Арабско-ислямският свят не се справя лесно със своите СПИН-болни
Арабско-ислямският свят не се справя лесно със своите СПИН-болни / netinfo

Арабско-ислямският свят не се справя лесно със своите СПИН-болни, пише днес швейцарският вестник "Нойе цюрхер цайтунг" в обширна статия по повод "ужасния шумен съдебен процес" срещу медиците в Либия. СПИН-делото показа едно нещо - темата СПИН е опасно табу в ислямския свят, пише водещият всекидневник.

Вместо да се погрижи за подобряване на санитарните условия в страната си, либийският лидер Муамар Кадафи потушава скандалите като този със ХИВ-заразата в детската болница в Бенгази по един пропаганден начин. Шейсет и четиригодишният лидер обаче винаги е готов за политически пируети, сочи изданието.

С фантастичните си обвинения срещу медиците, че са действали по поръчка на ЦРУ и Мосад, лидерът на Либийската революция се нареди до африканските лидери, отричащи ХИВ, сред които може би най-известен е президентът на Република Южна Африка Табо Мбеки, пише изданието. Подходът на Кадафи съответства на възгледите, които и до днес са разпространени в арабско-ислямския свят - при нас няма СПИН и ако все пак има такъв, виновен е някой друг, пояснява то.

Най-големият проблем се състои в това, че в арабско-ислямския свят СПИН все още е "невидим убиец". В Иран, където вирусът върлува сред наркозависими младежи и затворници, както и в някои северноафрикански страни, правителствата подхождат прагматично и напредничаво - например раздават безплатни презервативи във фабрики и университети, разкрива НЦЦ. Но докато употребата на наркотици на много места се обсъжда публично, сексуалното поведение на младите си остава табу. Затова много тийнейджъри в мюсюлманските страни са лошо или съвсем неинформирани, добавя вестникът. Той припомня, че първият заразен с ХИВ в Египет е бил поставен под строга карантина в болница и в края на краищата пазачите му го застреляли от страх.

НЦЦ отбелязва, че разпространяването на вируса в арабското пространство първо сред малцинствени групи като хомосексуалисти, наркозависими и проституиращи пасва на образа на тази болест - тя винаги се е свързвала с нещо противоестествено и със сексуални отклонения. В очите на консервативните общества СПИН е наказание за неморално поведение, цитира вестникът книга от 1988 г. със заглавие "СПИН и неговите метафори". Последицата от това - мнозина премълчават заразата вместо да се подложат на дискриминация. Преди в Иран да бъде въведена ефективна програма за помощ за болни от СПИН, броят на самоубийствата на заразени с ХИВ там надхвърли броя на починалите от СПИН, пише НЦЦ.

По това време в мюсюлманския свят се развиват първите интерпретации на СПИН, които определено биват обвързани с исляма. В края на 90-те години египетският вестник "Ал Лиуа ал ислами" например пише: "СПИН е божие наказание за всички онези, които с греховете си петнят страната". Статията носи програмното заглавие "Следването на пътя на исляма е най-добрият начин да не се заразим", отбелязва НЦЦ.

Швейцарският ежедневник все пак признава, че в последно време в арабското пространство може да се забележи положително развитие по въпроса за ХИВ/СПИН - през ноември 2006 г. над 300 мюсюлмански и християнски водачи от 20 арабски страни публикуват съвместен документ с разяснение за СПИН. В Мароко 30 000 имами преминават информативен курс за ХИВ/СПИН; през последния Световен ден за борба със СПИН имамите в Алжир са били обучени как да включат темата в своите петъчни проповеди. Дори в Саудитска Арабия вече има обществени кампании по повод Световния ден за борба със СПИН, а заразените получават безплатно лечение, но все пак само ако са саудитски граждани, посочва НЦЦ.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар