Преди 17 години на 10-ти януари вече бях милионер. Имах около 3 млн. лева и с всеки ден забогатявах все повече и повече. Бях милионер, но по-беден никога не съм бил. Банките изгърмяха, спестяванията на хората се стопиха и БСП върна мандата. След няколкогодишно управление, след зърнената криза, след като оставиха банките да фалират, след като иззеха чрез хиперинфлацията спестяванията на поколения българи, след като разбиха икономиката и уредиха кредитните милионери, социалистите върнаха мандата.
Може би е време да го направят и сега?
Историята се повтаря, но обикновено като фарс.
В случая фарсът е отново за столетницата, но вече и за всички нас, защото 17 години по-късно ние отново жънем творческите постижения на социалистическата партия. Този път, за щастие, не на полето на финансовата хиперинфлация, а на полето на моралната и политическа деградация. И ако тогава, преди 17 години, лекарството бе готово, бе ясно и го използвахме бързо и успешно - валутният борд, то сега лекарство за моралната хиперинфлация изглежда няма. Лечението чрез протести не действа, управляващите са на път да затънат здраво и в икономическото блато, след като вече са затънали безвъзвратно в моралното тресавище. Няма нужда да се изброяват всички гафове на това управление, те се раждат от ден на ден и това не е смешно, това е тъжно и опасно.
За 17 години България все пак порасна малко. Но продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг и около нас виждаме дори и същите лица от онези мрачни години. Спомнете си само Румен Гечев, който участва в правителството на Виденов като икономически вицепремиер, а днес отново изкача от редиците на столетницата с радикални икономически идеи. За какво ви говори това?
Но в тунела има надежда, вижда се светлинка и това не е светлината на идващия влак, това е светлината на гражданското общество. 17 години след 10-ти януари 1997 година, ние изглежда вече малко сме пораснали и не приемаме на доверие думите на политиците от всички цветове.
И това е промяната. Вярно, бавна и мъчителна, но промяна, която се движи като лавина, неумолимо. Рано или късно тя ще отстрани от пътя всички пречки, за да заживеем в една нормална правова държава, където всеки образован, работлив и честен човек ще има своето достойно място.
Няма да е днес, няма да е утре, но надявам се, няма да е и след още 17 години.
