Последните 2 месеца валежите на територията на цялата страна бяха малко. Последният месец на изминалата 2013 година - декември не донесе очакваните снеговалежи, а през първия месец на 2014 година виждаме на места дори пролетни температури. Как ще се отрази липсата на дъждове и снеговалежи върху реколтата на производителите и ще има ли криза на водата у нас в пролетните месеци разказва Ивана Арсова.
Снегът и през тази година ни изненада. Изненада ни обаче неговата липса, което според експертът от Министерството на околната среда и водите Красимира Янкова, на този етап не обещава водна криза за населените места, захранващи се от язовирите. Тя обаче все пак съветва да сме по-пестеливи.
"Липсата на снежна покривка на територията на страната към настоящият момент, както и прогнозата НИМХ за месеците януари, февруари и март 2014 година предполага да се подхожда по-икономично и внимателно при използването на наличните водни ресурси в момента, като разбира се едновременно с това язовирите и руслата на реките трябва да бъдат подготвени за евентуални екстремни валежи, предупреждава Янкова. До октомври 2013 година валежите са в рамките на нормите. От октомври до края на декември се наблюдава една тенденция към намаляване на валежите, като през декември те са достигнали едва между 10 и 40% в различните райони от нормата за месеца.
Към момента няма критично ниски нива на комплексните и значими язовири в страната, според експерта. Наличните за регулиране обеми са достатъчни за задоволяване на всички водоползватели. "Специално за язовирите, които се използват за питейно-битовото снабдяване мога да кажа, че те са над 70% запълнени, което означава, че няма причини за безпокойство, относно осигуряване на питейна вода за населението".
Но следва да се отбележи, че питейното водоснабдяване в страната не се осъществява единствено и само от акумулирани води в язовирите. В редица региони се водоснабдяват и чрез речни водохващания, подземни води. В тези региони при продължаващо маловодие може да се очаква и нарушено водоснабдяване, смята Янкова.
Според прогнозата на Института по метеорология и хидрология към Българската академия на науките, до края на януари обилни снеговалежи не се очакват, обясни синоптикът Анастасия Стойчева. За съжаление, сериозна обстановка, с валежи, които да компенсират липсата на такива досега, не виждаме, смята тя. Все пак динамиката в атмосферата над страната ще е доста по-голяма, отколкото през изминалите дни на януари.
"Очакваме превалявания около 21-22 януари, но температурите все още са високи, така че в ниската част от страната ще вали дъжд, само по-високите части на планините ще превали сняг. След това няколко дни, в които до края на следващата седмица отново по-стабилно време, без валежи. Нови превалявания, очакваме след 27-28, тогава и температурите изглежда, че ще са подходящи, за да вали сняг и в ниската част от страната. Ще има превалявания, вече няма да е толкова сухо времето". От 26-27 януари нататък и по-ниски температури. Съвсем на зимна обстановка няма да заприлича, но наистина последната седмица на януари все пак температурите ще са по-зимни. Вероятно ще има и валежи от сняг, но те няма да са значителни, да компенсират това, което досега беше, смята синоптикът.
Според председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов, липсата на валежи вече се отразява на зърнените култури и реколтата, като това ще се усети най-силно през пролетните месеци.
Липсата на валежи през зимния сезон ще окаже своето влияние през пролетните месеци, тъй като характерното за валежите през зимата е влагозапасяване в еднометровия слой. В момента в горната част - 15-20 см слой влага има от тези леки превалявания и преръмявания. Но за съжаление през пролетните месеци - март, април и май основна част от разходваната влага, която консумират растенията през своята вегетация, е точно от по-дълбоката част от слоя. Тъй като дори и пролетните валежи, колкото и да са интензивни, те обикновено захранват горния слой - 20-25 см и при засушаване това е един много лош знак за пролетта. Ако няма и валежи през пролетта, тогава вече картината ще бъде катастрофална, каза Христов.
Февруари отново го дават сух, сравнително топъл, а влагозапасяването става най-вече през ноември, декември и януари. Той припомни народната поговорка: Дебел сняг дебел комат. За съжаление, снегът е тънък и категорично ще имаме редуциране на добива, от сега мога да го заявя, каза председателят на асоциацията на зърнопроизводителите.
Липсата на сняг и дъжд в месеците, когато трябва да вали най-много обърква и биологичния часовник на животните, заяви експертът от Световния фонд за дивата природа Георги Стефанов.
Има отсъствие на сняг и това е много сериозен проблем, свързан с природата, с биологията на големите хищници. Примерно мечките не са легнали да спят и в момента обикалят гладни и си търсят храна. Ето един проблем, породен от липсата на студ и сняг. Липсата на вятър е по-големия проблем, смята експертът. В периода преди Коледа и всичките празници имаше една климатична аномалия за софийското поле, една мъгла, която се напълни с много изгорели газове от автомобили, от къщите и ние дишахме в един двуседмичен период много концентриран въздух със завишени вредни вещества, които не им е мястото там, посочи Стефанов. И докато не духне вятър и не завали дъжд, те са си във въздуха. А в комбинацията с влага и с повишен брой болни от грип се случи това, че всички хора се разболяха за две седмици.
Експерти съветват да сме по-пестеливи в месеците с по-малко валежи, за да не се стига до криза за вода.
