Смилян Тачев, задържан през 1999 г. в Бенгази и прекарал в ареста заедно с българските медицински сестри времето до октомври същата година
Арестуваха ме на 9 март по интересен за мен начин, без да-а-а... аз съм го описал по съвсем конкретен начин на въпроси на адвоката Ялнъзов. И тези отговори мои се завериха при български нотариус. Беше вторник, дойдоха трима човека вкъщи, отведоха ме в детската болница, там постоях известно време. Не ми предявиха никаква заповед за обиск, но и не ми дадоха някакъв избор, защото бяха доста въоръжени... Дори един от тях си позволи да ме ритне. Джума ме ритна. И аз спрях...
Джума Мишри?
Така разбрах, че му е името, на там всичко го наричаха Джума и аз останах с впечатлението, че той е водач на тия хора.
Кажете ми с коя от сестрите, с кои от сестрите бяхте в затвора? Кои видяхте в затвора?
Ами по принцип там ме държаха отделно за известно време от всички сестри.
По какво, господин Тачев, отсъдихте, че са били измъчвани?
Това, което аз видях в затвора, беше едно групово измъчване. Бяха петте сестри – едната от тях, мисля че Валентина Сиропуло се придвижваше трудно, така, влачеше се единия крак. Биеха ги. То тогава за известно време ме накараха и мен да стоя на един крак и...
А тях са ги карали да стоят на един крак?
И ги биеха като си свалят крака. Биеха ги с някакъв кабел беше такъв, сравнително дебел, за електричество многожилен кабел. Те... аз после като започнах да ги виждам дори ми казаха, че единият ги биел по-професионално от другия, че другият, понеже не бил достатъчно професионалист, им нанасял удари и по бъбреци, и по други места. Казвали са ми сестрите в затвора, когато някакси стана така, че една от сестрите в много тежко състояние изпадна, бяха я донесли на един дюшек и я оставиха да лежи до надзирателката.
Първоначално докато мен ме извеждаха, нея я покриваха с одеяло, всъщност ни оставиха да говорим, чак когато я преместиха в едно помещение, което беше със завеса. А там пък имаше една друга сестра, която също беше в тежко състояние. Тя пък за мене си беше внушила, че не може да се движи достатъчно, но беше така, силно развита невроза при нея. Предполагам, че е от измъчвания, тя ми е обяснявала какви измъчвания. Снежана се казва...
Какви?
Примерно, не съм бил свидетел на това нещо, но ми е казвала, че ръцете са й ги поставяли така и са ги дърпали нагоре. Аз съм я виждал оттам, откъдето гледах, как просто като вземаше панерката за храна и трябваше да си навежда главата, не можеше да си вдигне ръцете някакси от разстоянието малко под раменете по-... по-нагоре...
Сега само върху това, което Вие сам сте видели.
Накараха ги да излязат от килиите, на мене също ми беше отворена вратата, аз бях в пета килия. Но аз нямах право да ги виждам, да стоя на един крак, но имаше един процеп. То вратата като се отвори, аз бях застанал на такова място, че по диагонал можех да виждам. Тях почнаха да ги бият интензивно. Аз чувах и крясъците, и ударите, освен това ги и виждах.
Но едната от сестрите не можех да я виждам, останалите четири ги виждах. И виждах как ги биеха, общо взето не ги биеха едновременно, а ги обикаляха и ги удряха... и те викаха. И това продължи доста дълго. Стенеха... Това, което запомних е, че Кристияна най-много викаше. Понеже те все пак ги биеха като си сваляха крака. И почнаха да ги карат да тичат, караха ги стихотворения за казват, казваха им, че който пръв ще направи еди-какво си нещо, ще си отиде в Бенгази.
Имаше ли мъчения на сексуална основа?
Поне аз не съм свидетел на такова нещо, както и не са ми разправяли такова нещо сестрите. Имахме един момент, в който можехме да се виждаме всички.
Чувахте ли либийците какво говорят? Какво искат от тях, докато ги биха?
По-скоро някакси да ги смачкат всички психически. А това, което беше много тъжно – как видях Валентина Сиропуло в безсъзнание, как имаше тик, как Джума я стръскваше, опитваше... Той мислеше, че тя ще се оправи като я стръсква. Как после, след ден и нещо, я хранеха изкуствено. Докато съм говорил с Валентина Сиропуло, тя избягваше въобще да говори за този период, казва, че се е събуждала по едно време и че се усещала как само я храни с лъжичка надзирателката.
Само да уточним – този Джума е същият този Джума Мишри, който е ръководел разследващата група...
И мен ме е разпитвал два пъти.
Вие сте готов дори да отидете там, на място...
Защо дори? За мен там е нормално правосъдие. Виждам, че дори почнаха да съдят тези, които преценяват, че са измъчвали сестрите.
Страхувате ли се?
От какво?
Защото с тези Ваши показания, ако съдът наистина ги допусне в делото, Вие формално може да обърнете хода на процеса. Има семейства на повече от 400 либийски деца, които биха реагирали, ако истината се изясни и българските сестри бъдат освободени.
Аз не виждам защо те трябва да реагират, след като очевидно, ако съдът реши така и причината не в това, би трябвало да се търси причината на друго място. Още повече предполагам, че там нещата с хигиената достатъчно са се достатъчно изчистили. Аз знам ръководството на тази страна какви грижи полага за здравеопазването.
Аз, самият, съм работил в най-модерния център, мисля че в района на Бенгази, доколкота съм обикалял и болниците да правя радиационна защита. И ме познават и доста хора сред медиците и там.
