Подробно упътване за гласуване с новия пулт са получили народните представители в парламента. „Ръководството за експлоатация" е от осем страници - седем от тях разкриват как да се използва новото устройство, което вече е монтирано на депутатските банки. Нововъведението ще заработи от 1 февруари.
Миналата седмица депутатите, които редовно присъстват на парламентарните заседания дадоха биометрична информация от три пръста - палец, показалец и среден пръст.
С акцията председателят на парламента Цецка Цачева цели да спре гласуването с чужди карти - практика, с която до момента нито едно Народно събрание не успя да се справи. До момента единственият използван метод за противодействие бяха подвиквания от председателския стол, устни забележки и призиви за спазване на етичния и морален кодекс, на които никой не обръщаше внимание.
„Пултът за гласуване е модерно устройство с вграден микрокомпютър и мрежова комуникация", започва инструктажът. Там се описва подробно къде и кога да се постави картата, след това на определено място се поставя един от регистрираните пръсти. Ако биометричните данни от първия пръст не са разпознати, се поставя вторият, а ако отново има грешка - третият.
В случай, че нито един от пръстите не е разпознат, неидентифицираният депутат отново ще трябва да разчита на крайника си и да сигнализира на системния оператор в залата с вдигане на ръка.
Пръстите не се използват единствено, когато народният представител участва в дебат и говори от парламентарната трибуна.
Новата система за гласуване струва около 220 хиляди лева. Последните опити за спиране на вота с чужда карта бяха на бившия председател на парламента Георги Пирински (БСП), който купи през септември 2008 година софтуеър, пултове и видеостена за 545 хиляди лева.
Грубите сметки показват, че за близо година и половина Народното събрание похарчи 765 хиляди лева, за да се справи с тази практика. Цецка Цачева категорично отсече, че повече няма да се използва чужд депутатски глас.
Сега, когато изглежда, че депутатите ще решат този изключителен проблем на българския парламентаризъм, ще трябва да насочат вниманието си към наистина съществения - спирането на лобисткото законотворчество, изчистването на нормативните актове от текстове, които се дублират в други закони и напрактика се оказват неизползваеми. Също така спирането на гласуване с чужда карта няма да спре купуването на депутатския вот, което отново връща на сцената „чуждото гласуване". В сравнение с него гласуването с чужди карти е песен, както казва едно тривиално сравнение.
