Онзи ден четох интервю с Тед Търнър, който преди месец навърши 75. „Как се чувствате на 75" - първи въпрос. Отговор: „По-добре е, отколкото да съм мъртъв." Търнър е от онази особена порода бизнесмени, каквито е трудно да срещнеш днес. Впрочем първият въпрос не е клише, нито пък е изваден от плосък журналистически лексикон. Въпросът не е случайно зададен.
Тед Търнър се бори със смъртта непрекъснато, всяка нова година живот е важна за него. Сестра му умира на 17-годишна възраст, баща му - на 53. Самият Тед почти зачерква живота си, за да извади от дългове фалиралата компания за билборди/реклама на баща си, да не говорим за финансовия риск при създаването на CNN. И въпреки това Тед Търнър е по-голям от живота, може да сте попаднали и на документалния филм за него по CNN тия дни.
Той просто е по-голям от живота.
Не бих казал, че през 2013 година, на родна почва, попаднах на много подобни истории за хора, които са по-големи от живота. То и самата фраза не звучи достатъчно добре на български. Не ме разбирайте погрешно, не роня сълзи за нас, българите. Ако „larger than life" носи усещане на слънчево утро, небостъргачи и безгранични възможности, то "по-голям от живота" звучи като погрешна подредба на думи. Тед Търнър е велик предприемач на 75 години, който все още има блясък в очите, посветил е дните си на голямо ранчо и добитък.
Посрещаме 2014 без познание за такова предприемачество.
Друг мъж, също по-голям от живота, прекара 27 от най-хубавите си години скрит от живота. После излезе на светло и порази със собствения си чар и излъчване. Нито част от усмивката му не беше изчезнала, нищо че усети свободата като зрял, да не кажем стар мъж.
Но едно е да носиш свободата в себе си, друго е да научиш за нея. Сигурно има множество негови цитати, но моята любима негова фраза е друга, по-обикновена: „Аз бях свободен да бягам по полетата около колибата на майка ми. Не се родих с желанието да бъда свободен. Аз просто се родих свободен." Нелсън Мандела си отиде на 95 години. В статиите и медийните репортажи за него използваха често определения като „лидер", „учител", „велик човек". Сигурно заради класическото му викторианско възпитание и определеното възприятие за живота и мисията на един мъж, той всъщност беше последният велик човек. Величието на такива хора избледнява заедно с концепцията за това величие, каквото познаваме от историята.
Посрещаме 2014 година без познание за такова величие и за такива велики мъже, по-големи от живота.
И ако викторианското възпитание е било част от определен индустриален подем, който можеш да докоснеш, пипнеш, помиришеш и видиш, то новото виртуално възпитание е следствие от неща, които не можеш да докоснеш, пипнеш, помиришеш и видиш. Те са виртуални. Те не са викториански, а виртуални. Ако във викторианска Великобритания е бил изобретен велосипеда, днес в главните квартири на Google има безплатни полихромни велосипеди, които всеки работещ в компанията може да използва безплатно. Усъвършенстваме изобретението, но не правим ново такова. Ако във викторианска Великобритания е стартирала модерна пощенска система за изпращане на писма, днес чрез Facebook и Gmail това става виртуално и по-бързо. Пак усъвършенстваме. Ако във викторианския Великобритания са били произведени първите мечета а ла Haribo, то днес в централния офис на Facebook сервират суши, служителите могат да се подстрижат и тренират без да напускат сградата, да ползват химическо чистене, да отидат на зъболекар и разни други неща, които ги предпазват от „излизане навън" и „сблъскване с големия лош свят", но все изобретени много преди Facebook.
Нито едно от въпросните неща не е изобретено сега, но можеш да го поръчаш в затворен офис чрез приложение на телефона си. Прогрес, какво да се прави.
И още - ами викторианските изобретения телефон, крушка, тоалетна? Днешните технологични гении измислят приложение за телефонни разговори, приложение за дистанционно включване на крушката и приложение за издаване на шум от течаща вода, докато сте в тоалетната.
Не е изненада, че скорошно проучване показа, че средното ниво на интелигентност през викторианската ера е било по-високо от днешното. Ако сравните например технологията за добив на шистов газ (която е реална индустриална революция) с някакво ново приложение на Facebook, твърде е вероятно повече хора да кажат, че не енергийната независимост, а точно социалните мрежи са панацея за днешните проблеми.
Евгени Морозов, един от главните критици на технологичните оптимисти в Америка, го казва най-добре: „Нямаш пари да си позволиш качествено лечение, но ако имаш приложение на телефона, което ти напомня да правиш упражнения, си мислиш, че решаваш проблема."
Посрещаме 2014 година без ясна представа какво ще ни донесе новата технологична революция.
Защото в години на технологичен възход американската икономика расте бавно, средната заплата намалява заедно със средната класа, неравенството се задълбочава. Няма ги онези прости открития, но „по-големи от живота", дело на велики хора. Също като с Facebook, така и с олимпийските игри. Хората искат да изпратят съобщението си, така, както искат да наблюдават любимите си спортисти.
Нещата са прости. Хората не се вълнуват дали това става чрез платформата Facebook, или на арената на Сочи. През 2014 година започва достатъчно скъпата зимна олимпиада в Сочи, която уж ще бъде бойкотирана от Запада. Медиите превръщат в новина потвърденото отсъствие на Барак Обама и Джо Байдън, ала забравят, че дуетът президент-вицепрезидент отсъстваше от игрите в Сеул и Сидни. А както припомня Файненшъл Таймс, Обама и Байдън не отидоха и на погребението на Маргарет Тачър. Със сигурност не го бойкотираха.
Какъв бойкот, когато бариерите падат една след друга? В първите месеци на 2014-та Латвия се присъединява към еврото, а ограниченията за достъпа на българи и румънци до трудовите пазари отлитат, бойкотът се предава доброволно пред таланта. Ако си талантлив и работлив, простете за клишето, няма бойкот. Че дори „Тур дьо Франс" ще започне в Йоркшир, което определено не е територия във Франция.
Едно време Джими Картър бойкотираше игрите в Москва, но след няколко месеца, когато вече не беше в Белия дом, светът разбра колко излишен е един бойкот, когато хората се интересуват просто от любимите си спортисти.
Посрещаме 2014 година с нови желания за бойкоти и контрабойкоти.
През 1980 година стотици млади американци се подготвяли за медал в Москва, но бойкотът на Картър (разбира се, че тезата на Картър е справедлива за онези времена) всъщност ги лишава от възможността (един път в живота) да участват в олимпиада и спечелят медал. Така и с талантливите и работливи българи, които днес виждат решение за проблемите си единствено в падането на работните ограничения. Те не искат да останат, защото едни политици бойкотират, а други контрабойкотират и ги лишават от възможността да „печелят медали".
Посрещаме 2014 година с припомнянето, че точно през 2014 се навършват 25 години от падането на Берлинската стена. Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите.
Идва 2014. Ще успеят онези, които са по-големи от живота; вярват в простите, а не виртуални неща; не бойкотират и контрабойкотират възможностите си и искат да живеят.
Светът е пълен с изненади. Успешна нова година.
