Икономическата обстановка у нас през погледа на малкия и средния бизнес
Икономическата обстановка у нас през погледа на малкия и средния бизнес / снимка: sxc.hu
Икономическата обстановка у нас през погледа на малкия и средния бизнес
42191
Икономическата обстановка у нас през погледа на малкия и средния бизнес
  • Икономическата обстановка у нас през погледа на малкия и средния бизнес

За да работиш изцяло на светло, трябва да си самоубиец - така изглежда икономическата обстановка през погледа на малкия и средния бизнес, който не един и двама икономисти са определяли като гръбнака на икономиката. Наистина ли кризата все още е надвиснала над българските предприятия или те опитват да използват до последно сянката й, защото позицията им на тъмно им е по-изгодна от светлата?

Финансовата и икономическата ситуация в България се подобряват. Това е официалният прочит на макроикономическите данни и на отчета за състоянието на държавната хазна. Наистина ли обаче най-лошото мина? И тъй като у нас кризата удари най-много реалния бизнес, решихме да попитаме него.

Председателят на асоциацията на микропредприятията в България Петър Стоянов заяви, че множество микро-, малки и средни предприятия са пред спиране на дейността си:

Подобряват се макропоказателите, но докато потреблението все  още продължава да се свива, това означава, че все още хора излизат навън, на пазара на безработните. В същото време много хора са преориентирали своите бюджетни сметки с по-малки нива на потребление, а респективно това води до по-малки нива и на производство. Така че безспорно при всички положения ще продължи… тази тенденция, където ще стане дори, в началото на годината се спомена, че някъде от порядъка между 30 до 60 000 фирми ежегодно излизат от активна дейност.   

По думите на Стоянов една от големите причини за срива на малкия бизнес е изтеглянето на пари от предприятията:

В световен ракурс може да се каже, че гръбнакът наистина са микро- и малките предприятия, защото те осигуряват работната ръка... заетостта на населението. Докато, погледнато като на брутен национален продукт, е разумно по-големите предприятия, които са пазарно ориентирани, най-вече експортно, те да осигуряват по-големи вътрешнофинансови ресурси в страната. Процентът, който беше според статистиката към 2007 г. беше, че 99,2% от предприятията, активните предприятия на пазара, са микропредприятия. Но те съставляват всъщност някъде от порядъка на около 40-50% от заетостта на населението.

Там ли беше основното засягане на нуждата от намаляване на заетостта?

Големите предприятия, тъй като те имат по-големи резерви, те можеха много по-бързо да диверсифицират производството си и да пренасочат и ресурси, и финансови, и човешки ресурси. Докато микропредприятията и малките предприятия… Какво може да направи, да речем, един семеен хотел, където се занимават цялата фамилия, трима, четирима човека, и той е изправен пред фалит? Логично е и тримата да влязат на борсата. Поради тази причина имаше едно нарастване на безработицата. Безработицата у нас е под 9%, което статистически може би е така на база на събраните данни, но ние всичките знаем, че статистиката работи с няколко месеца закъснение, няма изпреварваща информация, докато прогнозите на работодателите и синдикатите, които ги съобщаваха преди около месец, месец и половина, говорят за близо двойно по-висока безработица, която не е официално отразена, но тя се отразява върху потреблението, тъй като колкото са повече безработните, толкова по-малка е покупателната способност съответно на част от населението. Тогава, ако си спомним, че работодателите и синдикатите говореха за безработица от порядъка на 15-16%. Тези, които се занимават с производство, така или иначе затвориха доста пари в производство. Тези, които се занимават в сферата на услугите, трябваше да ограничават нивото на услугите. Голяма част от микропредприятията се наложи да преустановят дейността си предвид обстоятелствата, че не могат да издържат на финансовите изисквания, тъй като разходите са им постоянни, а приходите все по-малко и по-малко нарастват. Основното нещо, на което се дължи тази констатация, е, че още в 2009 г. есента започна едно изтегляне на финансови средства от бизнеса, задълженията на държавата се забавиха като изплащания към големите структури и впоследствие големите структури, тъй като те са във веригата преди малките и микропредприятията, забавиха разплащанията към малките микропредприятия, които по един или друг начин трябваше да съществуват със собствените си натрупани в предходни години подкожни резерви.

