Дали Саркози е булдогът на Буш?
Дали Саркози е булдогът на Буш? / netinfo
Представата на много американци за френския президент Никола Саркози, който пристигна във Вашингтон на двудневно посещение, се свежда до това как нарича говорителя си идиот и вбесен зарязва по средата на интервюто Лесли Стал от предаването "60 минути".

По време на това интервю, показано по Си Би Ес миналата неделя, Саркози подчерта колко много обича САЩ заради тяхната откритост към чужденците. Но после, видимо разгневен, прекъсна разговора, когато Стал попита за жена му Сесилия.

Когато се записваше интервюто, Саркози и жена му финализираха развода си, който беше обявен на 17 октомври, така че неговата реакция може да е била предизвикана от емоционално напрежение.

От друга страна, може да страдал от преумора от твърде много работа - както каза на Стал, той е "много зает, много зает" и просто няма време за интервюта.

Но френският президент твърде е добър познавач на медиите, твърде внимателен за имиджа си и твърде умела публична личност, за да ни накара да повярваме, че просто е загубил контрол пред голяма и важна публика.

Със сигурност е възможно, ако не и вероятно, Саркози да е искал да внуши на американската публика (а чрез френските медии и на своя електорат), че има зъби, че не се бои да хапе и че сам си е господар.

Сега той отпътува за Вашингтон в неочакваната роля на най-непоклатимия съюзник на президента Джордж У. Буш в дипломатическия му спор с Иран за ядрената програма на Техеран.

В тази роля Саркози рискува да бъде сравнен с бившия британски премиер Тони Блеър, често пренебрежително наричан "пудела на Буш", тъй като изглеждаше, че послушно следва линията на САЩ в конфликта с Ирак.

Като се има предвид характера му и френското недоверие към Буш, Саркози със сигурност би предпочел да бъде възприеман като човек, който следва своя собствена политика и затова се опитва да отнеме инициативата от Вашингтон, като заеме изпреварваща позиция.

Наскоро министърът на отбраната на Саркози Ерве Морен отхвърли твърдението на ръководителя на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел Барадеи, че няма доказателство, че Иран действително строи ядрена бомба.

"Нашата информация, подкрепена и от други страни, сочи обратното," каза Морен на пресконференция в Абу Даби. "Ако Барадеи е прав, тогава Иран няма причина да пречи на инспекциите на МААЕ", допълни той.

Думите на Морен изпревариха реакцията на Вашингтон, която беше далеч по-рязка. Такава е стратегията на Саркози по въпроса, който той нарече най-сериозната криза пред международната общност.

През август той каза, че ако Иран построи атомна бомба, рискува да бъде нападнат. Налагането на по-строги санкции, каза той, е единствената тактика, която може да ни позволи да избегнем една катастрофална алтернатива: иранска бомба или бомбардиране на Иран.

По-късно неговият външен министър Бернар Кушнер също намекна за възможността за война с Иран, ако той се сдобие с атомно оръжие. Това са далеч по-категорични предупреждения, отколкото Вашингтон някога е отправял по кризата.

Освен това Саркози пое водеща роля в кампанията за по-строги санкции срещу Техеран и - също като Блеър в случая с войната в Ирак - стана оръдие на Вашингтон в убеждаването на европейските съюзници да наложат много по-широки ограничения върху предоставянето на заеми и технологии на Иран от досегашните санкции. Позицията на Саркози е особено забележителна в сравнение с предшественика му Жак Ширак, който веднъж беше казал, че ако Иран притежава ядрено оръжие, няма да представлява особена заплаха.

Ширак стана герой в родината си, като застана начело на международната съпротива срещу ръководената от САЩ интервенция в Ирак. Дори по този въпрос Саркози направи всичко възможно да помогне на Буш, като изпрати Кушнер в Ирак през август. Това беше първата визита в страната на френски официален представител след нахлуването през 2003 г.

Вашингтон незабавно се възползва от визитата. "Това е пореден пример," каза говорител на Белия дом, "за нарастващото международно желание да се помогне на Ирак да стане стабилна и сигурна държава."

В лицето на Саркози Буш има твърд съюзник в близкоизточната криза, тъй като неговата позиция е далеч по-произраелска, отколкото на когото и да било от предшествениците му.

"Създаването на Хамастан в ивицата Газа заплашва да стане първата стъпка от завладяването на всички палестински територии от радикалните ислямисти, а ние не може да се примирим с това," каза той през август, използвайки термина Хамастан, измислен от крайнодесни израелски екстремисти, който не може да се чуе от официален представител на Вашингтон.

Не, Саркози не е пудел на Буш. Ако изобщо ще играе някаква роля в полза на Буш, то ще е на неговия булдог. /БТА/

Коментар