Що за хора са завършващите училище днес, какво искат, какво могат, какво харесват, от какво ги е страх, какви са, какво има пред тях? Момичета и момчетата, които до вчера дефилираха по улиците, но чийто абитуриентски бал, уви, е вече минало.
Ако разгледаме общите характеристики при младите хора, абитуриентите, които сега завършват училище, трябва да се има предвид, че първата и най-важна от тях е страхът от порастване и опитът да се върнеш във времето, в което си бил по-малък. Това констатира училищният психолог Иван Игов в предаването „Кой говори" по Дарик.
„Страхът от това да попаднеш в големия живот, където вече ти трябва да взимаш решенията сам и няма да имаш толкова хора, които да решават вместо теб. Не че няма хора, които до 30 години не я карат така, но така или иначе трябва да направите нещо сами. Винаги и било така", допълни психологът.
Според Милена Ленева, която работи непрекъснато с млади хора и в младежки програми, нито училището, нито като цяло обществото помага на това израстване и като че ли негласно ни харесва да инфантилизираме хората в тази възраст.
„Ако наистина като общество се стараем да инфантилизираме хората, не може да очакваме на 20 години изведнъж ти да се събудиш и вече да си зрял, отговорен, да взимаш сам решения за живота си и кариерно ориентиран", сподели Ленева.
По този повод Иван Игов обясни за съществуването на т.нар. „сезони на живота" или цикли, през които човек преминава, като още по-важни са преходите между тях. Когато човек преминава през тези преходи, той всъщност прави най-важните избори в живота си, уточни Игов. Психологът подчерта, че тези млади хора сега са в прехода между юношеството и зрелостта, което е един от най-трудните и важни периоди.
„И трябва да се знае ясно, че родителите си имат свой живот, така, както и децата и колкото по-рано това се разбере, толкова по-добре. Затова и в едни култури по на запад от нас на тази възраст, те вече престават да живеят със семейството си, стягаш си багажа и отиваш в някой университетски град. Това да живееш с родителите си на 25 години вече е проблем, а на 30 години си е майтап, докато в нас това не съществува", разказа още Игов.
Милена Ленева констатира, че голям недостатък на българското училище е липсата на възможност да опитваш различни неща, защото има строго регламентирана програма и план, които трябва да се следват. Така, според нея, идва и невъзможността да разбереш какво ти харесва и какво наистина можеш да правиш добре.
Тя допълни, че средата, в която живеят младите хора е от значение, но не бива за всичко и навсякъде да бъде обвинявана.
„Създава се усещането, че ако няма институция, която да застане зад теб и да ти помогне, било то училище, кариерен център, значи поколението не може да направи своя избор. Това е абсолютно лично. Аз не казвам, че училището не трябва да помага на децата да се развиват, а е по-добре да не им пречи", каза още Ленева.
Психологът Иван Игов призова с общи усилия да направим страната си достатъчно приемлива, така че, ако младите хора учат навън, след това те да се връщат в България.
