Актьорът Калин Врачански влезе в ролята на Д`Артанян в премиерния за Театър София спектакъл "Тримата мускетари". Звездата от сериала "Стъклен дом" гостува в "Седмицата" на Дарик.
Какво би казал Д`Артанян за тази седмица?
Че беше много динамична, изпълнена с вълнения покрай това, което зрителите очакваха да видят.
Това е история отпреди 500 години. Кое от нея става за наше време?
Има политически интриги. Предполагам, че и в наше време има такива неща.
Кой според вас е Ришельо в България? Кардиналът?
Понеже не съм в час с нещата, които се случваха през последните две седмици, защото бяхме много натоварени в театъра, може да съм пропуснал кой се проявява като кардинала.
Кой е кралят?
Много ми се иска кралят да бъде народът, ама май не е така.
А кои са мускетарите? Добрите?
Всеки, който спре на пешеходната пътека може да бъде мускетар. Има много мускетари, постоянно сме в ситуация да оцеляваме, така че, който оцелее, е една шпага пред другите. Всички хора, които се включват в благотворителни каузи, всеки, който се отзове, е мускетар.
Тази седмица имаше две стълпотворения - едно пред театъра заради премиерата на Тримата мускетари и пред магазините на една немска верига, където хората се биеха, за да си купят евтино олио, шоколади, яйца.
Не знам това какво говори. Едно време, когато бях малък, пускаха олио с купони, всички се редяха на опашки, за да си вземат.
Вие сте роден 1981 година, бил сте на 8 години, когато си отива Тодор Живков. Имате ли мнение по дебата "онова време - сегашното време"?
Не бих бил много адекватен на този дебат, все пак тогава съм бил на 8 години.
Какъв е погледът на хората, които не помнят онова време, към промяната?
Ние сме тези, които донякъде вярваме на това, което ни разказват какво е било. Помня едни пресни млека с плодов вкус, сладкарниците, големите кифли, това помня, а това, което се е случвало в държавата, ми убягва от спомените.
Дамата на седмицата коя е според вас?
За мен остана Констанс, моята седмица премина в театъра.
Това е Лора Мутишева (бел. ред. - актрисата, която играе ролята на Констанс). А как гледате на акцента в публикациите върху разсъбличането в театъра и тя се превърна в символ?
Такова е виждането на режисьора.
Даже на плаката на Тримата мускетари сте голи до кръста и с шпаги.
Това е въпрос за режисьора. Дали е рекламен трик, или, както казва той в едно интервю, че на плаката сме разсъблечени, защото в пиесата показваме чисти взаимоотношения. Може би малко убягва за нашето време честта.
Ориентирате ли се кои са добрите, кои са лошите?
В един момент едните са добри, а после се оказва, че стават лоши.
Лесно ли е в театъра? Дебатът за театъра - колко театри да има, какви пари да се дават, да има ли в по-малките градове?
При положение, че завършват толкова много актьори, би трябвало да има театри. Защо да няма театри в малките градове?! Не ми е ясно. Държавата трябва да се стреми да има културен интерес сред обществото, защото ако и това изчезне, какво остава?!
Остава Стъклен дом!
Това е телевизия, всеки може да пусне телевизора или да го изключи. Трябва човек да се разгърне по-широко, има и други изкуства - като театъра, където живи актьори играят пред теб.
Стъклен дом ли е историята на съвременна България?
Това е част от историята. Това са адекватни неща, които не е невъзможно да се случат.
Ако бъде гледан след 15-20 години, какво трябва да бъде отсято според вас?
Ако след толкова години се гледа и ако има интерес, значи е актуален - за момента и за тогава.
Кое е посланието на сериала?
Понеже сме на темата за Тримата мускетари, героят Камен е един мускетар - опитва да помага, където може. Според мен трябва да се отсее доброто, любовта между хората.
Коя е следващата история, която ще разкажете след Тримата мускетари?
Предстои и аз да разбера.
Тежи ли ви славата? Вие сте звезда!
Мисля, че успявам да се справям. Имам си доста работа, гледам да си я върша. Другото остава на по-заден план.
Докъде стигат амбициите ви? Само до театъра? Защото много актьори прескачат например в политиката? Виждате ли се като Стефан Данаилов като министър на културата?
Поне за момента - не. За момента нека да си върша това, за което смятам, че се справям с него.
Какво би казал накрая Д`Артанян?
Да наточим шпагите и напред!
