Българите все по-често се оплакват от злоупотреби с лични данни в мобилните компании. Сигналите са заради това, че без да знаят клиентите на телекомите имат записани на тяхно име десетки предплатени карти или пък са купили мобилен телефон. Това заяви в интервю за Дарик председателят на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова. По думите й най-често с лични данни злоупотребяват отделни служители на мобилните оператори, които работят в представителните им центрове и офисите на дистрибуторите им.
Не са малко и случите, в които служители на хотелските рецепции също злоупотребяват с лични данни на гостуващите. Това става по време или след регистрацията в хотела, когато почиващите трябва да дадат своите лични карти. Мобилните оператори и хотелиери най-често са глобявани с до 5000 лева, обобщава Венета Шопова. Знаят ли българите как да пазят личните си данни, обяснява Венета Шопова.
Става ли българинът по-грамотен в опазването на личните си данни?
Считам, че действително българинът става все по-грамотен относно правата си по закона за защита на личните данни, като в това включвам информираността и познанията, да знае, че когато му изискват определен обем лични данни, трябва да попита за какво се изискват, дали не са прекалено много. Също така имаме много случаи когато гражданите отиват при определен администратор на лични данни и искат от него информация дали при него се обработват лични данни, които ги касаят. Това преди почти не се случваше, но сега забелязваме и такава тенденция.
За какви лични данни можем да попитаме защо ни се събират и обработват?
Наскоро получих поредната листовка, с която ме канят нещо да закупя, естествено в пощенската ми кутия, с трите ми имена и с точния постоянен адрес - това, което не излиза например в публичния регистър или в правноинформационните системи, макар че ЕГН-то ми го има там. В този случай какво мога да направя, след като нямам никакъв контакт с тази фирма и не съм имала по никакъв повод? Мога например да подам писмено запитване до Главна дирекция ГРАО личните данни, които се обработват за мен, от кого са били достъпвани, кой се е интересувал от тях и на кого са предоставяни. Също така всеки служител или работник може да прави такова запитване до своя работодател или до фирма, която по някакъв начин му предоставя даден вид услуга, било то еднократна или периодична, като плащане на електричество например.
Къде най-често изтичат лични данни?
Това е голям въпрос, на който и комисията все още не си е отговорила, макара че, смея да твърдя, сме затрупани с жалби и сигнали, с които ни уведомяват, че някъде другаде е станало нарушение с личните данни или е обявен някъде списък, или в интернет е публикувана информация и т. н. Обикновено от нашата практика установяваме обаче, че в повечето случаи не може да се установи откъде са взети личните данни. До този извод стигаме например при разглеждане на жалбите за закупуване на определен брой прима карти, закупуване на мобилни апарати или друг вид услуги от мобилните оператори, защото са обработени данните на физическото лице по законосъобразен начин, например от мобилния оператор, но впоследствие се оказва, че самото лице не е стъпвало в конкретния офис на оператора и по никакъв начин не е предоставяло своите данни. Това в повечето случаи се установява и от допълнително събрани доказателства от трети места, например дистрибутори, от районни полицейски управления или от органите на прокуратурата, които вече водят криминални разследвания. Личните ни данни могат да бъдат взети от някакви масиви, където те са систематични подредени. Това е единия вариант. Вторият вариант е инцидентно отнякъде от администратор, който по някакъв повод е получил нашите лични данни и против всички правила на съхранение, не казвам, че той, но негов служител, ги е предоставил на някой обикновено с користна цел.
