Европейският парламент се готви от понеделник да започне 9-дневно строго препитване на предложените членове на новата Европейска комисия. Така веднъж на 5 години ЕП има възможност да подчертае властта си над новия изпълнителен орган на Европейския съюз, отбелязва ДПА в статия на журналистката Анализе Армелини.
Изслушването на кандидатите за еврокомисари се очаква да стане повод за доста бурен обмен на въпроси и отговори, тъй като евродепутатите ще се опитат да извадят кандидатите за еврокомисари от тяхното равновесие.
Българката Румяна Желева, консерваторка, номинирана за относително скромния пост на еврокомисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагирането при кризи, ще трябва да дава отговор на някои по-трудни въпроси във връзка с твърдения за предполагаеми връзки на съпруга й със света на организираната престъпност, отбелязва журналистката на ДПА в статията си.
Британката Катрин Аштън, първият външен министър на ЕС, също може да попадне под прицела на неудобните въпроси, тъй като единственият й дипломатически опит е едната година, която е прекарала на поста еврокомисар по търговията в предходната Еврокомисия - факт, който евродепутатите не пропуснаха да подчертаят по време на неофициална среща с нея миналия месец.
Германецът Гюнтер Йотингер, номиниран за еврокомисар по енергетиката, може да бъде подложен на неудобен разпит във връзка с гаф, който направил в слово по повод кончината на свой колега политик, когото нарекъл боец от съпротивата срещу нацизма, докато той бил всъщност съдия по времето на нацисткия режим.
Някои депутати в ЕП от Централна и Източна Европа вече надигнаха глас срещу комунистическото минало на неколцина от кандидатите за еврокомисари. Така например чешкият кандидат за еврокомисар по разширяването Щефан Фюле и унгарският кандидат за еврокомисар по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор може да се наложат да отговарят на въпроси за образованието по съветски модел, което са получили.
Гъркинята Мария Даманаки, предложена за еврокомисар за риболова, която влезе в гръцкия парламент като комунистка и се присъедини към управляващите социалисти едва през 2003 г, също може да бъде наблюдавана с изпълнен с подозрителност поглед от евродепутатите.
Но все пак не се очаква подобен род критики да доминират в разпита на кандидатите за еврокомисари, освен ако евродепутатите нямат готовност да подхванат и самия председател на Европейската комисия Жозе Барозу, бивш премиер на Португалия, заради студентското му минало на привърженик на идеите на маоистите.
Но като цяло малко политически анализатори очакват да се повторят събитията от 2004 г., когато при безпрецедентна демонстрация на сила евродепутатите наложиха вето на италианския кандидат за еврокомисар Роко Бутильоне. Тогава надяващият се да стане комисар по правосъдието италианец беше принуден да се оттегли от надпреварата заради коментари по адрес на хомосексуалистите и на жените, които според него бяха в съответствие с неговите католически схващания, но които предизвикаха бурна полемика.
Тогава Бутильоне заяви, че хомосексуализмът е морално погрешен и че семейството съществува, за да позволи на жените да имат деца и да се ползват от защитата на мъжете, които се грижат за тях. Оттеглянето на Бутильоне тогава беше възприето като историческа победа за Европарламента, който за първи път от 1994 г., когато за първи път беше наложено изслушването на еврокомисарите в стил на изслушванията в американския Конгрес, успя да промени състава на изпълнителния орган на ЕС.
Одобрението на ЕП е от решаващо значение за встъпването в длъжност на новата комисия. Парламентът обаче няма правото да гласува за всеки един кандидат за комисар поотделно, а трябва да даде положителен или отрицателен вот за цялата комисия.
В случая с Бутильоне политическите лидери на парламентарните групи в ЕП заплашиха да наложат вето на цялата комисия, ако италианското правителство не си избере друг кандидат за комисар. По същото време и латвийката Ингрида Удре също беше принудена да се оттегли, след като срещу нея бяха отправени обвинения за корупция.
За да избегне подобни неприятни и неудобни положения, Барозу работи в тясно сътрудничество с главните партии, представени в ЕП, за да постигне консенсус по техните предпочитания за еврокомисари.
Така например той раздаде най-добрите еврокомисарски постове - тези на енергетиката и на финансите - на представители на консервативната група на Европейската народна партия - най-голямата сила в парламента, която излъчва сега най-голям брой комисари - общо 13.
Левоцентристите от групата на Социалистите и демократите, втората голяма група в парламента получи 6 комисари. Но Барозу, договаряйки се със страните членки на ЕС, повери на тази група особенно ценната номинация на еврокомисар по външната политика на Катрин Аштън
На третата по големина група в ЕП, тази на либералите, Барозу връчи 8 еврокомисарски поста, в това число и няколко доста важни, като тези на вътрешните работи и имиграцията и икономическите и валутните въпроси.
"Всеки е доволен от онова, което получи от Барозу. Не виждам причина някой да започне да издребнява във връзка с някоя от номинациите", заяви представител на ЕП.
Всеки един от 26-те кандидати за еврокомисари ще бъде интервюиран за три часа от парламентарна комисия, която има най-голям поглед върху ресора му. Първи в понеделник на разпит ще бъдат подложени полякът Януш Левандовски, който ще отговаря за бюджета, и Катрин Аштън.
Последното изслушване ще бъде на 19 януари в Страсбург. Но окончателният вот на парламента за доверие на новата комисия ще бъде едва на 26 януари в Брюксел. Ако този вот е положителен, комисията на Барозу ще заработи още от 1 февруари, припомня ДПА. (БТА)
