На 5 ноември палестинският президент Махмуд Абас шокира Запада с обявяването на намерението си да не се кандидатира отново за поста на предстоящите избори. Френският президент Никола Саркози реагира пръв от изправените пред пълна неизвестност за бъдещето на израелско-палестинския конфликт световни лидери като предложи на Абас да преразгледа решението си. Според последните информации стопанинът на Елисейския дворец дори е готов да дойде лично в Рамалла, за да убеди колегата си да бъде кандидат и за следващ мандат. Изборите, планирани за януари догодина, се отложиха, а като допълнителни утежняващи фактори за кризата са израелските поселища на Западния бряг, както и минаващата през Йерусалим бетонна стена, която разделя палестинските територии от Израел.
„Светът излъга палестинския народ и същия този свят сега трябва да чуе Махмуд Абас", коментира в блиц интервю за Дарик палестинският външен министър Рияд ал Малики.
Ето какво каза още за Дарик дипломатът, зад чието бюро висят един до друг портретите на Махмуд Абас и Ясер Арафат.
Навсякъде в Палестина тези два портрета стоят един до друг. Как палестинският народ ще запази този лидер, който има в момента? Той разочарован ли е или е уморен? И дали когато тази стена пада, това ще бъде лидерът на палестинците, който ще ги води и тогава?
Всъщност може би може да се каже, че ние имаме един баща, който си отиде от този свят, и един баща, който продължава да се грижи за нашите интереси във всеки един миг. Този баща, който продължава да се грижи за нашите интереси, продължава да го прави така, както ни го беше обещал в момента на избирането му като президент на палестинската власт. От избирането му и досега той остава верен на обещанието си. Неговото чувство за отговорност му диктува, че той трябва да продължи и да завърши изпълнението на обещанието си. И това, което чухме на 5-и този месец, когато той обяви, че няма намерение да се кандидатира за президентския пост, беше един пронизителен вик, адресиран към целия свят. Писък! Беше вик, с който той искаше да каже: „Вие се провалихте! Вие не изпълнихте своето обещание, дадено от вас на палестинския народ!" Но с този свой вик той каза на света и още нещо: „Пред вас все още има един шанс! Да върнете нещата обратно, да бъде възобновен процесът на преговорите!" Тоест това не беше вик на бягство, не беше вик на капитулация и отстъпление. Беше призив към света да изпълни своето обещание и да поеме своята отговорност да защити един онеправдан народ.
Кой, освен френският президент Саркози, очаквате да чуе този вик на Махмуд Абас? Какво трябва да се случи оттук-нататък?
Очакваме цялата международна общност да чуе този вик. Бяхме свидетели на това първоначално в арабски мащаб и долавяме такова нещо и на равнище Европейски съюз. Дори самият американски президент разговаря по телефона с президента Махмуд Абас в последните дни не по-малко от три пъти. Важното обаче е, че е необходимо раздвижване на практика, необходимо е да се направи нещо практически, при това в максимално кратки срокове, защото в противен случай би могло да се окаже, че сме пропуснали момента да излезем от сегашната трудна ситуация. Ние ще се раздвижим, ние ще тръгнем към света. Казаното от президента Саркози е само образец за това, което би могъл да каже светът и да изрази като своя позиция по отношение на един народ, напълно лишен от своите законни права.
