Незабавно новото правителство да извърши съкращения на администрацията, защото с всеки следващ месец това ще става по-трудно. Това препоръча на новата власт бившият министър в две последователни правителства - в кабинета „Сакскобургготски" и кабинета „Станишев", Николай Василев. В интервю за Дарик той посочи, че през последната година чиновниците в държавата са се увеличили.
Николай Василев коментира, че не очаква реформи от кабинета „Орешарски". Според него би било добре, ако новата власт не допусне антиреформи като например да върне обратно пенсионната възраст или да премахне плоския данък. По думите на Василев от това дали ще се актуализира бюджетът за тази година щяло да стане ясно какъв е стила на това правителство.
„Новото управление започна с една много крайна оценка за своето наследство - констатацията „Никога не е било по-зле" просто не е вярна. Това ми прилича на 2009 г. и оценката на ГЕРБ тогава", коментира Николай Василев, посочвайки, че с това говорене Пламен Орешарски повтаря грешката на Бойко Борисов.
Медии очертаха и един ваш кръг около кабинета, визирайки определени лица - министри, представители в администрацията на Министерския съвет като хора работили с вас. Имате ли свои хора във властта? Възприемате ли се като партньор на това управление?
Не, в никакъв случай. Даже вие сте първата, която ми задава този въпрос и се радвам. Под никаква форма не съм участвал в съставянето на правителство. Ще ви припомня, че аз съм от съвсем различна политическа сила и нямам нищо общо със сегашните две или повече, които ни управляват. Не съм участвал в предизборни кампании. Факт обаче е, че някои хора, с които съм работил в различни качества през последните дванадесет години, бяха поканени и сега, защото са много добри професионалисти и са били оценени, които не ме изненадва, а ме радва. Но нищо повече от това.
Визираше се най-вече началникът на кабинета на Пламен Орешарски - Мария Дивизиева, с която дълго време работехте. Също и новият регионален министър Десислава Терзиева, която медиите слабо познават.
Мария Дивизиева е много добре позната и на Орешарски лично, и на Станишев, и на останалите, с които тя е работила толкова години като заместник-министър в техния кабинет. Те много добре знаят тя какво може и изобщо не съм изненадан, че я откриха отново. Що се отнася до регионалния министър, тя е работила, ако правилно си спомням, в пет различни министерства или ведомства, а може и повече. Засекли сме се с нея, но тя е работила и с няколко премиери в Министерския съвет, така че тя е кадър на държавната администрация.
Просто кадър в държавната администрация. Нямате участие в реденето на кабинета.
Не.
Премиерът прави серия от консултации за подобряване на бизнес средата. Какво може и трябва реално да бъде направено в бърз порядък? Защото за пореден път като че ли чуваме обещания за опростяване на режимите на бизнеса, мерки, които в няколко посоки биха подпомогнали фирмите в България, но това не го чуваме за първи път.
Чудесно е това, че новото правителство и премиерът има намерение да се консултира с бизнеса и че говори за някои мерки за подобряване на бизнес средата. Тук приказките са едно, но все пак трябва да изчакаме да видим дали ще има конкретни резултати, кога и какви. Защото ще ви припомня, че за съжаление за последните двадесетина години няма премиер, ново правителство, предизборна програма на която и да е партия или дори януарското слово на всеки президент, в които да не се говори едно и също - че всеки ще опростява регулаторни режими и така нататък. За съжаление за двадесет години според мен само едно правителство направи нещо по този въпрос и нито едно друго правителство нищо не направи, включително и последните две, които бяха по четири години. Така че дано сега се направи нещо. Но когато го направят, тогава да кажат, а сега, че ще се срещат и ще говорят, е добре, но е само първата стъпка.
Имате наблюдение обаче върху бизнес средата у нас. Какви са усещанията ви? След последното управление на ГЕРБ задълбочи ли се проблемът? По-сериозни ли са преградите и трудностите пред бизнеса и по-скоро на централно или на местно ниво се случва това? Защото говорим винаги колко фирми особено под натиска на кризата фалираха, но и в режимите трябва да зарее сериозен поглед новата власт.
