Да протестира срещу преследванията на опозиционери в Турция, но и да убеди Ердоган да не „отваря шлюзовете” за бежанци – тази задача изглежда почти невъзможна за изпълнение. Не и за Меркел?
Меркел тръгва на тази командировка с твърде тежък багаж. А и срещите ѝ в Турция утре (2.2) със сигурност ще приковат вниманието на цялата световна общественост. Канцлерката посещава Турция за пръв път след опита за преврат на 15-ти юли миналата година. Оттогава насам президентът Ердоган постоянно налага на страната своя автократичен тип управление.
Арестувани бяха десетки хиляди опозиционери, журналисти, прокурори и съдии, обикновени граждани. Властите затвориха редица критични медии и разпуснаха кюрдски организации. Обвинението винаги е едно и също: засегнатите били замесени в пропадналия опит за преврат. Турското правителство твърди, че главната отговорност носят привържениците на движението на Фетхуллах Гюлен и последователно отхвърля всички критики, които международната общност отправя заради предприетите мерки. Нещо повече, турските управници обвиняват Германия, че не проявява солидарност в борбата срещу предполагаемия тероризъм – с което се имат предвид кюрдите. В Анкара дори твърдят, че Германия дава закрила на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и ѝ осигурява възможността да набира средства и бойци.
"Моментът за това посещение е крайно неподходящ"
С други думи, изходните позиции за посещението на Меркел не са никак благоприятни. Редица опозиционери в Германия така и така смятат, че това посещение сигнализира нещо съвършено погрешно. Севим Дагделен от Лявата партия в Германия казва, че пътуването до Турция се извършва в крайно неподходящ момент, поради което би могло да бъде изтълкувано като негласна подкрепа за референдума, с който Ердоган иска да укрепи едноличната си власт. Клаудия Рот от партията на Зелените има сходно мнение. Тя твърди, че ако Меркел сега си замълчи за престъпленията срещу човешките права, извършвани в Турция, тя на практика ще покаже на Ердоган, че Европа може да бъде изнудвана със заплахата от бежанци. Както е известно, договорката между Турция и ЕС за бежанците рязко снижи броя на хората, пристигащи от Турция в Гърция. Анкара обаче многократно е заплашвала, че може отново да отвори границата и да се откаже от споразумението.
Правителственият говорител Щефен Зайберт категорично отхвърли критиките срещу посещението на Меркел. „Абсурдни са предположенията, че посещението на канцлерката има някаква връзка с предстоящия в Турция конституционен референдум”, заяви той. Ставало дума за обикновено работно посещение при партньор от НАТО, който е сред най-важните съседи на Евросъюза. „Именно във времена, когато сме длъжни да говорим за положението в Сирия, когато има толкова двустранни въпроси и трябва да разговаряме за отношенията между Турция и Европа, именно в тези дни е важно да се търси диалог”, каза говорителят.
Правозащитници: Меркел е длъжна да постави въпроса за човешките права
Но междуправителственият диалог в случая няма да е достатъчен. Правозащитниците от „Амнести Интернешънъл” смятат, че Ангела Меркел трябва активно да настоява за спазване на човешките права в Турция. Мари Лукас, експерт за Турция, казва в интервю за ДВ: „Госпожа Меркел трябва да постави въпроса за арестите на мирни опозиционери, а и да се срещне с противници на правителството и с турски правозащитници”. Лукас смята, че Германия е пропуснала възможността да подхване с Турция сериозен и официален диалог за човешките права още в рамките на преговорите за бежанците. Досега Берлин си мълчи, особено по въпроса за изтезанията в турските затвори, припомня тя и цитира информации на правозащитната организация, според които напоследък на изтезания се подлагат и предполагаеми участници в опита за преврат в Турция.
Показателно е например това, че след опита за преврат близо 40 турски офицери са поискали политическо убежище в Германия. Въпросните офицери са били на служба в различни бази на НАТО, а сега се опасяват, че ако се завърнат в Турция, няма да има никаква гаранция за свободата, а дори и за живота им. Турският министър на отбраната вече заплаши Германия, че ако страната им предостави убежище, това може да доведе до „крайно сериозни последици” за двустранните отношения.
В отговор Берлин съобщи, че техните молби за убежище ще бъдат разгледани по обичайния ред и че ще се съблюдават единствено разпоредбите на германското право. Всеки конкретен случай ще бъде проверяван отделно, увериха още от германското правителство.
Дали турското правителство ще се задоволи с този отговор? От това може би зависи и успехът на мисията на Меркел в Турция. Един политик, който по партийна принадлежност е доста далеч от Меркел - „зеленият” министър-председател на провинция Баден-Вюртемберг Винфрид Кречман изрично пожела успех на канцлерката и каза, че не ѝ завижда за тази трудната мисия: „Но кой друг, ако не тя, би се справила с подобна ситуация”, с уважение каза Кречман.
