Ако се заслушате дори само в една от песните на Сара Тавареш, ще научите много за нея. Португалската певица сама определя музиката си, която иначе попада в графата world-music, като много лична и универсална едновременно. Лична, защото песните й са нейните реални истории, а универсална - защото тя пише мелодии, които може да усети всеки.
Първата среща на Сара Тавареш с българската публика беше преди близо две години. Заради хубавия спомен от тази среща 32-годишната певица включи София и в турнето, с което представя новия диск Xinti. Влошеното й здравословно състояние обаче наложи концертът, първоначално планиран за ноември, да бъде отменен. Миналата година тя претърпя сериозна черепно-мозъчна операция.
Днес Сара Тавареш се чувства отлично и след възстановяването си е готова за нови срещи с публика. Броени дни преди концерта на 14 май в София в зала "България", я открих по телефона в Лисабон, Португалия.
Илиана Найденова: И така, как сте?
Сара Тавареш: Чувствам се много добре. Починах си, днес не работя. Иначе се подготвяме за шоуто за вас.
А какво е времето днес в Лисабон?
Слънчево е. Прекрасно време за плаж.
Чудесно. Нека започнем разговора така - музиката ви открива и вие откривате музиката още като дете. Разкажете ни първия си спомен, свързан с музика.
Спомням си... (смее се) как слушах музика по радиото, в един момент грабнах дезодоранта все едно е микрофон и започнах да пея пред огледалото. Това е първият ми спомен.
Тогава какво е усещането цял живот да знаете, че музиката е като предопределение за вас?
Това ми даде много положителни усещания, чувствам се изключително щастлива, когато слушам музика. Всъщност бях тъжно дете, тъй като бях разделена от родителите си. Бях самотна и тъжна. Но си спомням и до днес, че когато слушах музика, винаги се чувствах невероятно щастлива и някак цяла. Винаги... винаги я търсех - когато се връщах от училище или просто имах свободно време, си пусках радиото и слушах музика.
Възможно ли е някой ден Сара Тавареш да се посвети на нещо извън музиката? Можете ли да си го представите?
Ооо да. Да...
С какво бихте се занимавали?
Не знам... може да готвя или пък да стана монах в Тибет (смее се).
Сара, готвите ли добре?
Готвя (смее се), не съм твърде добра, но мога да се науча. Можеш да правиш всичко творчески и от сърце. Най-важното за мен е, че съм артист и бих могла да правя всичко със сърцето си. Можеш да си декоратор, чистачка, каквото и да е и да вложиш сърцето си там.
Името на последния ви албум Xinti означава Почувствай, една от песните в него носи същото заглавие. Как трябва да се усеща красивата музика, по какво да я разпознаем?
Отворете сърцето си, затворете очите си и позволете на музиката да ви завладее. Все едно да се оставите в нечии прегръдки. Поне аз така го усещам. Понякога музиката завладява тялото ви, без дори да сте й дали разрешение. Тя идва, а вие дори не подозирате, и просто започвате да танцувате.
Нека се опитаме да опишем вашата музика, но извън общоприетото определение world-music. Каква е музиката на Сара Тавареш?
Тя е много лична, но в същото време е и много универсална. Тя е лична, защото идва от личните ми преживявания. Това са моите чувства, моите житейски битки, моите празници, моите молитви, моите желания. Освен това тази музика идва и от страната на моите родители Кабо Верде; смесвам я с музиката, с която израснах - от Америка и Африка например.
Всичко идва от едно място - от мен и моята китара. Затова смятам, че моята музика е универсална, тъй като има съвсем прости мелодии, които всички могат да разберат. Нещо като поп музика - тя е много лесна за слушане и за разбиране, лесно се танцува с тези мелодии.
Тогава кой е най-големият ви музикален експеримент?
Винаги да прескачам границите. Обичам да свиря с неща, които не са точно инструменти. Например обичам да свиря с пластмасови карти, с бутилки, с парчета дърво... За мен всичко е музика и ми харесва да превръщам звуците от улицата в музика. Макар и да не си даваме сметка за това, ние правим музика; много хора, които не са музиканти, всъщност правят музика. Ето - имаш страхотни ударни в теб - и това е сърцето ти, което винаги тупти.
Ако някой ден започна да преподавам музика, ако някой ден напредна толкова, че да го правя, за мен ще бъде голямо удоволствие да уча други на това. Не точно като да преподавам урок, а като да предавам усещане...
Цялото интервю със Сара Тавареш четете в ZAR.BG
