Гергана Грънчарова: Надявам се, че криза с боклука няма да има

Интервю с министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова за предаването „Денят” по Дарик радио

Вярно ли е, че вариантите за спешно решение на проблема с боклука са твърде ограничени?

Това е въпрос, който чисто експертно и професионално може би могат да ви отговорят колегите от Столична община или от Министерство на околната среда и водите. Във всеки случай, права сте, не е необходимо да сме хазартни играчи, за да внесем в дневния ред на Съвета по европейските въпроси и този въпрос, и тази болезнена тема, тъй като на последното заседание на Европейската комисия на 23 октомври част от официалните уведомителни писма касаеха именно този въпрос.

Казвате обаче, че каквото и да бъде това временно решение, то трябва задължително да бъде съгласувано с експертите на Европейската комисия. На какви изисквания трябва да отговаря това временно решение, за да получи одобрението на евроекспертите?

Това са два паралелни процеса. Първо трябва да си даваме сметка, че това е въпрос, който пряко касае всички софиянци, въпрос къде ще складираме собствения си боклук, който ние собственоръчно произвеждаме. От друга страна обаче дотолкова, доколкото екологията, начинът на оползотворяване на отпадъците е и европейска тема, няма как Европейската комисия да не поглежда и към страните, които все още не са намерили трайно решаване по този въпрос. А иначе изискванията са ясни, технологията е въпрос на избор на всяка една държава член. Във всеки случай Европейската комисия изрично държи начинът, по който ще се третират обработват, оползотворяват отпадъците, да е такъв, че да не засяга нито здравето на хората, нито околната среда и това е тяхното на практика основно изискване. Сега в двумесечен срок експертите ще трябва да предложат вариант отговор на писмото на Европейската комисия, с което да покажат по какъв начин възнамеряват да търсят решение на въпроса. Очевидно е, че въпросът ще бъде половинчато, временно решаван до момента, в който има някакво трайно и постоянно решение, и според мен това трябва да е крайната цел на хората, които носят отговорност за намиране на изход от този проблем.

Ясно е, че пет са вариантите. Сега, аз разбирам, че те не се казват и заради страха от граждански вълнения. Как според вас наистина може да се излезе от този омагьосан кръг, който виждаме вече години наред - казва се населеното място, където временно ще се складира софийският боклук, моментално започват протести, това място се забравя, казва се следващото, отново започват протести?

Действително има някакво усещане за съществуване на капан, защото вече обществената реакция е толкова силна, че дори и практичните експертни аргументи не се чуват. Това е тема за размисъл на всеки един от нас като човек, който е избрал София да прекарва живота си, но очевидно е, че някакво решение за собствения ни боклук трябва да се намери. Очевидно е, че то трябва да се предложи от Столична община, която и носи наистина огромната отговорност да реши това бреме. От това, което стана и днес, очевидно е, че Министерството на екологията е готово да оказва пълно съдействие в рамките на своята компетентност. Между другото писмото от Европейската комисия не е за... не е въвеждане на определени изисквания в собственото ни законодателство, защото всички тези изисквания, за които европейските експерти, те съществуват черно на бяло в българската нормативна уредба. Въпросът обаче е за неизпълнение на собствените ни нормативни изисквания и това е тема, по която си струва да разсъждаваме. Във всеки случай самата комисия няма за цел априори да наложи санкция, но тя иска да види, че има виждане, има въображение за решаване, и то по един ефективен начин, на въпрос, който засяга ежедневието на българите, на столичани в частност, и ми се струва, че натам трябва да насочат усилията си и експертите от Столична община, разбира се, с подкрепата на експертите от Министерството на екологията - да се покаже виждане какъв тип третиране на столичните отпадъци ще се предложи.

Като сте свидетел самата вие на разговорите, които се водят, включително и в рамките на Съвета по европейски въпроси, според вас далеч ли сме от този най-лош вариант - глоба, или по-скоро сме близо до този вариант?

Трудно ми е да преценя, при условие че все още не сме видели като участници в този процес в рамките на Съвета по европейски въпроси, конкретния отговор на българските отговорни институции. Въпреки всичко смятам, че решение може да се намери, важно е обаче и като общество, като граждани да си дадем сметка, че то винаги ще бъде и за наша сметка, то има определен тип обществена непримиримост с факта, че този... тези отпадъци трябва да бъдат разположени някъде. Надявам се, че решенията са налични, надявам се, че обществото ще прояви търпимост и ще приеме част от предложените решения, но, пак казвам, важното е да се покаже едно дългосрочно виждане за това как ще се реши този въпрос, иначе рискуваме всяка една година да се озоваваме в ситуацията, с която вие започнахте коментара си, от 2005 г.

Да, според вас ситуацията от 2005 г. може ли да се повтори сега. Каква е вашата преценка?

Трудно ми е да преценя. Надявам се, и днес получихме уверение и от колегите от екологичното министерство, че криза с боклука няма да има. Във всеки случай още едно ниво се напласти върху говоренето изобщо за този много труден за решение проблем и това е вече европейското ниво. Някак си на мен като български министър по европейските въпроси далеч не ми е комфортно това да са темите, които дискутираме в първата година от членството, но те са факт и те трябва да намерят своето решение.

