Тези дни и ние се вълнуваме заради Камен Калев, който съвсем скоро ще представи новия си филм на престижния кинофестивал в Кан. "Островът" / The Island е българското заглавие, което тази година попада в 43-тото издание на 15-дневката на режисьорите.
Ето защо на премиерата на 16 май в Кроазет, Кан Камен Калев ще придружат повечето от главните виновници за случването на този филм. А именно: Летисия Каста, Туре Линдхардт, Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов, Любен Дилов - син, Иван и Андрей.
Броени дни преди международната му премиера, беше представен и официалният трейлър на "Островът". Чудесни поводи да поканим Камен Калев в Следобедният блок на Дарик за разговор с Драгомир Симеонов.
Драгомир Симеонов: Само два източноевропейски филма ще имат премиера на фестивала в Кан.
Камен Калев: Да, това е прецедент от много време - повече от 20 години не е имало два филма едновременно. В случая са единствените филми от Източна и дори Централна Европа, плюс Турция и Гърция, които представят тази част на света. За нас е голяма радост.
Освен "Островът" другият български филм е "Аве", ти не си го гледал още. "Островът" също е абсолютно непознат за нас българите, не е имало дори закрита прожекция, което - не мислиш ли - натоварва филма с очакване. Неслучайно твоето име е между имената на Спилбърг и Скорсезе като най-очакваните проекти. Как се чувстваш, като има такова очакване към филма ти, не само в България?
За мен напрежението пада с момента, в който филмът е завършен, както е в случая. Преди три дни технически филмът е напълно завършен, имаме копие със звук, с надписи, всичко. От този момент нататък естествено, че се вълнувам за този ден, за премиерата, за всички тези хора, които са участвали и очакват - не само тези, които са присъствали в процеса на правене, но и всички останали. Предпочитам да гледам напред като на празник, в който трябва да отпразнуваме това, което сме направили дотолкова колкото сме могли.
Защо доколкото сме могли, доволен ли си?
Дали сме всичко от себе си и дотам ни стигат за момента идеите. Без това да е отрицателно, просто даваме това, което за момента сме.
Доволен ли си, ти лично за себе си?
Да, аз съм доволен. Усещам и много хора от екипа с това настроение. Макар и труден, филмът може да се генерализира като успешен за нас проект.
Кога започна да работиш по този проект - ето сега вече сме на финалната права, предстои премиерата му, българската премиера е през есента. Кога беше самото начало?
Доста отдавна. Започнах да пиша, още когато бях студент във Франция. Последната година завършвах. Лятото бях на ваканция в България на този остров срещу Бургас - остров Света Анастасия. Тогава започнах да описвам първите малки неща, които ми идваха наум за една история, която може да се случи там. Първата копка, 2002 година. Естествено след това много неща са се случили, снимал съм много други неща.
Работих по сценария периодично, от време навреме го захващах и актуализирах.
Т.е. това е по-стар проект от "Източни пиеси"?
Да.
На какъв етап започна да си представяш нещата вече с реални персонажи и как избра Летисия Каста и Туре Линдхардт?
Филмът беше готов за снимане, така го усещах още 2005 година. Тогава основният актьорски състав беше почти същият - Руси Чанев, Бойка Велкова, но главните постоянно се меняха. Всяка година филмът не се осъществяваше поради различни причини, най-вече продуцентски. Целият контекст се сменяше, самият сценарий се доразви много, макар и в основата си да пази същите елементи.
За Летисия мога да кажа, че започнах да мисля за нея, още преди да снимам "Източни пиеси". Тогава по-скоро като референция я давах и никой още не вярваше, че може да се стигне дотам тя да наистина да участва във филма.
Туре Линдхардт го избрах в последния момент след много търсене. Имаше кастинг режисьор в Скандинавия, Франция, Америка и България, който търсеше подходящия актьор.
Той е попадение, като гледам в какви филми е участвал и какво умее, нищо чудно твоят филм да го изкара в следващо ниво. Както и Летисия.
Може би по-скоро за Летисия. Малкото коментари, които имахме от индустрията в процеса на завършване на филма, е, че тя е поела сериозен риск, но това е, която я прави интересна и силна в момента. Тази роля е различна от всичко, което е правила и има потенциал да я премести в друга зона.
