Един конкурс – пореден шанс за проиграване|DarikNews.bg

24 ноември 2008 14:57

Знам че не е сега момента да ви занимавам с архитектурните неволи на столицата. Все пак – твърде вероятно да сте заети с други неща. Примерно да гледате със замечтан поглед телевизора, за да съзрете дали това е трамвая на Евгени Минчев от едно време. Или просто телевизора ви се е развалил и показва в черно-бели краски премиерът Станишев. Или пък да се вълнувате от сумата за освобождаването на Ковачки. А може би от проверката на бизнес центъра на Доган или красивата загуба с 6:1 на Бербатов и сие.

Въпреки усилените опити „да строим живота нов” на всички фронтове за мен беше истинска изненада да открия, че на фона на приказната българска действителност, която чудесно се оприличава само с изрази като ДАНС – МАНС и Куйович – Муйович се случват и адекватни неща. Само преди няколко дни излезе официалното съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което гласи, че шест са участниците класирани за следващ етап на ограничения конкурс проект за проектиране на концепция за изграждане на многофункционален комплекс. На прост език преведено това означава, че трябва да се избере архитектурна компания, която да изготви концепция за правителственото сити, разположено върху 264 декара на булевард „Цариградско шосе” 6-ти километър. Местността „Къро”, както са известни въпросните 264 декара, може да се превърне в знаково място за София – столицата на България. И макар на пръв поглед един конкурс и някакви си 264 декара да не значат нищо, когато хвърлите бегъл поглед на класираните до финалната права шест участника всичко се изяснява. Това са „Фостър и партньори”, Заха Хадид лимитед”, „Доминик Перо архитект", обединение Г-3, "Фуксас Асочати С.Р.Л." ООД и консорциум "Адаис проект".

Без да подценявам българското участие, въпреки че когато видиш някои от известните и забележителни вече изпълнени техни проекти, за миг губиш разсъдъка си, мисля че поне веднъж е крайно време да заклещим с лапи случайно падналата ни възможност. А я е следната: истинските гении – Заха Хадид и Норман Фостър могат да работят в България.

Архитекти от ранга на Заха Хадид и сър Норман Фостър може да са известни като холивудски звезди и да строят навсякъде, но това, което създават е не само добро за градската среда, но и икономически обосновано и изгодно независимо дали става дума за планиране, архитектура и интериорни решения, мисленето и креативната енергия, която съпровожда работите на въпросните архитекти е забележителна. Дори да не ви харесва крайния продукт, свободата, с която те размахват своите идеи по света, и ги поставят в определен градски контекст, ни помага да видим и усетим местата, в които живеем по коренно различен начин.

Вярно, влиянието им може да е плод на добре режисиран трик. Публицистите винаги издават дебели книги с всеки проект или пълнят списанията и вестниците с красиви фотографии. Но не е ли точно това, от което един град има нужда – малко повече реклама и ПР.

Вярвам, никой няма да отрече факта, че дори една сграда на архитект от ранга на Заха Хадид и сър Норман Фостър привлича нов поток от туристи и инвеститори. Но на родна почва предизвикателството е голямо. Ще успее ли българския провинциализъм да се самозаличи и да даде шанс на Хадид и Фостър да работят на наша територия. Решението кой да спечели конкурса трябва просто да бъде взето на принципа „ези – тура”. Като от едната страна е Заха Хадид, а от другата – сър Норман Фостър. Всичко друго е проигран шанс.