Случаят с бабаитските изблици пред джамията преди десетина дни според мен получи незаслужено голям отзвук и твърде дълго занимава медиите и парламента. Освен това той даде повод на мнозина коментатори в електронното пространство да нарекат Волен Сидеров - Болен Сидеров. За първи път той беше наречен така, хайде да не казвам от кого, през 2003 във връзка с кампанията му за тогавашните местни избори. Неговите критици, упорстващи да го наричат „Болен", стъпват на убеждението си, че той е един български Хитлерчо или поне си мисли, че би могъл да е такъв и да сплоти нацията с лозунги от „Моята борба". Те виждат в него маниак, измъчван от вождизъм в тежка форма, който се бори за сърцата и умовете на лумпенизираните псевдонационалисти, които донякъде е спечелил в периода от живота си, когато беше креслив коментатор в кабелна телевизия. Влязъл по чудо в парламента, сега е болезнено чувствителен към рейтинга си, продължават да разсъждават критиците му, и при очевидното му сриване, повлечено от сриването на рейтинга на ГЕРБ, той изпада в истинска паника. Затова, ужасен от перспективата да не влезе в следващото народно събрание, Волен (Болен) Сидеров се мъчи да привлече внимание към себе си с пищни протести пред джамията, подпалване на фесове и килимчета и дръвчене пред полицаите. Както впрочем и с провокации към Патриарха на Великден и ексцесии в Батак, където звънът на църковните камбани го раздразни в същата степен, в която го дразни и воят на мюезина между Халите и Централна баня. Ето заради това болезнено раздвоение и тази патологична изнервеност има хора, които наричат Волен Сидеров „болен". Но истината е, че тези хора грешат. Волен не е болен.
Ако има някой болен, то това не е г-н Сидеров. Истинският болен е нашето общество. Болен е всеки гласоподавател, който гласува за свои представители в парламента, които се оказват обикновени марионетки, държани в тежка зависимост посредством подписани от тях финансови документи.
Стана официално известно, че депутатите на Атака са станали депутати, само защото са подписали поръчителства за заеми на офшорни фирми на стойност 150 хиляди евро всеки. Но това не доведе до никаква реакция и никой не се запита къде е свободната воля на тези депутати, с която те от името на избирателите си взимат решения в парламента. Заключена в чекмеджето с подписаното поръчителство.
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете на Sulla.log.bg.
