Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Х р и с т а
17 мая 1876
"Радецки"
Мили ми слушателю, прости ми, че си позволявам да говоря след силните, кървави думи на това писмо. Но аз съм на връх Околчица и искам с някого да споделя колко ми е тъжно днес. Над хилядната тълпа се сипе проливен дъжд, а студеният вятър обръща чадърите.
Мисля си, докато тракам със зъби, че трябваше днес да дойда не с чадър, а със свещ. Защото днес е една тъжна българска Задушница. На нея, докато слушаме сирените, си мислим за България. Колко много истински трябва да я е обичал Ботев, за да има сили да напише: ”Мила ми Венето…”.
Още по-страшно е, че той е знаел, че ще намери смъртта. Как иначе се тръгва с 200 мъже, които отвличат австрийски кораб, развяват знаме “Свобода или смърт” и само след пет дни в местността Йолковица цял ден се сражава с редовен аскер, черкези и башибозуци.
Историята разказва, че по здрач Ботев се изправя, за да огледа позициите и пада покосен от куршум. Легендата разказва, че Воеводата е улучен от заблуден турски куршум или че е предаден и убит от четник. Но най-ми се иска да вярвам, че е жив и броди из Балкана като закрилник на всички, които някой ден някъде получават писмо, което ги кара да плачат.
Гледам хилядите хора и си мисля защо тогава не сме били толкова много? Когато четата е тропала от врата на врата, когато е намирала спящи и тъмни прозорци и още по спящи души. Сега сме тълпа и сме толкова гузни. Че дори не се поглеждаме в очите. И вместо да си кажем нещо за утеха, ей така по човешки…
Премиерът казва от трибуната: ”Усилията за членството ни в ЕС ще допринесат заветите на Ботев да пребъдат.” Като че ли Ботев е мислил за Европа като е писал на Венета?!
Не ми се слуша вече! Трябваше да донеса свещица. Макар че щеше да е трудно да я задържа запалена. Трябваше заради всички, които с трепет сричат „За Ботев вчера ми разказва мама. За Ботев слушах в детската градина...”
