Интервю

Екскурзоводите са лицето на българския туризъм пред света

6 декември 2014 08:18

Екскурзоводите са лицето на българския туризъм пред света, затова е недопустимо нискоквалифицирани и неподготвени екскурзоводи да представят пред туристите културно-историческите забележителности на България. Това коментира Валери Гочев, председател на Съюза на екскурзоводите в България със седалище във Варна.

Според него липсата на правилник за прилагане на Закона за туризма е проблем, защото така няма установен регламент, по който да работят екскурзоводите и туроператорите. Гочев подчерта, че в правилника трябва да бъде отделено
специално внимание на екскурзоводите. „Те са лицето на страната ни пред чуждестранните туристи и на дадения град пред българските гости, затова както на всякъде по света и у нас работата им трябва да бъде регламентирана”, коментира той.

За целта е нужно да бъде създаден регистър, в който да бъдат включени всички екскурзоводи с право да практикуват професията. Важно е образованието, езиковата компетентност, квалификационната степен. Националният екскурзоводски регистър трябва да е към Министерството на туризма, допълни Николай Миндов, председател на Асоциацията на екскурзоводите в България.

Според Гочев държавата с най-уредено законодателство в сферата на туризма е Турция. „Там се знае и се спазват всички правила, наложени от закона - от носенето на баджовете, до плащането на санкциите”, посочи той и даде пример, че в южната ни съседка съществува туристическа полиция, която следи спазването на реда от страна на туроператори и туристически агенти.

Ние настояваме за създаването на Инспекторат по туризма, който на практика ще изпълнява тези функции, посочи той. Служителите към него трябва да контролират, дали туристите, които идват от чужбина се съпровождат от регистриран български екскурзовод, който има право да упражнява професията. „Когато говорим за обект, свързан с българската историческа памет, който е включен в дадена туристическа обиколка, няма как да се доверим на чуждестранен екскурзовод”, допълни Гочев.

Според Соня Петрова, един от доайените-екскурзоводи във Велико Търново, в старата столица от години насам се правят опити да бъде прекратена тази практика. Засега тя има успех, когато става дума за обекти, в които се влиза с билет, като средновековните църкви или музеи. Когато става дума за крепостта „Царевец” ситуацията е различна, посочи тя.

„На площада пред крепостта спира автобусът с туристите, застава чуждият екскурзовод, който говори без да е наясно с българската история. Чували сме невероятни неща”, отбеляза тя.

Петрова коментира, че в такива случаи екскурзоводите са безсилни заради липсата на регламент. „Няма къде да сигнализираме, че се случва нещо нередно. Имаше случаи, когато придружаващият туристите гид пред Царевец правеше не твърде уместни сравнения между средновековната крепост във Велико Търново и други от това време в съседни балкански държави”, посочи екскурзоводът.

Тя уточни, че във Велико Търново гилдията на екскурзоводите наброява около 20 души. Това са хора, които владеят по няколко езика и всяка година полагат изпити пред преподаватели от историческия и филологическия факултети на Великотърновския университет. По думите й те са в непосредствена връзка с археолозите от Регионалния исторически музей и филиала на Националния археологически институт към БАН, за да са наясно с последните открития и проучвания в региона.

Гидовете, притежаващи нужната квалификация и членуващи в съюзни професионални организации у нас са над 800, посочи Николай Миндов. Според него те срещат нелоялната конкуренция на популярните напоследък безплатни туристически турове, които се организират в някои от големите градове. Ние сме против тази практика, защото тя се извършва от „ентусиасти, а не от екскурзоводи-професионалисти”, посочи той.

На друго мнение е Цветомир Бояджиев, директор на общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Според него, след като за дадена услуга има търсене, то е нормално да е налице и предлагане. По думите му свободните туристически турове не са забранени от закона. За тях няма регламент, следователно могат да съществуват във вариант, който да устройва тези, които искат да се възползват от тази услуга, смята той.

Бояджиев коментира още, че една промяна в закона може да вмени на съответните общини да издават лицензи за екскурзоводи, които могат да развеждат безплатно туристите до различните забележителности или да поеме финансово
организирането на подобни разходки, за да популяризира своето културно-историческо богатство.

„Факт е, че получаваме все повече запитвания за придружители при разходки във Велико Търново и региона по обекти, които самите туристи са си набелязали”, каза Бояджиев. Според него конкуренция между екскурзоводите на такава основа не може да съществува и заради развитието на технологиите. Той даде пример с приложенията за мобилни устройства, които все повече туристи ползват и така на практика елиминират екскурзоводските беседи. Затова, според него проблемът има друго измерение и то е самите екскурзоводи да осъзнаят, че трябва да бъдат по-интересни, по-информирани и по-атрактивни за туристите.

Бояджиев отбеляза, че Велико Търново е един от най-посещаваните от туристи градове в България, но не всички гости се интересуват само от историческите паметници. Много от тях предпочитат панорамни обиколки, разходки в старата част, други знаят, че градът е благодатен за снимане и почивка, затова дестинацията е притегателна и за индивидуални туристи от цял свят.

Въпреки различните гледни точки по темата, представителите на гилдията на екскурзоводите са убедени, че е необходимо да бъде приет правилник за прилагане на Закона за туризма, за да има ясни правила. Само така ще бъде гарантирано качеството на услугите в туризма. Около това мнение се обединиха участниците в първата национална екскурзоводска конференция, която се състоя наскоро във Велико Търново. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни