Не, че искам да дразня работещите отдавна, но тези дни се върнах от есенно море. Наесен по нашето море е приятно – евтино, празно и спокойно. И ужасно мръсно. Трудно ми е да ви опиша как изглежда плажа на юг от Созопол на къмпингите Каваци и Смокиня. Огромните пластмасови бутилки, които цяло лято са служили за укрепителни съоръжения на тенти и палатки, сега се въргалят безметежно по плажната ивица. Тя пък, милата, понеже по нея вече не лежат стотици летовнически тела, бавно изплюва хиляди фасове, пликчета от обикновени вафли, бирени бутилки, пластмасови чашки от кафе, стари джапанки и множество човешки и животински екскременти /не че може да ги различиш особено/. И бедният есенен турист лавира между боклуците, за да опне хавлийката на плажа. Докато тия тонове боклук гният по пясъчната ивица и някой чака някого да почисти нещо, покрай морето се разхождат мургави чичковци с металотърсачи. Бръмчат нагоре-надолу и събират каквото там пропищи – стотинка, левче, скъсано синджирче. Тая работа с търсачеството на загубени плажни съкровища, е бизнес. Не може всеки да се пусне по плажа и да прибере парсата просто ей така. Плажът е разделен на зони и е строго определено кой къде търси. А за боклука не само, че зони няма, ами той – като безинтересно и недоходоносно нещо, си живее и се трупа необезпокоявано и чака следващото безметежно и скъпо лято на Черно море. Междувременно, докато старите бунгала все още събират парите на късните летовници пред затворените вече заведения, собствениците им затварят зимнина. Пекат чушки с бумтящи газови горелки върху големи тенекии, бухат ги в казани и после както си трябва – ред по ред в бурканите.
А иначе днес е голям политически ден. Започва кампанията за президентските избори. 7 души и още 7 техни подгласници ще се борят за доверието на чичковците с металотърсачите и на правячите на туршия, за моето и за вашето също. Ще ни убеждават колко е важно да изберем новата държавна глава на България, която да стои добре, да мисли умно и да се държи прилично и с достойнство пред чужденците. Много работи ще ни обещаят състезателите от седморката. Общо взето все неща, които няма да зависят от тях. В кампанията ще чуем за кой ли път, че ще станем по-богати /без президентът да може да ни помогне да изкараме и стотинка отгоре/, че ще им покажем на тези от Европейския съюз каква велика държава сме. Едни ще свалят правителството, други ще отварят глава „Енергетика”, трети ще броят под знамената общия брой на неотвратени десни избиратели, други само ще кимат с достойнство и ще разчитат на статуквото, което мнозина предпочитат за сметка на омръзналите им вече революции.
Ние вероятно ще ги гледаме по-вяло от всеки друг път, ще псуваме тихичко и със стиснати зъби ще избираме по-малкото зло. И напразно ще чакаме някой да почисти плажовете на България. Защото някак си е много лесно да обещаеш да не затваряш АЕЦ-Козлодуй и после да се направиш на луд, че жестоките реалности ти пречат в затварянето. Но е трудно да поемеш ангажимент да почистиш една плажна ивица, защото е толкова непрезидентско. На следващите избори ще се окаже, че е и необщинско, после - неправителствено. Независимо, в смисъла, че не зависи от никого. И така самите ние – избирателите, които пуфтим под тежестта на живота на прага на Европейския съюз, ще се окажем в ролята на неинтересните неща по плажа – бутилките, джапанките и фасовете, които никой за нищо не търси и събира. А докато сме в тази роля за търсачите на гласове – българските политици и кандидати за важни постове, няма да е зле щабовете отсега да са готови да понесат удара, че вероятно на 22 октомври ще гласуват по-малко хора, отколкото биха гласували и то срещу пари в двете телевизионни риалити-програми – Сървайвър и Биг брадър 3.
