Харесвам ги тези млекопроизводители!
Харесвам ги тези млекопроизводители! / снимкa: Sofia Photo Agency

„Ама как така? Тия селяндури, дето вдигат шум и обсебват радио и телевизионния ефир?", ще кажете Вие, уважаема госпожо. И ще пресечете припряно улицата, лепвайки намусена усмивка на уста. А в дамската ви чанта закачливо ще подрънкват бурканите кьопоолу, донесени през уикенда от село.

„Блокират ми булевардите и какво, по дяволите искат тия, млекарчетата?!". Това ще добавите и Вие, скъпи господине и ще яхнете зелената светофарна вълна. Ще натиснете с подобаващо софийско самочувствие педала на колата си. Онази кола, с подобаващо несофийската регистрация…

Та, за какво говорехме? А, да! Защо в крайна сметка ги харесвам тези млекопроизводители. Ще ви кажа. Не заради безспирните им почти на инат протести, дори не заради внушителната фигура на предвождащия ги атаман Цаконски. Не и заради тези 22,85 евро на тон качествено мляко, които те отказват да приемат. Точно обратното, харесвам ги именно заради тази им по детски наивна упоритост да откажат да разберат защо не могат да получат повече от въпросните 22, 85 евро на тон качествено мляко.

Харесвам ги, заради оцапаните от лежане по софийските булеварди дрехи, заради смрадта на изпържените от тях мекици пред земеделското министерство. Харесвам ги, заради блясъка в очите им. Онзи блясък, който май ние тук отдавна не сме виждали около себе си. И в самите себе си. Поправете ме, ако греша, уважаема госпожо с бурканите, и Вие, скъпи ми господине с несофийската регистрация. Да, дяволски много ги харесвам тези млекопроизводители.

Коментар