И докато някои смятат, че държавата прави твърде малко, други, напротив, смятат, че държавата буквално прекалява. Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена палата:

Ние сме свидетели на изказвания на министъра на труда, който казва: да, ние чрез нашите контролни органи така ще направим, ще бъдем безкомпромисни. Данъчните викат: и ние ще сме безкомпромисни при събирането на задълженията. И ако малкият и средния бизнес при този ограничен пазар и при тези ниски цени, при които е принуден просто да работи, за да оцелее на него, той е във вечен недостиг - или не му достигат пари да плати заплати, което е нарушение, или не му достигат пари да плати осигуровки, което също е нарушение, и т.н., и т.н. Фирмите по някой път казват така: ами, аз по-добре да затворя и като предприемач аз самият да отида на борсата, отколкото да се грижа за заплатите на пет човека и непрекъснато във фирмата ми да влизат проверяващи било от НОИ по линия на осигуровките, било от данъчните по линия на данъците, които дължи, и т.н., и т.н. Пресата се чувства.

Мислите ли, че голяма част от фирмите, особено в малкия и средния бранш, са влезли в сивия сектор или поне са прибегнали до частични практики, които са в сенчестата икономика?

Значи, те не са излизали от този сектор, бих казал. Особено в условия на криза те просто няма как да излязат на светло, защото излизането на светло, съвсем на светло, на сто процента, е самоубийство за тях. Те веднага… значи, кои фирми се санкционират и проверяват? Тези, които са най-редовните, тези, както и в училище, тези, които редовно ходят на училище, те получават оценки, било слаби, било добри, средни. Тези, които не ходят, какво да получат, нали. Пред голяма дилема са изправени малкия и средния бизнес. За сивата икономика знаете, че тя просто е съпътстващо явления и е неизбежна.

Друга е гледната точка на икономиста Лъчезар Богданов. Според него ключът към вратата за излизане от кризата се крие във връщането на чуждите инвеститори у нас:

Съществената причина за това да има стагниращ вътрешен пазар, особено на стоки за дълготрайна употреба, особено на инвестиционни стоки, е именно спирането на потока чужди инвестиции към страната, както преки инвестиции, така и, разбира се, кредити, които да се насочват през банковата система и финансирани отвън. Секторите, които работят за вътрешния пазар, както за бизнеса, така и за домакинствата, според мен ще продължат да бъдат в трудно положение, докато не стартира нов процес на увеличение на инвестициите, най-вече на потока от капитал отвън.

Чак тогава ли може да очакваме и ръст на вътрешното потребление?

Потреблението не е хомогенен процес, т.е. за определени типове стоки и услуги потреблението на практика не е изпадало в криза. Особено за стоки от ежедневна нужда.

Наскоро имаше една статистика, че потреблението на хляб е намаляло с 25%.

Разбира се, текат и процеси на промяна в потребителските навици. Също така виждахме и от данните за населението, че като цяло населението в България намалява. Така че аз по-скоро отдавам тези данни не на реално обедняване, защото в крайна сметка доходите не са спаднали до нива, които да поставят под въпрос, нали, консумацията именно на такива масови стоки. Големият проблем е в стоките с по-висока стойност, с по-дълготрайна перспектива, стоките, по някакъв начин свързани с инвестиции, например ремонт на жилище, например строителство и обзавеждане на нови жилища по отношение на домакинствата. По отношение на бизнеса всички онези материали, стоки и услуги, които са свързани с разширяване на бизнеса, също страдат, включително стоки и услуги, свързани с придобиване на предприятия, със строителство, с откриване на нови офиси.

Последвайте ни

Коментар