Сега, не ми се иска да се фиксираме върху темата за размера на глобите, но все пак в какъв размер е глобата, ако се стигне и до този вариант? Сега, знам, че е смешно, но това специално върху нас, върху българското общество, понякога има дисциплиниращ ефект?

Това е съвсем резонен въпрос, защото независимо, че става въпрос за ангажимент, който реално ще трябва да се изпълни от Столична община, глобата ще се плаща от държавния бюджет, т.е. тя ще излезе от джоба на всеки един от нас като български данъкоплатец. Размерите варират обикновено, говорят за финансови санкции на ден, и те зависят от куп неща, които се изчисляват по много стриктна математическа формула. Тези неща са първо, тежест на самото нарушение, обществена чувствителност, фактори, които Европейската комисия калкулира, е продължителност на конкретното неизпълнение на задължение, разбира се, оценява се и конкретния брутен вътрешен продукт на съответната държава член. А екологичните нарушения, защото липсата на трайно решение за третирането на отпадъците е и екологичен въпрос, по принцип са тема с особена социална чувствителност за Европейската комисия. Знаете, че Европейският съюз е може би организацията, която с времето е наложила най-високи екостандарти и това е нещо, към което ние трябва да се присъединим като норми, като стандарти на поведение. Та тези еконарушения като цяло се свързват и със съвсем не ниски финансови санкции. Но моята дълбока надежда и, струва ми се, и на членовете на Съвета по европейски въпроси и след днешния разговор, е, че конкретни стъпки по пътя към трайното решение ще бъдат намерени и ще бъдат приложени.

Столичната община днес пое ангажимент да изготви план за действие за намиране на временно решение на проблема до 5 декември. Сега, дотогава има три седмици. Може ли и според вас трябва ли този срок да бъде посъкратен? Три седмици според мен са твърде много време за изготвянето на един такъв план?

Формално срокът, в който ние трябва да предложим отговора на ЕК, е двумесечен, т.е. към 23 декември България има задължение да отговори по всичките процедури, по които сме информирани, че не сме изпълнили европейски задължения. От тази гледна точка 5 декември е една разумна дата. Дотогава съответните експерти в различните институции ще имат възможност да координират едно или друго решение, да видят какъв тип административни действия включително то изисква, и да предложат нещо изпълнимо и нещо реално. Надявам се, че отговорът, който ще изпратим на ЕК, ще удовлетвори и самите експерти, които се занимават с тази проблематика в Брюксел, така че да не се стигне до задълбочаване на самата процедура. Това е и нашата основна цел, и това е единствената причина точно Съветът по европейски въпроси да се занимава с този въпрос, който на пръв поглед стои далеч от нашата ежедневна проблематика.

Добре, да завършим с вашия кратък коментар по един съвсем, съвсем друг въпрос също странен, за купуването на гласове по време на местните избори. Днес пред в. "Труд" говорителят на ЕК Йоханес Лайтенбергер не изключва вероятността страната ни да бъде наказана заради купуването на гласове. Чудя се какви са механизмите за наказание?

Да си призная честно, не знам дали съществуват конкретни механизми за точно такъв тип случай. Той до голяма степен, съгласете се, не е ежедневие в повечето държави членки, пък било и по време на избори. Във всеки случай моето дълбоко убеждение е, че това си е наш собствен проблем, с който ние трябва да намерим и сила, и ресурс, и воля да се справим. Знам, че депутатите в българския парламент обмислят възможни решения, които да направят престъпленията, свързани с покупко-продажба на гласове, по-лесни за преследване. Знам, че конкретни идеи, които бяха споделени публично и от главния прокурор, са възприети на парламентарно ниво и съм оптимист, че ще се търси практично решение по един за съжаление много печален феномен от последните избори. Допускам, а и такава е информацията, която стигна и до нас, че в прокуратурата вече са образувани отделни производства по конкретни случаи на продаване и купуване на гласове, и се надявам наистина да има динамика, да има действие на това поле. Във всеки случай, ако местната власт изведнъж стане толкова апетитна за куп политически сили, без всякаква биография зад гърба си, ние като нация трябва да бъдем още по-бдителни за начина, подхода, по който те ще реализират своята власт на местно ниво. И в това отношение наистина усилията трябва да бъдат на различни плоскости комбинирани - и на органите от МВР и прокуратурата, които са длъжни да следят за такъв тип нарушения, на практика престъпления, защото те са визирани в Наказателния кодекс, и на нас като общество с все по-голяма непримиримост към такъв род проявления, за съжаление, на най-мрачната част от българските избори.

Между другото любопитно ми е какво мисли министърът по европейските въпроси за признанието на лидера на ДПС Ахмед Доган от изборната нощ, че купуването на гласове имало европейски корени, това било европейска практика?

Ами да си призная, на мен историята специално по купуването на гласове не ми е дълбоко позната. Във всеки случай до този момент аз не съм срещала европейски лидери, политици, европейски граждани, които да са споделяли такъв тип тревога за собствените си избирателни системи и собствените си избирателни практики. Пак казвам, уви, първите местни избори в условия вече на реално членство вероятно поне обществено ще бъдат запомнени с точно този феномен и е много важна обществената реакция. Много важна е пълната непримиримост с това да се поставя като етикет точно на местната власт.