През май миналата година 62-годишната русенка Красимира Димитрова роди близнаци с донорска яйцеклетка, с което предизвика оживени дискусии в страната до колко години една жена може и трябва да стане майка. Почти една година по-късно здравното министерство излезе с проект за промяна в Наредбата, която регулира ин витро процедурите и вътре е разписана възрастта от 51 години, като граница до която жените ще могат да забременяват ин витро с чужда яйцеклетка. Документът ще стане факт едва след като бъде публикуван в Държавен вестник, след като изтече двуседмичният срок за обсъждането му. Промяната в Наредба 28 се подкрепя от организациите, които работят в областта на асистираната репродукция, както и от лекарите, извършващи ин витро процедури - особено в частта, с която се увеличава възрастта за извършване на тези процедури - от спорните 43 години до настъпването на менопаузата. Със сигурност обаче забраната за ин витро с донорски яйцеклетки след 51 години ще поднови моралните дискусии, свързани с възрастта на жените, които искат да стават майки.
Предисторията на промяната
Промяната на Наредба 28 дойде не само след моралните спорове, свързани с репродуктивното дълголетие на жените в България - спорове, които избухнаха след като българка на 62 години стана майка с донорски яйцеклетки. Нормативната промяна дойде и след жалби на жени пред Комисията за защита от дискриминацията, свързани тъкмо с разписаната възраст 43 години, над която не бяха разрешени ин витро процедурите със собствени яйцеклетки. Жени на тази или близка възраст оспорваха нормите с аргумента на биологията, която им дава шанс дори и на 44-45 години да станат майки с помощта на медицината. Дори и държавата да не плаща за това, те искаха да имат право на избор. Логично антидискриминационната комисия през октомври миналата година се произнесе срещу разписаното в Наредбата и предписа нейната промяна. Имаше и жалба в съда на потърпевша жена, на която й е отказана процедура с аргумента „възраст". Затова и часове след новината за нормативната промяна една от неправителствените организации - фондация „Искам бебе" декларира пълна подкрепа за новите текстове. Още повече, че и тази фондация и „Зачатие" са участвали в работната група от специалисти и експерти, изготвяли промяната.
„Искам бебе": Очаквахме и работихме за тази промяна
„Възрастта 43 години остава като ограничение за финансиране от Държавния фонд ин витро и отново нашето законодателство ще бъде изключително либерално, ако го сравняваме с европейското, тъй като в много държави от ЕС тази възраст за държавно финансиране е дори до 40-41 години. Второто нещо, което е много важно, е това, че отпада възрастовото ограничение за ин витро със собствени яйцеклетки. Ще се разчита изцяло на преценката на лекарите. Самите лекари предложиха и ние се съгласихме за това да се въведе понятието репродуктивна възраст, както в някои европейски законодателства, т.е. до тогава, докато жената не е в менопауза и лекарите преценят, че това няма да окаже отрицателно въздействие върху нейното общо състояние, до тогава ще се позволява да се извършва ин витро със собствени яйцеклетки. И третият момент - въвеждане на възрастово ограничение, което отдавна трябваше да се случи, за ин витро по донорски програми. Смятаме, че това е не само морално-етично, но е една социална възраст, тъй като в крайна сметка най-важно е правото на детето да може да бъде отгледано в едно семейство, което ще се грижи за него", каза за основния смисъл на промените Радина Велчева, председател на фондация "Искам бебе".
На въпрос дали не се опасява, че промяната в Наредбата ще поднови споровете за горната възраст, до която ще бъде разрешено да се забременява ин витро с донорска яйцеклетка, защото до момента такава граница не е била разписана, тя бе категорична, че не изпитва притеснения.
„Това в крайна сметка е право на всеки един от нас като граждани. Когато даваш едно предложение, трябва да очакваш отсреща какво ще получиш като обратен ефект. Така че аз очаквам да се получи настояване от пациентки, които ще решат, че повишаване на тази възраст е адекватно за тях, но говорим в случая за едно сондирано мнение с много пациенти. Така че трябва да се търси една разумна граница във всяко едно нещо и да не искаме неща, които от морално-етична и социална гледна точка не биха били адекватни за 21 век", допълни Велчева.
