Защо вторите мандати на президентите изглеждат толкова раздирани от скандали? Отговорът е много прост - железният закон за дълголетието във властта. Всички правителства правят грешки и всички правителства се опитват да скрият да ги скрият. Но колкото по-дълго дадено правителство се задържи на власт, толкова повече грешки прави и толкова по-трудно става прикриването им. Да си спомним само за Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши - всички те прекараха голяма част от вторите си мандати в самоотбрана.
Правилото за дълголетието във властта застигна и Барак Обама миналата седмица, когато той непохватно се бореше не с един, а с цели три скандала едновременно - поведението на Федералната данъчна служба (ФДС) към организации, свързани с консервативното Чаено парти, убийствата в Бенгази и изземането от министерството на правосъдието на данни за телефонни разговори от Асошиейтед прес. Неизбежно противниците на Обама от Републиканската партия си послужиха с исторически сравнения: Това е новият Уотъргейт, казаха някои. Нов скандал от типа Иран-контра, възкликнаха други. И така до конгресмена Стивън Кинг от щата Айова, който гръмко заяви, че случаят в Бенгази е по-лош от Уотъргейт и Иран-контра взети заедно, "може би десетократно".
Засега обаче сборът от трите скандала не е достатъчен за нов Уотъргейт; дори ни най-малко. Но все пак налице са достатъчно въпроси без отговор, за да се оплете всяко правителство в месеци изслушвания в Конгреса, а точно това предстои да се случи. Нека разгледаме поотделно всеки от трите случая.
Скандалът с ФДС е най-лесен за разбиране - зле управлявано звено на данъчната служба е прилагало политически критерии при разглеждането на заявления за освобождаване от данъци. Въпреки че това първоначално бе представено като нарушение, ограничаващо се само в Синсинати, служители на ФДС във Вашингтон са знаели за проблема и не са го решили. Поне един от тях изглежда е подвел Конгреса миналата година, като е заявил, че оплакванията на "Чаеното парти" са неоснователни. Миналата седмица Обама осъди действията на ФДС като "нетърпими и непростими" и уволни и.д. ръководителя на службата. Но всеки неин клиент, не само републиканците, трябва да поиска независимо разследване да определи дали политическият заговор в Синсинати не е бил насърчен "отгоре".
Бенгази е най-заплетеният случай, както и предизвикващият най-голямо политическо разделение. Разследваща комисия на Държавния департамент установи, че мерките за сигурност при фаталната визита на посланик Кристофър Стивънс в либийския град са били непростимо слаби; тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън пое отговорност за това. Но политическата страна на "скандала" с Бенгази, който все още трябва да се поставя в кавички, се съсредоточи върху две цели. Републиканците обвиниха Обама, че е излъгал за нападенията, представяйки ги като спонтанни, за да не отслаби посланието си от предизборната кампания, че е нанесъл поражение на Ал Кайда. Наистина Обама не хвърли веднага вината за убийството върху терористи. "Все още не разполагаме с достатъчно информация", каза той на 25 септември. Но тогава други служители вече бяха уведомили Конгреса, че са замесени хора, свързан с Ал Кайда. Това се случи пет седмици преди изборите.
Ако Белият дом се е опитвал да прикрие нещата, очевидно е забравил да каже и на останалата част от правителството да стори същото. Вярно е също, че съветници на Обама обсъждаха помежду си това каква информация ще се съобщава официално. Но когато Белият дом най-накрая разпространи имейли от този разгорещен спор, те до голяма степен извадиха наяве бюрократична препирня между ЦРУ, което е искало да наблегне на своите предупреждения за Либия, и Държавния департамент, който не е искал да излага на показ провалите си. Няма никакви доказателства, че някой е действал, за да щади кампанията на Обама за преизбиране. Все пак Белият дом има проблем - той действаше гузно. Говорителят на Обама Джей Карни заяви първоначално, че Белият дом нямал нищо общо с темата и че имало само една значителна промяна в текста. Тези твърдения се оказаха неверни. Нищо чудно, че републиканците поискаха още отговори. Но дебатите около Бенгази до голяма степен приличат на маловажна партийна дрязга, която е твърде сложна и неясна, за да окаже влияние върху по-голямата част от избирателите.
Третата афера за тайното решение на министерството на правосъдието да изземе телефонни разпечатки на десетки репортери и редактори от Асошиейтед прес е различен вид скандал. Републиканците подходиха по-предпазливо към него, защото мнозина от тях отдавна настояват правителството на Обама да действа по-твърдо срещу изтичанията на класифицирана информация. Но скандалът все пак се вписва в критиките на републиканците към Обама, че е арогантен и авторитарен. Освен това той хвърля ново петно върху избледнелия някогашен имидж на президента на граждански либертарианец, който изглежда е обикнал изпълнителната власт в годините на управлението си.
Ако Обама е умен и има късмет, и трите скандала постепенно ще затихнат, стига да не излизат наяве повече нарушения. Републиканските му противници вече са застрашени да повторят грешката си от 1998 г. при импийчмънта на Клинтън; ако нападнат Белия дом с обвинения, които не им донесат никакъв успех, те на свой ред ще станат уязвими за критики, че губят време в партийни дрязги. В скандала с Моника Люински Белият дом при Клинтън постигна успех, като показваше президента всеки ден пред камерите, за да се види, че той работи по икономиката, а не по юридическите си проблеми. Белият дом при Обама пое по същия път. Но сезонът със скандали все пак има цена. Ако Конгресът посвети голяма част от времето на разследвания (една трета от всички комисии към Камарата на представителите обявиха, че възнамеряват да направят именно това) той ще разполага с по-малко часове за работа по други въпроси. Ако Белият дом се съсредоточи върху защита на президента от обвинения в злоупотреба с власт, това ще изхаби и неговата енергия. Всеки втори мандат разполага с ограничено време за печелене на законодателни битки. Времето на Обама вече тече; дневният му ред вече е под заплаха. Ако остатъкът от 2013 г. бъде доминиран от разследвания, задълбочаващи разделението между партиите, шансовете за компромиси между тях - особено за широк консенсус по данъците и разходите - ще избледнеят още повече.(БТА)