Тук, без изобщо да изказвам някакви пристрастия към различни партии или управления, смятам, че повечето хора биха се съгласили, че бизнес средата през последните четири години е половина не беше много добра. И причините са две. Едната не зависи от България и това е световната криза, която наистина е най-тежката за много време назад. Част от проблемите обаче са в България. Тук бих ви припомнил многократните изказвания или действия на управляващите срещу чуждестранните инвеститори, срещу успелите, по-заможните хора - да ви припомня снимките от хеликоптер на къщи с басейни и така нататък. Тези неща на подсъзнателно ниво се отразяват на настроенията на инвеститори и бизнесмени и с голямо съжаление трябва да споделя, че много, много успешни български бизнесмени се опитват да продават своите бизнеси и заедно със семействата си да напуснат страната може би завинаги. Както и много от сериозните чуждестранни фирми в повечето сектори с удоволствие биха продали, ако могат, своя бизнес тук и изобщо в Източна Европа и биха си заминали завинаги. Това е нещо, което не трябва да се прости, а трябва да се коригира, защото ако няма бизнес или инвестиции, нищо друго няма да има.
Да, но каква част от проблема идва освен от отношението, което властта внушаваше към част от бизнеса, и тъкмо на тази забатачена история с вечните нерешени казуси с режимите? Всеки ги опростява, намалява, а накрая на мандата като че ли под черта излизат повече.
Всеки приказва, че ще ги намалява.
Да.
Дори ще ви припомня самокритично, че в тройната коалиция в периода 2005-2009 наистина махна няколко режима, примерно около десет, но тя въведе също толкова нови, горе-долу около десет. А аз лично като министър на администрацията спрях поне десет, които не са предмет нито на европейска директива, нито на международна договореност, а са си наша българска измишльотина. Тоест колкото можахме спряхме. Ако не бяхме спрели и тях, щеше да има още повече. За съжаление, естественото състояние на световната бюрокрация и това не е само в България е ако някой не я ограничава, тя ще се разраства и разпростира навсякъде безкрайно. Така че, за да се борим с режимите, е необходима много сериозна политическа воля отгоре надолу. Това е нещо като да започнеш футболния мач с резултат 0:2 и трябва изключителна воля и усилие, за да изравниш поне резултата. В противен случай винаги губиш.
Възможно ли е обаче това да се случи в правителство, което няма особено силна парламентарна подкрепа и което, макар да не е коалиционно, зависи от подкрепата на една, две, три политически сили?
Всъщност нито една политическа сила нито управляваща, нито в опозиция няма официално да каже, че е против опростяването на режимите и това е добре. Много от режимите могат да се опростят от правителството по някакъв начин и парламентът не би следвало да е против. Защо да е против? Много от режимите, които са незаконни дори, са на общинско ниво и правителството, използвайки всичките си видове власт и влияние над общините, трябва да се пребори за тяхното премахване от общинските съвети или кметовете дори без подкрепата на парламента. Въпросът е дали ще иска да го направи. Нека да видим.
Междуфирмената задължнялост е нещо, което виси през последните години и като че ли не се дава знак от новата власт поне към този момент да има решения в тази посока, които да се зададат като идеи.
Преди двадесетина години имаше подобна ситуация, банките бяха зле, имаше много необслужвани кредити и по едно време имаше един закон за уреждане на необслужваните кредити, който дълги години изигра определена роля, по-скоро може би положителна. След това последваха добри години за икономиката и някъде до към 2008-а междуфирмената задлъжнялост и лошите кредити изобщо не са били проблем. По-скоро България беше една от държавите в Европа с най-ниско ниво на необслужвани кредити. Ситуацията значително се влоши през последните няколко години, но почти никой в България не е дал дори една идея как да се направи, освен държавата да си плаща по-навреме сметките. Само че за колко сметки става дума? Според мен става дума за забавени държавни плащания от няколко стотин милиона лева, а междуфирмената задлъжнялост е над 100 млрд. лв. според бизнес организациите. Тоест това е една прашинка в общия проблем.
Има ли решения?
Според мен има.Аз лично бих участвал в дискусия, която да предложи решения, например една от няколкото идеи, които съм имал и публикувал в различни статии, е за така наречената секюритизация на част от лошите кредити или преобразуването им в търгувани ценни книжа на финансовите пазари. Тоест една банка или друга фирма дори има необслужван кредит или вземане от друга индустриална компания и няма изгледи да си го събере, може да си създаде вторичен пазар на тези вземания с ценни книжа и те да имат своята цена и по този начин фирмите много бързо да получат някакъв кеш или да се смени собствеността на фирмите. Това е дълга тема, но е...
