Георги Чипов е сред най-младите личности в проекта "40 до 40". Той е само на 25 години, а името му се свързва със сериозни проекти в сферата на медицинската техника и електроника като: Smart hand, разработка на изкуствен крайник, задвижван с импулси на тялото, 3D принтиране, което дава възможност да се създават прототипи, това пести много време и пари и дава голяма свобода при разработката на нови устройства. Бъдещите му планове влючват амбициозни проекти като разработването на робот футболист и екзоскелет, в които участва активно.
Всички тези сериозни начинания, които са с изключително важен принос за развитието на България и света в тази област, всъщност са следствие на стремежа му да създава добри примери. Георги Чипов е гост в "Кой говори” по Дарик.
Казвам "добре дошъл" на Георги Чипов, който е съавтор на проекта Smart hand. Проектът представлява разработка на изкуствен крайник, задвижван с импулси от тялото. Как успя - в тази наша действителност - да осъществиш подобен проект? И смяташ ли, че в България могат да се правят различни иновативни проекти?
Георги Чипов: Да, в България всеки ден се случват иновативни разработки. Има различни гледни точки. Ако си настроен негативно, няма да стигнеш до иновативни решения. От друга страна, живеем в държава, в която можеш бързо да постигнеш нещо, което го няма. По принцип иновациите по-лесно могат да се случват в страни като нашата, където твоят иновативен проект да изпъкне като нещо интересно и ново за времето си. Мога да дам пример. Познавам един млад човек, който беше измислил нова технология за производство на кисело мляко и след това хората заговориха за него. По същия начин и аз направих ново изобретение, което ми даде възможност да стана търсен и ценен в своята област. Ако бях в Щатите, нямаше да бъда толкова търсен и полезен, защото там има най-различни открития и голяма конкуренция.
Разкажи ни за твоето изобретение. Откъде ти хрумна идеята?
Георги Чипов: Все още е в разработка. Трябва ни още малко време, за да е напълно готова и да я поставим на пациент. Идеята ми хрумна най-спонтанно. Преди години наблюдавах една жена без ръка. Дадох си сметка, че мозъкът продължава да изпраща сигнали към изгубената ръка. Ако сигналите бъдат уловени, те могат да се обработят и да се подадат към механична ръка-робот. Впоследствие се записах да уча в Техническия университет.
Когато дойде време за дипломирането ми и трябваше да формулирам тема на дипломната ми работа, в главата ми се въртяха две идеи. Едната беше за тази ръка-протеза, а другата - за прекъснат гръбначен стълб, където по същия начин да се улавят сигналите, за да стигат до прекъснатото място. Втората идея обаче се оказа неосъществима в България, защото не бе технически разработена. Същевременно проектът за ръката-протеза беше възможен и реших да го разработя вкъщи. Посветих дипломната си работа на тази тема. След като се разработи нов продукт или технология, трябва да се помисли как да стане иновативен, как да стигне до хората. Дадох си сметка, че за да разберат повече хора за това ново изобретение, то трябва да се превърне в бизнес.
Сподели, че все още е в етап на развитие. Ще започне ли да се прилага в скоро време? Много хора имат нужда от това ново изобретение, за да облекчат живота си, нали?
Георги Чипов: Да, ще започне да се прилага. Идеята ни е да направим нещо, което досега не е открито в света. Имаме желанието да изработим висококачествена протеза, но на изключително достъпна цена. Опитваме се да направим проект, който да е достъпен и за по-бедни страни като Индия например. Мисля, че успяхме. Участваме в едно състезание, организирано от компания Tata motors. Ние сме в отбор Топ 20. Следващата седмица пътуваме за Индия и се надяваме да спечелим първото място.
Кога да очакваме тази високотехнологична протеза, която ще бъде иновативна за целия свят? Какво имаш предвид под достъпна цена?
Георги Чипов: Има няколко варианта. Може да бъде предназначена за развитите страни като САЩ, Канада, където има най-висококачаствени двигатели. Всяка протеза ще бъде произведена индивидуално за конкретния човек. Там цената ще е около 5 хиляди евро.
Разработваме и други възможности с достъпни цени за страни като Индия, Ирак, където нямат много високи ресурси. Там цената ще е значително по-ниска. За България цените ще бъдат достъпни и в двата варианта.
Ти ще станеш ли богат от това откритие или ще се задоволиш със славата, с откритието си?
Георги Чипов: Зависи какво дефинираме под богатство.
За теб какво е богатство?
Георги Чипов: Личната ми цел е да помогна на много хора. Това за мен е напълно достатъчно. В същото време проектът ще бъде изграден като бизнес. Не мисля, че този продукт ще ме направи богат. Той ще бъде развит като бизнес, но не това ще ме направи богат.
Сам ли работиш или имаш сътрудници?
Георги Чипов: По този проект работим седем души. Трима се занимават с бизнес, а останалите четирима сме се посветили на техническата част.
Как сте разпределени в екипа, има ли момичета?
Георги Чипов: Не, момичета няма. Аз съм най-младият. Имаме професор - Веселин Павлов, който ни помага за разработката на механиката. Доц. Иван Чавдаров сътрудничи на професора. Д-р Валентин Николов отговаря за електрониката и програмирането. Всичко правим заедно. Ивайло Янков, Димитър Конев и Ивайло Здравков се занимават с бизнеса.
