Възможното освобождаване на атентатора от Локърби, либиеца Абдул Басет Али ал Меграхи, е централна тема на британския печат.
"Таймс" припомня, че Меграхи е осъден за най-големия терористичен удар срещу Великобритания. Атентатът срещу полет 103 на американската авиокомпания "ПанАм" над шотландското село Локърби коства живота на 270 души през 1988 г. Щателното разследване, педантичното съдебно дело и дългата дипломатическа битка за екстрадирането на Меграхи забавиха присъдата му и той бе осъден едва през 2001 г. В момента либиецът излежава 27-годишна присъда в шотландски затвор.
Миналата година стана ясно, че Меграхи страда от рак на простатата в напреднал стадий. Шотландското правителство обмисля освобождаването на либиеца по здравословни причини. Той може да бъде върнат в Либия до седмица, точно навреме за началото на рамадана. Подобно решение ще е потресаващо предателство срещу справедливостта, това ще е политически скандал и пълно незачитане на мнението на семействата на стотиците му жертви, коментира "Таймс". Затворниците във Великобритания рядко биват освобождавани от съчувствие. Миналата година на такова основание бяха освободени едва деветима затворници. Защо тогава Меграхи, който е осъден за убийството на много повече хора от всеки друг убиец във Великобритания, трябва да бъде освободен? Кени Макаскил, шотландският министър на правосъдието, вероятно се ръководи от две съображения. Първото е широко разпространеното мнение, че присъдата на Меграхи е несправедлива - едва ли един второразреден либийски агент би могъл да планира и изпълни толкова сложен терористичен план. И второ, подобен жест би положил финалните щрихи на помиряването на Великобритания с полковник Муамар Кадафи и би донесъл значителни политически и икономически ползи. Нито един от двата фактора обаче не дава основателна причина за предсрочното освобождаване на Меграхи, смята "Таймс".
Евентуалното освобождаване на Меграхи отново поражда въпроси за двойния стандарт по отношение на тираните - в частност Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин, отбелязва "Гардиън". Либийското правителство плати 2,7 милиарда долара обезщетение на семействата на загиналите, но не призна вината си. Кадафи беше официално реабилитиран през 2004 г. като доказателство, че натискът на Запада може да принуди дори най-опасните за мира държави да се разкаят и да се включат във войната срещу тероризма. Когато Тони Блеър посети Кадафи в пустинята край Триполи през март 2004 г., двамата си размениха комплименти на фона на преговорите за редица мащабни търговски проекти (включително с "Шел" и "Бе Ей И системс").
Либийският режим остава един от най-твърдите и тираничните в света. Забранени са политическите партии и е криминализирано всяко съмнение в мъдростта на прословутата "Зелена книга" на Кадафи и в неговия "ислямски социализъм". Забранени са всички правозащитни организации освен фондацията на сина на Кадафи, която се води всъщност благотворителна, пише "Гардиън". Вестникът припомня, че през 2004 г., на срещата с Кадафи, Блеър е казал: "Хората не бива да забравят миналото, но трябва да продължат напред". Почти библейското му послание не е резултат от разкаянието на Либия, а от косвеното разкаяние на Запада, признание за допуснати в миналото грешки и то не по отношение на Либия, а по отношение на деспота на друга страна - Саддам Хюсеин, пише "Гардиън". Буш и Блеър вероятно осъзнават, макар и със закъснение, че направиха голяма глупост, отстранявайки светската диктатура в Ирак, предвид религиозното насилие и клането, последвали инвазията. Западът, разбира се, не може да признае грешката си, заради схващането, че великите сили никога не грешат. Западът не може да поправи щетите от насилието в Ирак, но може да направи така, че да не допусне подобен фал в бъдеще, пише "Гардиън".
"Индипендънт" представя темата от гледна точка на реакциите на семействата на убитите при атентата, които са доста различни. Доктор Джим Суайър, неофициалният говорител на британските семейства, изгубили свои роднини при нападението, изрази категорично несъгласие с освобождаването на Меграхи. Някои от близките обвиниха британското и американското правителства, че са по-заинтересовани да подобрят отношенията си с Либия, отколкото да защитават справедливостта. Либийският лидер, които усилено лобира за освобождаването на Меграхи, несъмнено е отблъскваща личност. Близо четири десетилетия той избива инакомислещите и спонсорира терористични нападения в чужбина. Има нещо противно и в бързината, с която западните правителства се втурнаха да го ухажват след замразяването на либийската ядрена програма през 2003 г. И все пак случаят Меграхи не е само опит от страна на Запада да направи услуга на либийския режим, пише "Индипендънт". Има съмнения дали Меграхи изобщо е трябвало да бъде осъден. Той със сигурност не е светец и е работил за либийското разузнаване години наред. Но доказателствата, които го свързват с атентата над Локърби, са изключително слаби. По време на делото в холандския съд Меграхи беше разпознат от свидетел, на когото били предложени 2 милиона долара срещу показанията му. Освен това либийската защита не получи достъп до официални правителствени документи, предоставени на полицията в Шотландия. Впоследствие се появиха доказателства, че режимът в Иран е спонсорирал нападението. Бивш ирански агент твърдеше, че атентатът е отмъщение за иранския самолет, който беше свален по грешка от американски боен кораб през юли 1988 г. Всички тези факти дават достатъчно основания за съмнения, пише "Индипендънт".