Фондациите, работещи в тази област нямат данни колко точно жени ще имат шанса да станат майки, след като се увеличи възрастта за извършване на ин витро процедури над 43 години до настъпването на менопаузата. Но отбелязват, че непрекъснато расте броят на онези, които в по-зряла възраст се опитват да имат деца, просто защото не само в България все по-късно се създават семейства.
Жените над 40 с по-малки шансове за дете, но с право на избор
Макар и с по-малки шансове жените над 40 години трябва да имат право на избор дали да станат майки с помощта на специалистите, смята и д-р Атанас Щерев, който също подкрепя промените в Наредбата.
„Отделен въпрос е, че по-младите жени забременяват по-често. Например в нашата болница до 30-годишна възраст забременява всяка втора жена, която се лекува, до 35 години - 25% от жените , до 40 години - 10% и след 40 години - само 2,3% от жените. Но няма логика да се определя, че едва ли не до 43 години имате право да се лекувате, а след това - не. Всяка година в България две или три жени между 45 и 50-годишна възраст забременяват и раждат живи и здрави деца, без да се лекуват дори. Така че според мен е логична тази промяна на Наредба 28", каза Щерев.
Атанас Щерев подкрепя и другата промяна, с която за първи път се въвежда възрастовата граница 51 години за забременяване с чужди яйцеклетки. Аргументите му не само медицински.
Щерев: Може да родиш и на 100 години, но това е гротеска
„Определянето на 50-годишна възраст е по един физиологичен критерий - изчерпва се дейността на яйчниците от гледна точка на фоликули и яйцеклетки и от друга страна, ако дори една жена се лекува с дарителски яйцеклетки, ще има един жизнен хоризонт от поне 20 години, за да може да роди и да отгледа това дете. Така че има логика в определянето на тази възраст", допълни докторът.
На въпрос дали се очаква отпор и реакция, дори обжалване от онази категория хора, които не виждат нищо лошо в това жена на 62 години да роди с донорски яйцеклетки, доктор Атанас Щерев обясни, че може да има различни мнения.
„Медицината е нещо много сериозно, за да се състезаваме, да се правят състезания, които са неудачни, защото една жена и на 100 години може да забременее. Ако тя има матка и й се дадат съответно хормони - няма проблем да забременее, но сами виждате колко е гротескно това нещо. Според мен същото е и след 50-годишна възраст, защото така или иначе логиката на живота подсказва, че говорим за репродуктивна възраст от 18 до 45 години. След това жената навлиза в менопауза, следва напреднала възраст и някъде на 70-75 години говорим вече за старческа възраст. Не е нормално едно малко дете да се отглежда от старец или старица. 50-годишна възраст, както е и законодателството в повечето европейски страни, така ще имаме една мярка, която е приемлива от европейска гледна точка", каза още той.
Съвсем друг е въпросът до каква възраст на жените държавата ще реши да покрива разходите за ин витро процедури - тя дава парите и нейна е преценката какви са шансовете след определени години да имат успех процедурите. Но според Атанас Щерев на жените над 43 трябва да им бъде дадено правото на избор:
„Дали си струва, това ще преценят самите семейства. Ние трябва да ги информираме справедливо, точно и разбираемо. Трябва да им кажем, че вероятността за бременност е малка след определена възраст, но тази жена трябва да има право да се лекува, трябва да има право да направи своя избор"
Ако тук ви липсва нечия позиция тя е на онези жени, които през последните няколко години родиха над 50-годишна възраст. Със сигурност те биха се обявили срещу всякакви ограничения на желанието им да дадат живот. Казват, че нормите следвали моралните категории във всяко общество. По това как ще бъде прочетена новата Наредба от българите ще разберем и доколко имаме еднозначен отговор на въпроса кога вече е късно да станеш майка.