Възможна стъпка, казвате. Вярвате ли, че правителство, което е обещало откриването на работни места, ще извърши реални съкращения в администрацията. Там винаги е много трудно да се уловят числата кой какво е заварил, какво закрива и съкращава в съответните ведомства, но имате опит тъкмо по тази тема.
Няма да е особено красиво за публиката да се връщаме към миналото и да обясняваме, че добрите години вече бяха и сега няма да се добри години в която и да е област, но по времето на тройната коалиция като министър на администрацията съдействах за съкращаването на 17 000 служители. Не е имало нито протести, нито стачки, всички бяха супер доволни, защото администрацията работеше с по-малко хора, с по-високи заплати и те бяха по-добре и по-щастливи.
Сега това възможно ли е?
Следващото правителство много пъти коментираше, че е стартирало някакви намаляния на администрацията. Многократно, включително и преди няколко седмици съм задавал въпроса да се покажат точните цифри и таблици, защото общите приказки не съм сигурен, че са верни. С голямо разочарование получих нова информация от Министерския съвет, която показва, че за последната година като че ли се е увеличила администрацията с около 10 000 души. Не мога да го потвърдя, защото таблиците не са толкова подробни и не може да се разчита толкова на тях, колкото на нашите таблици навремето - те бяха много големи, с много цифри в тях...
Но е имало такава тенденция.
Да. Сега, от това, което видях, съм разочарован, но не съм изненадан, че администрацията всъщност е нараснала през последните години, но не е намалена. Съветът ми към новото управление е в самото начало на мандата с един замах да съкрати каквото ще съкращава, като започне от незаетите щатове, които винаги са хиляди бройки, но не само от тях. Защото след това, когато министрите вече се установят в своите ресори, те ще започнат да се изживяват като защитници на хората в тях, а не като реформатори на ниво правителство.
Какъв е резервът, какво може и трябва по ваше мнение на наблюдаващ отстрани администрацията?
Ако ми зададете по-общия въпрос: за последните сто години в сто държави по света колко трябва да е голяма администрацията, ако ви отговоря ангро: колкото е била в момента, да бъде с една трета по-малко, няма много да ви излъжа. Според мен е същата работа: в държавата и във всички общини може да се върши с една трета по-малко хора.
Да, ама в условията на тази безработица, която расте?
Логиката „понеже няма работа, дайте да назначим хората да не вършат нищо в администрацията" с данъците, които вие примерно плащате, това за мен е грешна логика и тя не води до нищо добро. Ако държавата даде работа на няколко милиона души, първо, нищо няма да произвежда държавата, и второ - вероятно цялата ще фалира.
И тук опираме отново до това дали ще е в състояние премиерът Орешарски да устои на исканията на партиите, защото в програмата на левицата ясно е записано разкриване на нови работни места. Подозирам, че те ще бъдат и хората с отпор за съкращения.
Не съм съгласен. Без да съм адвокат на левицата, аз и не съм ляв икономист, все пак тези две управляващи партии като наши бивши коалиционни партньори участваха заедно със своите министерства и със своя премиер в намаляването на администрацията тогава. Тоест ако ги питате, те няма да кажат, че са против съкращаване на администрацията, нито някога са казвали, че държавата ще създава тези работни места. Така че съветът ми е незабавно да се извършат съкращенията, защото всеки следващ месец ще става по-трудно.
Сбърка ли обаче кабинетът, новата власт и новото управляващо малцинство, ако мога така да кажа, с първите теми, с които се захвана - върна темата за пушенето в обществения дебат, отвори пак дебата с „Белене", тръгнаха може би нужни, но пък много спешни реформи в сектора сигурност, а пък хората през това време май други неща чакат.
Най-напред едно от малкото неща, от които съм разочарован и не съм съгласен, е, че новото управление започна с една много крайна оценка за своето наследство.
„Никога не е било по-зле".
Да. Това просто не е вярно. То математически изобщо не е вярно. Според мен това, което сега има тенденция да се прави, много ми прилича на 2009 година. Тоест и тогава дойде една власт и каза „Никога не е било по-зле". Дори цитирам думи, които мен лично като участник в предните две правителства много ме заболяха: „В България държава досега изобщо не е имало и ние тепърва трябва да градим държавността от нулата". Това се казваше през 2009 година и то по отношение на една дъргжава, която току-що бе приета с гордост в ЕС и която дълги години имаше добри икономически показатели.
