Робски труд по над 12 часа на ден, неосигурени, изнудвани, експлоатирани и заплашвани: работници-надничари от Румъния и България са работили при нечовешки условия. Това констатира проверка на една комисия в Германия.
За тези „нови роби” в Германия се пише все по-често. Дори централният спор в коалиционните преговори между социалдемократи и християн-демократи за минималната часова ставка бе в пряка връзка с тях. Надничарите идват главно от Румъния и България, работят в страшно лоши условия, не са подсигурени, получават малко пари, изложени са на натиск и заплахи.
Наскоро двама румънци, работили като надничари в корабостроителницата „Майер Верфт” в Папенбург, изгоряха живи в масов приют, където живеели при унизителни условия. След тази трагедия специална комисия, назначена от фирмата, индустриалния синдикат „ИГ метал” и министерството на икономиката в провинция Долна Саксония, направи проверка в 21 предприятия, които са ангажирали особено много надничари от Източна Европа.
Робски труд
Докладът на комисията разкрива груби нарушения на правилата. В голяма част от фирмите условията на труд и подслон на надничарите са нетърпими. Тези хора често са принудени да работят по повече от 10, в някои случаи и над 12 часа на ден, като рекордният работен ден, констатиран от комисията, продължил... 23 часа и 55 минути. Надничарите понякога изкарвали една осемчасова смяна сутрин, после си почивали няколко часа и пак идвали на работа привечер за втора смяна. Заплащането за този наистина робски труд било нищожно - между 3 и 8 евро на час. Не се спазвали никакви задължителни тарифни ставки. Самите им договори и сложната верига от посредници и подпосредници, които печелят на техен гръб, са непрозрачни и твърде съмнителни в законово отношение.
След труд до пълно изтощение много от работниците просто не можели да се изправят на краката си, постоянно страдали от умора. Често пъти обаче се случвало и обратното - да няма работа за тях, тъй че били принуждавани да си останат по стаите. Дори леглата им понякога били разчетени на смени - в едно легло се редували да спят по двама души. Случвало се дори работните им смени да се определят не от работодателя, а от шофьорите на бусовете, които ги извозвали до работното място. Невинаги получавали медицинска помощ, когато им се налагало. Понякога дори не им разрешавали да се отклонят от работа, за да посетят лекаря например след нараняване на работното място. Практикуващите лекари и кабинети пък отказвали да приемат надничарите, защото техните здравни осигуровки, обикновено направени в собствените им страни, не покриват разходите за медицински услуги в Германия.
Професия „съгледвач”
Независимо от всичко това почти никой не се оплаквал, констатира докладът. Надничарите от Източна Европа се страхували да не изгубят работата си, а на всичкото отгоре били заплашвани и тормозени от т.н. „съгледвачи”. Посредниците заплашвали не само тях, но и семействата им и синдикалистите в корабостроителницата.
В доклада се посочва и конкретен случай, при който надничар бил изоставен на гарата в Олденбург - пребивавал там цяла седмица без пари и без подслон. Авторите на доклада установяват и още нещо: надничарите имали писмени указания да укриват истината за своите трудови договори по време на проверки на властите.