Меркел тръгва на тази командировка с твърде тежък багаж. А и срещите ѝ в Турция утре (2.2) със сигурност ще приковат вниманието на цялата световна общественост. Канцлерката посещава Турция за пръв път след опита за преврат на 15-ти юли миналата година. Оттогава насам президентът Ердоган постоянно налага на страната своя автократичен тип управление.
Арестувани бяха десетки хиляди опозиционери, журналисти, прокурори и съдии, обикновени граждани. Властите затвориха редица критични медии и разпуснаха кюрдски организации. Обвинението винаги е едно и също: засегнатите били замесени в пропадналия опит за преврат. Турското правителство твърди, че главната отговорност носят привържениците на движението на Фетхуллах Гюлен и последователно отхвърля всички критики, които международната общност отправя заради предприетите мерки. Нещо повече, турските управници обвиняват Германия, че не проявява солидарност в борбата срещу предполагаемия тероризъм – с което се имат предвид кюрдите. В Анкара дори твърдят, че Германия дава закрила на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и ѝ осигурява възможността да набира средства и бойци.
"Моментът за това посещение е крайно неподходящ"
С други думи, изходните позиции за посещението на Меркел не са никак благоприятни. Редица опозиционери в Германия така и така смятат, че това посещение сигнализира нещо съвършено погрешно. Севим Дагделен от Лявата партия в Германия казва, че пътуването до Турция се извършва в крайно неподходящ момент, поради което би могло да бъде изтълкувано като негласна подкрепа за референдума, с който Ердоган иска да укрепи едноличната си власт. Клаудия Рот от партията на Зелените има сходно мнение. Тя твърди, че ако Меркел сега си замълчи за престъпленията срещу човешките права, извършвани в Турция, тя на практика ще покаже на Ердоган, че Европа може да бъде изнудвана със заплахата от бежанци. Както е известно, договорката между Турция и ЕС за бежанците рязко снижи броя на хората, пристигащи от Турция в Гърция. Анкара обаче многократно е заплашвала, че може отново да отвори границата и да се откаже от споразумението.
Правителственият говорител Щефен Зайберт категорично отхвърли критиките срещу посещението на Меркел. „Абсурдни са предположенията, че посещението на канцлерката има някаква връзка с предстоящия в Турция конституционен референдум”, заяви той. Ставало дума за обикновено работно посещение при партньор от НАТО, който е сред най-важните съседи на Евросъюза. „Именно във времена, когато сме длъжни да говорим за положението в Сирия, когато има толкова двустранни въпроси и трябва да разговаряме за отношенията между Турция и Европа, именно в тези дни е важно да се търси диалог”, каза говорителят.
Правозащитници: Меркел е длъжна да постави въпроса за човешките права
Но междуправителственият диалог в случая няма да е достатъчен. Правозащитниците от „Амнести Интернешънъл” смятат, че Ангела Меркел трябва активно да настоява за спазване на човешките права в Турция. Мари Лукас, експерт за Турция, казва в интервю за ДВ: „Госпожа Меркел трябва да постави въпроса за арестите на мирни опозиционери, а и да се срещне с противници на правителството и с турски правозащитници”. Лукас смята, че Германия е пропуснала възможността да подхване с Турция сериозен и официален диалог за човешките права още в рамките на преговорите за бежанците. Досега Берлин си мълчи, особено по въпроса за изтезанията в турските затвори, припомня тя и цитира информации на правозащитната организация, според които напоследък на изтезания се подлагат и предполагаеми участници в опита за преврат в Турция.
Показателно е например това, че след опита за преврат близо 40 турски офицери са поискали политическо убежище в Германия. Въпросните офицери са били на служба в различни бази на НАТО, а сега се опасяват, че ако се завърнат в Турция, няма да има никаква гаранция за свободата, а дори и за живота им. Турският министър на отбраната вече заплаши Германия, че ако страната им предостави убежище, това може да доведе до „крайно сериозни последици” за двустранните отношения.
В отговор Берлин съобщи, че техните молби за убежище ще бъдат разгледани по обичайния ред и че ще се съблюдават единствено разпоредбите на германското право. Всеки конкретен случай ще бъде проверяван отделно, увериха още от германското правителство.
Дали турското правителство ще се задоволи с този отговор? От това може би зависи и успехът на мисията на Меркел в Турция. Един политик, който по партийна принадлежност е доста далеч от Меркел - „зеленият” министър-председател на провинция Баден-Вюртемберг Винфрид Кречман изрично пожела успех на канцлерката и каза, че не ѝ завижда за тази трудната мисия: „Но кой друг, ако не тя, би се справила с подобна ситуация”, с уважение каза Кречман.