Тоест сега Орешарски повтаря грешката на Борисов в говоренето.
Според мен, да. Не че е фатално, то още нищо не се е случило. Но като нагласа и манталитет това според мен е грешно. И ние за съжаление ще се върнем към повтарянето на противопоставянето от 90-те години, от което си мислехме, че излязохме. Но сега се връщаме.
По отношение на погледа напред за мен основен въпрос, който ще покаже стилът на това управление, е дали ще се актуализира бюджетът за тази година. И тук бих разделил въпросът на две. По-малкият проблем според мен е икономическият проблем - дали има икономическа нужда от актуализиране на бюджета. Според мен няма такава, защото сега ще получим данните за края на май за бюджетния дефицит. Но бюджетният дефицит, какъвто и да е той, ще бъде близък до нулата, тоест положението изобщо не е толкова лошо. А в бюджета е заложен дефицит от над милиард лева. Тоест правителството до края на годината има да си реализира един дефицит от милиард лева, който изобщо не е толкова малък и няма никаква икономическа причина разходите, които са най-високите тази година, да бъдат направени още по-високи. Няма такава нужда.
Но за мен по-важен е вторият фактор, който е държавнически. Ако в България отново започне една ситуация, в която всяко следващо правителство идва и казва първо ще ревизираме бюджета, а след това всички други закони, които сте приели и ще кажем, че никога не е било по-зле, то това е покана същото да бъде направено през 2017 година с бюджета на това правителство. Това според мен е много лошо и не бива да бъде правено. България преживя няколко мандата, без нито веднъж да има актуализация на бюджета.
Ако 2017 година е обаче хоризонтът на продължителност на това правителство. Какво според вас ще бъде определящо - какъв е финансовият хал на държавата, доколко се простира търпението на българите или може би политическите сметки ще са водещи в това колко дълго ще вирее тази власт?
Тук не бих искал въобще да коментирам работата на парламента и как той ще работи. Това като че ли не е въпрос към мен. По-скоро ще изкажа едно лично мнение защо досега всички управление без изключение загубиха и никой не управлява два пъти. Според мен проблемът не е толкова икономически, а те винаги губят на моралния фронт. Тоест в края на всяко управление повечето правителства се самозабравят в много отношения, прекрачват много граници, вършат много неща, които не трябва да вършат и събират омраза и съпротива срещу себе си. Според мен и тази година се случи така. Аз не смятам, че само заради не много пълния хладилник нямаме втори мандат на иначе най-голямата парламентарна партия.
Какво ще се случи в парламента не знам, но за мен най-лошото, което може да направи това правителство, е да тръгне по призива на улицата. Тоест някой иска тази седмица вдигане на доходите - вдигаме му доходите, другата седмица искат спиране на всички инвестиционни проекти в планините - спираме ги тях, после ще искат държавата да създаде еди-какво си, да спре приватизацията на еди-какво си и по този начин нищо добро не се очертава. Тоест популизмът е най-лошият съветник за едно управление.
Ако малцина са онези, които чакат стабилност, вие от тези ли сте, които изобщо се надяват на някакви реформи или от тези четири години, отредени на това правителство, ще бъдат загубени за реформите?
Ще ви дам още един футболен пример. Следващия мач на националния отбор на България е гостуване на Италия. Аз лично нямам високи очаквания, въпреки че ще подкрепям българския отбор. Ако загубим, пак може да се класираме за финалите. Ако изкараме равен или вкараме един гол, ще бъдем герои - с равен бихме били световни герои в това отношение. Така че когато очакванията са ниски, всяка новина е добра новина. Моите очаквания към това правителство, за съжаление са за нулеви реформи, тоест нито някаква революция в пенсионната система, нищо в здравеопазването, почти няма да има приватизация и концесии. Общо взето, ако не разрушат многото от постиженията на предното десетилетие е добре. Примерно, ако не вдигнат плоския данък, ако не национализират нищо, което разбира се, не се очертава, ако не върнат обратно пенсионната възраст надолу, което би било голяма грешка...
Това обаче в момента се обсъжда. Тоест ако не направи големи бели това правителство, а просто стабилизира по някакъв начин държавата и вдъхне малко повече надежда на българите с надежда да бъдем по-богати в края на мандата, както обеща Орешарски, би било добре, така ли?
И бих бил супер щастлив да не съм прав и да се окаже, че това е едно реформатроско правителство, пък аз не съм го предположил.