Докъде се простират мечтите ти оттук нататък? След като направиш такова иновативно изобретение, което ще помага на хората, после какво следва?
Георги Чипов: Като цяло искам непрекъснато да се занимавам с иновации, да подобрявам средата, в която живея. Мечтая тези мои иновативни бъдещи проекти да променят не само средата в България, но и по света. Следващите ми проекти пак ще са насочени към тази иновативна технология - протезирането. Протезата за ръка например може да бъде пригодена и за изкуствени колене. Искаме да изобретяваме протези, които да бъдат на достъпни цени и да не се налага да се случват чрез операции.
Какво е мнението на лекарите за това, което правиш?
Георги Чипов: Радват се и ни подкрепят.
Както разбрах от разговора ни дотук, имаш идея да разработиш и протеза-имплант за коляно. Освен тези интересни проекти имаш и други идеи като 3D принтиране и робот-футболист. Последният проект - робот-футболист - привлече моето внимание. Какво представлява?
Георги Чипов: Има световно първенство по футбол за роботи. Идеята на това състезание е различни отбори от света да се състезават, като целта е да направят изключителен робот-хеноид. Идеята е през 2050 година роботите-футболисти да бият шампионите в този спорт. България засега няма свой представител. Идеята започнах с мои колеги от университета. Убедих ги, че вместо да пишат дипломни работи, които ще останат само на хартия и няма да се приложат на практика, е по-полезно да се направи нещо иновативно, което ще бъде използвано в бъдеще. Поех инициативата и им предложих да направим заедно такъв робот. В момента работим с Богомил Стоянов, който е магистър в Техническия университет. Работи много усърдно върху механиката и тялото на робота вече е готово. В проекта участва и Димитър Атанасов, който се занимава с компютърната част. Чрез камери трябва да се следи къде е топката, къде са другите играчи, къде са неговите партньори, за да си подава с тях. В най-скоро време се надяваме да вържем тялото с камерата, за да имаме първата версия на робота. След това ще търсим подкрепа, за да можем да изпратим отбора на световното първенство.
Разкажи ни малко повече за този робот, за да можем да си го представим зрително...
Георги Чипов: Вариантите са няколко. Ние ще направим най-малкия, който е до 50 см. Ще представлява едно човече, но от желязо.
Какво може да прави? Може ли да говори?
Георги Чипов: Може и да говори, но специално за футбола няма нужда да говори.
Колко време работихте върху този робот?
Георги Чипов: Работим около една година, но само в свободното си време. Много скоро ще можем да покажем първия прототип.
Настина ли през 2050 ще има отбор роботи, които ще играят срещу хора футболисти?
Георги Чипов: Със сигурност. Нещата се развиват изключително бързо. Ако тази година са направени 10 иновации, следващата ще бъдат 100, по-следващата 1000 и т.н. Скоростта на развитие също нараства. Може да се случи много по-рано от 2050 година.
Как ще изглежда това бъдеще според теб? Какъв ще е бъдещият свят в твоите представи?
Георги Чипов: Не си го представям толкова от техническата страна, колкото от хуманитарната. Надявам се, че още преди да настъпи 2050 година, ще изчезнат разните там професии, които карат хората да се превръщат в роботи. Всеки човек е способен да развие себе си в дадена област, да усъвършенства интелекта си и да бъде полезен. Това ще направи обществото ни много по-добро.
Започнал си да разработваш твоите идеи и да правиш твоите открития вкъщи. Мислиш ли, че след време ще постигнеш още по-велики неща, ще има книга за теб, ще си пример?
Георги Чипов: Ще дам всичко от себе си. Искам да го направя не за слава, а за да помогна на много хора.
Сигурно си бил отличник? Да разберем как се сбъдва една мечта - кой те подтикна да бъдеш иновативната личност, която си сега?
Георги Чипов: Не, не бях отличник. В университета също не бях сред първите. Това, че не съм полагал толкова големи усилия, за да бъда отличник в училище или в университета, не означава, че не съм имал интереси и не съм се занимавал сам. Учил съм изключително много, но не за изпитите в университета. Има една много мъдра мисъл на Марк Твен: "Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми". Сам съм си търсил пътя на развитие. Благодарен съм на родителите си, които не ме сложиха в някакви рамки, но по някакъв начин ми се довериха и ме оставиха сам да се развивам в насоките, които искам.
Защо го правиш в България? Няма ли да ти е по-лесно, ако отидеш някъде навън? Не се ли осъществява по-лесно една американска, отколкото една българска мечта?
Георги Чипов: Решението не е всички да бягаме от проблемите. Аз ще се чувствам добре в една развита среда. Ето защо идеята ми е не да постигна някакво богатство, а да развия средата около себе си. Когато средата е благоприятна, аз ще се чувствам добре в нея.
Ти си вдъхновяващ пример за това, че нещата могат да се случват. В студиото сме разказвали много примери, но и много хора се отказват. Една от причините е бюрокрацията, която ги изтощава. Цялата система ги обезкуражава, изморяват се да се борят. Какво е твоето мнение? Съгласен ли си с тяхната позиция?
Георги Чипов: Всичко е въпрос на гледна точка. Ако възприемеш тези спънки като част от играта, продължаваш да опитваш и да я играеш. Накрая се получава.
Приемаш го за игра. Няма да се умориш и ще продължиш да работиш?
Георги Чипов: Абсолютно.
