В кой край на света ще избухне следващият бунт? Ще ни връхлети ли пак някоя криза, кога ще има нова революция? Дали всезнаещите компютри наистина могат да предоставят отговорите, както смятат някои?
Учените твърдят, че могат да прогнозират вероятностите за настъпване на кризисни събития и политически сривове с помощта на компютърни модели. Американски електронен инженер, например, разработил индекс на обществените и политическите настроения в Египет, и този индекс показал силен спад преди революционните сривове в страната. Достоверни ли са обаче този вид прогнози?
Свобода, демокрация, човешки права: Арабската пролет, започнала в началото на 2011 година, и днес предизвиква най-вече положителни асоциации. Кадрите с тунизийци, йеменци, либийци и египтяни, които с риск за живота си излязоха на улиците, за да протестират срещу омразните диктатори, са се вписали плътно в колективната памет на Запада.
За много фирми в този регион на света Арабската пролет обаче е шок, чиито последици са съизмерими с тези от изригването на вулкан - внезапно се изпепелява целият живот, делникът е завладян от нестабилност и несигурност. Политическите сривове не само разтърсват и променят обществата, но и отслабват силите за сигурност. Престъпността избуява, заплахата от тероризъм и насилие расте с всеки следващ ден.
Под микроскопа на социалните мрежи
Изправени пред тази нова несигурност, опериращите в региона фирми неизбежно си задават въпроса как въпреки повишените рискове и нестабилност да останат и занапред дееспособни? Това, от което се нуждаят, са системи за ранно предупреждение, надеждно разпознаващи наближаването на кризи и политически вълнения.
Експертите от старата школа не са подходящи за ролята на подобен детектор - те могат да обяснят само вече настъпилите развития, но не и да прогнозират бъдещи събития. По-надеждният детекторен помощник трябва да се търси другаде - в статистиките и алгоритмите.
"Big Data" е последната новост в тази област. Понятието обозначава целенасоченото събиране и оценка на невероятни количества информации, които човечеството е запечатало през последните години в световната електронна мрежа. Хората споделят страховете, грижите и надеждите си най-вече в социалните медии. И Туитър, Фейсбук и Гугъл са - образно казано - един огромен микроскоп, под чийто обектив попадат все повече хора.
Машината не може без човека
Методи от рода на "Reality Mining" се разработват от гиантски компютърни фирми като IBM и от отделни учени. Принципът на този тип детекторни програми е един - в хаоса от информации да се открият непознати допреди модели и зависимости, за да се извлекат нови познания. В основата стои идеята от натрупаните информации да се пресъздаде моделът на реалния свят, за да се види след това какво може се случи в момент, в който този свят се променя. Оптимистите са убедени, че подобна оценка на миналото скоро ще позволява да се надзърта и в бъдещето.
Методът "Predictive Modeling" действително дава възможност за прогнозиране на събития в бъдеще време. И той вече се използва от американската полиция. Със софтуеърната програма „Blue Crush" на IBM могат да се правят прогнози къде е вероятно да бъде извършено престъпление, а това позволява то да бъде предотвратено. От влизането на програмата в експлоатация престъпността в редица американски градове е намаляла с близо 30 на сто.
Критиката към "Big Data" обаче е, че сами по себе си информациите нямат стойност. Единствено експертите могат да извлекат значимото от хаоса. Но самото решение кои информации да бъдат взети предвид, вече предпоставя, че експертът знае какво търси.
