Богати и риск - добре дошли в утрешния свят
Богати и риск - добре дошли в утрешния свят / снимка: Guliver/Getty Images

Сезонът на благопожеланията отстъпи на пороя от предсказания за новата година. Повечето бързо се забравят - и Слава Богу, предвид множеството коментари. Днешният свят се върти твърде бързо дори за най-проницателните гадатели с кристални топки.

По-добър начин да погледнем какво предстои е да очертаем някои от скритите сили, които оформят глобалния пейзаж. Очертават се повишаване на просперитета и на възможностите и намаляване на сигурността, пише Филип Стивънс от „Файненшъл Таймс”.

Въпреки всички мрачни прогнози светът става все по-богат. Европа може и да е обхваната от криза с еврото, а САЩ - от политическа безизходица и отмяната на безпрецедентните й валутни стимули несъмнено ще породи проблеми навсякъде, но се запазва историята на стабилно повишаващото се световно производство, което променя шанса в живота на милиарди хора. Има толкова възможности за Запада, колкото и за останалите.

Преразпределението на икономическата мощ към все повече държави предвещава друга фундаментална промяна. До няколко десетилетия светът, в който все още преобладава бедността, ще се състои главно от средна класа. Мексико, Индонезия, Виетнам, Бразилия, Турция и други държави сега имат твърдо място в истории, които някога се разказваха за Китай и Индия. Инвеститорите откриват Африка почти по същия начин, както някога откриха Азия и Латинска Америка. До към 2020 г. още един милиард потребители може да се присъединят към редиците на средната класа в тези икономики.

Походът на глобалната средна класа показва втората мегатенденция – засилващото се искане в бурноразвиващите се икономики на отчетно управление. Поданиците искат да бъдат третирани като граждани. Оптимизмът за демокрацията вероятно изглежда противоречащ на здравия разум предвид начина, по който събития в Сирия, Египет, Либия и Ирак провалиха идеята за Арабска пролет. Устойчивостта на Китай на фона на сътресенията в световната икономика подкрепя онези, които говорят за заслугите на алтернативен модел.

Но теченията продължават да вървят в правилната посока. Макар че няма шумна подкрепа за институции в западен стил, плакатите, носени от новозабогателите народи, зоват за правова държава, човешко достойнство и индивидуална свобода. Корупцията се превърна във враг номер едно. С изключение на Египет военните преврати просто станаха демоде. Части от Африка преминават през мирни конституционни преходи, а Латинска Америка започна да се отърсва от левия популизъм. Поучително е, че няма нищо по-страшно от китайското лидерство на политическите и социалните промени, обещани от нарастващото замогване.

Третата мегатендеция е тревожна или добре дошла в зависимост от гледната точка. САЩ се оттеглят от глобалните отговорности, които поеха след разпадането на Съветския съюз. Американската власт се оспорва все повече, така че „хиперсилата” от неотдавнашните френски кошмари сега е обикновена суперсила. Нищо не може да замени Пакс Американа (мир по американски). Сега добре оформената симетрия на Студената война е заменена от раздробена мозайка на световната сила.

Обстоятелствата и изборът подкопаха способността и желанието на Америка да бъде гарант на глобалния народ. Обстоятелствата идват във формата на предизвикателството пред американската хегемония от растежа на Китай и други страни и от скъпите уроци, научени в Ирак и Афганистан. Изборът идва във формата на умора от войните, бюджетни ограничения и търсене на самодостатъчност в енергетиката. Всичко това намали ентусиазма на Америка за разрешаване на проблемите на другите народи.

Урокът от Сирия е, че като селективна суперсила САЩ провеждат по-тежък тест за национален интерес преди да поверят кръв и богатство за чуждестранни приключения. Последиците вече се усещат в столиците по цял свят, където съюзници и противници поставят под въпрос решителността на Вашингтон да опазва статуквото срещу претенции на твърде агресивни зараждащи се сили. САЩ остават единствената сила, която е от значение навсякъде, но Вашингтон вече не смята, че си заслужава да е навсякъде.

Последицата, и това е четвъртата мегатенденция, е постепенното подкопаване на поствоенната глобална система. Геоикономиката и геополитиката се движат в различни посоки. Първата предполага по-голяма взаимна зависимост, а втората е свързана с разбиване на стария ред в областта на сигурността. Икономическата интеграция продължава бързо, тъй като връзките между развитите и бурноразвиващите се икономики са напластени с разширяване на търговията и инвестициите между бурноразвиващите се държави. Над половината от азиатската търговия сега е с Азия. Но от геополитическата страна на монетата има малко желание за повече глобално управление.

САЩ вече не виждат щастливото съвпадение между националния и по-широкия си международен интерес, което стимулира изграждането на следвоенния ред. Европа се отказа от идеята, че уникалният й модел на интеграция може да бъде изнесен извън собствения й регион. Сега във Вашингтон предпочитанието е към среден вместо към мултилатерализъм, към коалиции на единомишленици, отколкото към големи планове за нов ред. Колкото до бурноразвиващите се сили, повечето са свързани от идеята за национален суверенитет, който се противопоставя на реалността на взаимозависимостта.

Войната в Близкия Изток, напрежението в Източно и Южнокитайско море, климатичните промени и ресурсите - всички ние предстои да наблюдаваме натиска за конфликт в този по-разбъркан свят. От което произлиза и големият въпрос - как ще се държи Китай? Има индикации, че Пекин гледа на раздробяването на глобалната сигурност като на възможност за експанзионизъм. Но в това време в годината, когато се навършват сто години от войната, сложила край на първата голяма ера на глобализация, той трябва също да знае опасностите от надхвърлянето на възможностите. (БГНЕС)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар