Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен

Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен
Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен / Sofia Photo Agency
Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен
53846
Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен
  • Гордън Кер: Банковият модел в Европа е фундаментално погрешен

Моделът на банковата система в Европа е фундаментално погрешен. Това е мнението на банковия експерт Гордън Кер. Пред Дарик той обясни, че голяма част от регулациите в банковата система поставят банките в позицията да покриват „скалъпени" нормативи, но всъщност те да не отговарят на реалния капитал в тях. Ето защо тези регулации правят банките по-слаби, а не по-силни, смята Гордън Кер.

В края на юни и началото на юли Кер и други водещи експерти ще участват в Софийското бизнес училище, което се организира от Нов български университет.

Какво е Вашето мнение за развитието на кризата в еврозоната и в Европа като цяло? Може ли да очакваме, че то е по-опасно от това, което се случи през 2009 г.?

Да, мисля, че кризата става по-опасна, защото мерките, които предприемат европейските власти, са грешни в много аспекти. Всъщност, те често са точно обратното на правилните мерки.

Моделът на европейската банкова система е фундаментално сбъркан. Първо, от една страна имаме банкиране с частични резерви, което е комбинирано със свободно гарантирани от държавата депозити. Това създава предпоставки за влошаване на състоянието на банките.

Второто ниво е, че ние имаме погрешни счетоводни правила, които се отнасят или от т. нар. „Mark to Market" (бел. авт.: процес, при който отворените позиции във финансови инструменти се преоценяват всекидневно по цени на затваряне, за да се определи текущата печалба или загуба) или „Mark to Model" (бел. авт.: процесът е в контраст на традиционния „Mark to Market" и се базира на финансови модели). Тоест, ние имаме тази безумна международна регулаторна рамка, наречена Базел І и Базел ІІ, сега и Базел ІІІ. Всяка следваща версия на тази балансираща рамка прави банките по-слаби, не по-силни, защото тези изисквания за капитал, записани в Базел, за които банките трябва да се обясняват и които се твърдят, че покриват, на практика са скалъпени, а не са истински капитал.

Какво мислите за страни като Испания, Гърция и Португалия и тяхната банкова система?

Ако погледнете в една от основните книги за кризата „Този път е различно" (Rainhart, C. and Rogoff, K.: „This Time Is Different: Eight Centuries of Financial Folly"), написана преди около две години и половина от двама професори от Хардард Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф, в която се прави обзор на кризите от 800 години насам. Това, което те обобщават, е, че имаме два вида кризи – или криза на държавния дълг, или банкови кризи. Сега в Европа ние имаме и двете. Ние имаме тази фундаментално погрешна банкова система с тези глупави правила на неспособни банкери, които искат да излязат от нея с огромни финансови пакети.

Вие знаете, че през 2008 г. много инвеститори причиниха финансов хаос. Паралелно с това имаме много правителства, които харчат много повече пари, отколкото имат и затова процентът на дефицита им към брутния вътрешен продукт расте все повече и повече.

Когато комбинираме двете неща, ние виждаме, че имаме много сериозен проблем. Мисля, че проблемът в Европа е толкова лош заради фундаменталната слабост на проекта на единната валута.

Аз мисля, че идеята за единна валута в ерата на глобалната търговия е чудесна идея. Има много книги по този въпрос, например „Пари, пазари и суверенитет" (Steil, В. and Hinds, М.: „Money, Markets, and Sovereignty") на Мануел Хиндс и Бенджамин Стийл, която прави преглед на това как много правителства са се опитвали да ограничат търговията и да държат националните граници затворени, но вие знаете колко дейни са хората и те са успявали с технологиите, които са имали – телеграф или в наше време интернет, да търгуват с други хора в други страни. И когато имате международна търговия, това прави икономиката по-здрава. Еврото може би е добре структурирано за определени живи компании, които се стремят да търгуват в целия свят.

Но като цяло еврото е толкова зле структурирано и сега Европейската централна банка се опитва да подпомогне, печатайки пари и отпускайки облигационни заеми на много ниски лихви, за да подпомогне на практика провалени банки. Това, което се случва, е, че Европейската централна банка печата пари и предлага заеми на тези банки, на които никой друг не би дал пари. По този начин се очертават схеми, в които банките купуват дълг на своя собствен суверен и продължават да декларират печалби – провалените банки подпомагат провалените държави и всичко това кръгово финансиране е с допълнително напечатани пари. Това е рецепта за тотална катастрофа.

Смятате ли, че е добра идея за Гърция да остане в еврозоната или е по-добре да я напусне?

Еврото като единна валута е политически проект. Ние не сме политически лица, а технически. Германия беше подтикната да се присъедини към проекта за единна валута през 1991 г., защото тогава тя все още нямаше пълен суверенитет от Русия, Франция и САЩ заради последиците от Втората световна война и сделката беше: ние ви даваме пълен суверенитет, ако се присъедините към проекта за единна европейска валута. И за наше щастие Германия се съгласи, в противен случай можеше да имаме още една война.

Но както и да е, политиките на Европейската централна банка и провалът да структурира една федерална Европа по подобие на САЩ с конституция и с хора от всеки щат, които са подкрепили идеята за политическо обединение, доведе до половинчата структура, която ние имаме в Европа и където всички сигнали за валутно обединение са всъщност политически и слабостите в структурата са видни.

От гледна точка на хората в Гърция – вероятно отговорът ще е положителен за оставането им в еврозоната, ако те мислят, че могат да получат храна, по-добра работа и възможности като цяло. Тъй като това е политически съюз, евролидерите наистина искат да запазят целостта на еврозоната и може да предложат някакви невероятни придобивки за гърците.

От гледна точка на европейските граждани в по-широк мащаб обаче това би било още една пробойна в структурата и тази структура ще се срине след няколко месеца или няколко години, когато някоя друга страна, която се бори с огромния си дълг, се сблъска с толкова сериозни проблеми.

Какво мислите за българската икономика и нашата финансова система? Тя наистина ли е толкова стабилна, колкото финансовият ни министър Симеон Дянков казва?

Очевидно е, че един от възможните източници на нестабилност е близостта с Гърция и фактът, че част от банковата система в страната е свързана с гръцки капитали и инвеститорите биха могли да си кажат, че не могат да продължават да подпомагат българската икономика.

Всъщност, българската икономика е много по-устойчива от икономиките на много други страни, но е очевидно, че тя е изложена на рисковете, идващи от европейската икономика, които не могат да бъдат контролирани от българското правителство.

Смятате ли, че е добра идея плащанията ни по дълга през януари следващата година да бъдат финансирани с емисия еврооблигации сега?

Това е една от възможностите, ако, разбира се, пазарите останат жизнеспособни, като се има предвид, че Европейската централна банка печата пари. Другата възможност е да предоговорите дълга и да промените финансовите инструменти, с които са постигнати настоящите параметри.

Това, което кризата казва на всички ни, е, че може да има победители и победени. Страните трябва да покажат, че могат да управляват дълга си и че могат да балансират бюджетите си в този момент. Аз не знам какво е състоянието на дефицита в страната в момента. Бях в България миналия юли и тогава разговарях с финансовия министър, който възнамеряваше да намали харчовете от хазната. Ако е така, аз мисля, че България по-скоро ще излезе като победител от кризата, а не като пораженец.

Майсторските класове на Софийското бизнес училище ще се проведат между 30 юни и 8 юли 2012. Крайният срок за записване е 15 юни, а подробности може да научите на сайта www.ruc.bg.