Либийският план
Либийският план / netinfo

Синът на либийския диктатор Сейф ал Ислам казва във вестник „24 часа”, че бил предложил пътна карта за решение на казуса с осъдените на смърт български медицински сестри, заради умишлено заразяване със СПИН на стотици либийски деца. От обясненията му става ясно, че пътната карта се свежда до пътуване на много пари към семействата на заразените деца, които трябва да бъдат събрани от европейските държави.

Трябва ли България да поеме по пътната карта на Сейф ал Ислам?

Едва ли.

Вече осма година Либия отказва да признае, че единствената причина за трагедията на болните деца са мръсните й болници. Тези болници са мръсни и заразите шестват из тях заради лошото управление на държавата от бащата на същия този Сейф ал Ислам, който сега предлага пътни карти, според които Европа трябва да плати на африканската държава пътуването към оцеляването на власт на либийската диктатура.

За съжаление, заложници на това оцеляване са българските медицински сестри.

Въпросът е дали, обаче, има смисъл да се преговаря за откупа, който искат либийските властимащи. Този откуп очевидно няма нищо общо с действителната стойност на лечението, от което се нуждаят болните деца. Защото Кадафи го изчислява не според стойността на изследванията, лекарствата и болничния престой, а на базата на вече платените от Либия обезщетения на пострадалите от организираните от нея терористични нападения във Великобритания, Франция и Германия.

Ясно е, че за либийската диктатура болните деца съвсем не са най-важните, защото ако те бяха в центъра на пътната й карта, проблемът отдавна щеше да намери решение. Лекуването на всички деца в европейски болници, обаче, ще даде възможност на бедните родители, да ги сравнят с либийските и сами да се уверят, че мръсотията при управлението на Кадафи е единственият източник на заразата, както твърдят всички големи световни учени, докоснали се до случая.

Затова изглежда няма никакъв смисъл България да поема по поредната пътна карта за оцеляване на либийската диктатура. Напротив, българските управляващи трябва да поискат от съюзниците ни в Европа и НАТО да прибавят към декларациите си реални действия за икономическа и политическа изолация на Либия. Италия и Франция трябва не само на думи да защитят родените по техните земи идеи за свобода и права на човека и да жертват нефтените и туристически милиони, на които компаниите им разчитат да получат от Триполи.

Европейските държави и Америка трябва да покажат, че са готови заради ценностите на цивилизацията ни да се откажат от изгодни сделки, от които Либия също има огромен интерес и заради които е по-възможно да се откаже от екзекуция на българките, отколкото по предлаганата от сина на Кадафи нова „пътна карта”. Българките власти трябва да накарат и Русия да направи избор между интересите й в атомната енергетика и преноса на газ и петрол през България и инвестициите си в Либия.

Модерният свят просто трябва да накара Либия да се промени.

Тази промяна ще спаси не само осъдените българки, а и още либийски деца от нови зарази в мръсни болници.

Защото пътната карта на свободата на осъдените българки в Либия минава през свобода за самата Либия ...

Коментар