Точно. Ние много говорехме за актрисата и модел Летисия Каста, тя в киното тепърва има да се доказва, макар да е популярна и да е снимала не малко неща.
Да, но като че ли още й е трудно във Франция да бъде приета като актриса. Макар че това е мнение по-скоро на интелектуалната среда, най-вече на кинокритици, аз съм с наблюдение, че публиката я обича много - тя е непринудена, човек със спонтанно и светло излъчване; винаги е била любимка на французите.
Как се държа тя по време на снимките? На една снимка виждам как наблюдавате на монитор заснетия материал - малко намръщена е...
Трябва да е от слънцето (смее се).
Чета, че тя била взискателна, все гледала какво е заснела. Някои режисьори не дават на актьорите да гледат...
Не, не винаги гледа материала. Но и тя, както и Туре, Бойка и всички останали, са хора, които вече имат голям опит и знаят какво искат. Те влизат надълбоко в персонажите си и с много енергия работят тези неща; имат големи изисквания първо към самите себе си и затова по някой път е напрегнато. Това е творческият процес, в който всеки от участниците дава своята идея и се опитва да я защити.
Безспорно целият актьорски състав - и Летисия, и Туре, и Бойка Велкова, и Руси Чанев - са си на мястото. Но голямото попадение е Алехандро Ходоровски. Трябва да разкажеш как стана тази връзка и защо го наричаш Кръстник на филма. Това е легендарна личност, с култов статут. И от известно време нито филми прави..., знам с един комикс се занимаваше напоследък и това е.
Той е особено познат в Западна Европа, дори в Америка, да не говорим за цяла Латинска Америка, защото той е от Чили. С тези култови филми от 80-те години си е спечелил специфичен статут в киното - той провокира изключително силно и говори за човека, за просветления човек, за спасителите по един много символичен и необичаен начин.
Макар и прекъснал дейността си в киното, за мен той продължава да се занимава със същото. Т.е. да говори пак за тези неща, но гледайки на карти Таро; възстановил е традицията в Марсилското таро и гледа в едно кафе в Париж всяка сряда. Там се събират страшно много хора; пускат си имената в една голяма паница и се избират петима, на които той гледа. Това го прави от 30 години с изключителна любов. Деен е и във всички нови форми на комуникация като Twitter и Facebook, постоянно е във връзка с хората.
По много странен начин разбрах за тази история, всъщност мислех, че той не е между живите. В Япония точно на Алехандро Иняриту споделих, че имам много любим режисьор от Мексико - мислех си, че е мексиканец тогава. И той ми каза: "Ти всъщност можеш да го видиш, той е в Париж". И ми разказа цялата история. Естествено следващия път, като бях в Париж, първото нещо беше да отида там. Първоначално само го наблюдавах. Много време отне да успеем да се свържем с него, изобщо той да обърне внимание на този случай, просто защото не му се занимава с кино.
Слава Богу, накрая успяхме - това да се случи и Ходоровски да играе ролята, която аз написах, инспириран от него. Той играе себе си в това кафе и това е началната, за мен много силна, сцена във филма. Затова наричам този човек Кръстника, защото лентата разказва подобни неща по мой си начин. Това да имаме част и от неговата вибрация във филма, е от изключително значение за мен.
Ти спомена Иняриту. Нека се върнем на него - Алехандро Иняриту е във възторг от "Източни пиеси". Не че всички ние не сме, но Иняриту да го каже, това вече е огромно признание. Даде ли той той някаква насока, не знам съвет ли да го кажа..., в разговор между двама кинотворци не знам има ли съвети.
Съвети няма толкова, колкото любопитство, което зарежда теб самия. Любопитство за този персонаж, детайли, кое как сме направили, тази сцена как сме я постигнали... Това е много богат разговор. Хубавото е, че останахме в контакт, той е изключително непринуден в диалога; дори и в най-натоварените моменти, когато и той снима, беше нонимиран Оскар, веднага отговаря. Изобщо сме в добър контакт и той ми помага с разни идеи за хора, когато например търсим кастинг режисьор в Америка, той веднага ме препоръчва. Това помага на диалога да се случва по-бързо и по-гладко.
Чуйте в аудио файла цялото интервю с Камен Калев, което режисьорът даде за Дарик, само дни преди да представи за първи път новия си филм в Кан.
