Защо хлябът, ябълките или картофите отиват на боклука, вместо на масата? Защо съвременният човек си позволява толкова неуважително отношение към храната и изхвърля десетки килограми? Забравена ли е цената на насъщния?
Тези два милиона години, които са изминали от живота в пещерата до живота в модерния небостъргач, очевидно не са достатъчни за предизвикването на същностни промени: човекът си остава ловец на храна, включително когато става дума за фризера в супермаркета. Колко хубаво е да разполагаш постоянно с достатъчно количество замразени малини - някакси източник на сигурност. Или пък макар да ни трябва само две пилешки бутчета, защо да не вземем дузина, щом са по-евтини? По този начин се задоволяват много от първичните инстинкти - на ловеца за по-евтинкото.
Краткият път до кофата за боклук
Малините и бутчетата остават във фризера, отиваме на ресторант и постепенно забравяме за изгодните покупки. А когато един ден отново се сетим за тях, продуктите вече ни се струват негодни за консумация. И пилешкото месо попада не в чинията, а в кофата за боклук.
В Германия съдбата на тези бутчета се споделя от много други хранителни продукти. Твърде много. Годишно се изхвърлят 11 милиона тона храни, както сочи проучване на университета в Щутгарт. Всеки от германците е изхвърлил по 82 килограма ябълки, хляб, сирене или кисело мляко. Според проучването поне половината от тези продукти са били годни за употреба. Фактът, че хранителните продукти се ценят толкова малко, е определено скандален.
Горко му на некрасивия картоф
Но това далеч не е единственият скандал. Големи количества картофи, ябълки или краставици се изхвърлят още преди да стигнат до търговците. Ако един картоф, например, не отговаря на естетическите представи на хранителната промишленост, тутакси отива на боклука. По същия начин стоят нещата с ябълките, за които съществуват много конкретни европейски изисквания.
Мартин Хойслинг, който е говорител по аграрните въпроси на Зелената партия в Европейския парламент, смята, че 40 процента от изхвърлените храни са отпаднали от ситото още при производителя или търговеца. Депутатът се позовава на данни на Европейската комисия.
Във времената на все по-голям дефицит на ресурси и нарастващ брой на земното население със сигурност би било разумно да се замислим за количествата храна, които се изхвърлят. Дори и само на базата на обстоятелството, че тези 222 милиона тона храна, които се прахосват в Европа, са равни на хранителните продукти, които се произвеждат в цяла черна Африка.
