в подкрепа на бизнеса, който създава работните места. Затова трябва да се разплащаме навреме с фирмите, да издаваме бързо разрешителните, фирмите да получават навреме ДДС. Това е ключов приоритет. Фокусираме се и върху оперативните програми. В период на криза средствата от ЕС са най-важният източник на свежи пари. Важно е да се запази и темпът на големите инфраструктурни проекти - магистралите, Дунав мост 2, пречиствателните станции. Голяма част от усвояването на европарите зависи от кметовете и моят апел е да не намаляват темповете”, призовава Захариева.

20% от работодателите планират нови назначения в следващите три месеца, съобщава електронното издание „Класа”. Най-активен е бизнесът в София, Пловдив и Варна. А новото е, че освен IT-специалисти, които принципно са сред най-търсените кадри, започва търсене и на строителни работници. 1 към 40 - това е съотношението между 400 000 безработни у нас спрямо 10 000 обявени позиции в бюрата по труда. Кандидатите за работа и работодателите продължават да се разминават в това, което търсят и предлагат едни на други. През март започва наемането и на сезонни работници. Около 1000 обяви вече са пуснати в бюрата по труда - за селското и горско стопанство, за преработващата промишленост и за хотелиерския и ресторантьорски бранш. Очаква се този летен сезон да бъдат заявени около 11 000 свободни позиции главно по морето. (БТА)

Последвайте ни

Коментар