Димитър Калбуров е сред най-популярните модерни писатели и поети. Автор на книгите "Мамка му" и "Помниш ли", а съвсем скоро излиза и най-новата "1 Кило Риалити". Последователите му във Facebook надхвърлят 100 000, а написаното от него има хиляди харесвания и споделяния. Коя е неговата муза, на кого посвещава написаното и романтичен ли е - в интервюто на dariknews.bg с талантливия Калбуров!
Сякаш хората знаят повече за писането ти, но знаят малко за теб. Разкажи ми кой е Димитър Калбуров?
Димитър Калбуров, роден в снеговит ден през юли от клана Калбурови, със сигурност не първи с името си, жител на столицата, зидар на Вала, ковач на Драконово стъкло, първи приятел на Джон Сняг. Като изключим крайно реалистичното ми описание, бих казал, че съм просто мечтател.
Имаш две издадени книги "Мамка му" и "Помниш ли" - на кое казваш "мамка му" и кого питаш "помниш ли"?
Kогато се налага да кажа „Мамка му“, използвам далеч по-колоритни и нецензурирани варианти, но за щастие не ми се случва често. А „Помниш ли“ питам Нея, разбира се. И всъщност книгите вече са почти три, тъй като следващата е в предпечатна подготовка и ще бъде представена на 24-ти ноември в София Лайв Клуб. Заглавието е „1 Кило Риалити“ и ще бъде сборник с най-различни разкази.
снимка: Владимир Томашевич
Имаш изключително много последователи във Фейсбук - кога усети, че това, което правиш стига до душите на хората?
Съмнявам се, че точно моите стихове стигат чак до душите на хората, но ако някои от тях им създадат емоция – прекрасно. Ако успеят да им напомнят за нещо, което им се е случило – прекрасно. Ако ги накарат да поискат да изпитат нещо – прекрасно. Ако чрез тях кажат на някого нещо, за което сами не са намирали думи – прекрасно. На мен това ми стига.
Коя е твоята муза, не само в писането, но и в живота?
Най-смислената муза е жената. Винаги, за всичко, във всеки един момент. Не знам за какво му е на един мъж да постига каквото и да е, ако няма жена, за която да го прави.
снимка: Владимир Томашевич
Посвещаваш ли на някой написаното?
На Нея, разбира се. Даже ще си позволя да я поздравя. Ехо, четеш ли? Здрасти.
Пишеш толкова красиво за жените, любовта, взаимоотношенията - преживял ли си всичко, което си написал?
По някакъв начин съм изживял и неизживяното, защото съм си го представял до такава степен, че да искам да е реалност и сякаш наистина е било. Разказвам на себе си история, която не се е състояла, което един вид я прави истинска. Много философско стана, и аз нищо не разбрах, затова просто - и да и не.
В някои от стиховете оставяш усещането, че си романтичен мъж - такъв ли си всъщност?
Отвратителен. От онези, които винаги мъкнат цветя, нагласят си биологичния часовник да се събудят първи, за да правят закуски, хвърлят се да прекосят цялата страна, за да я видят и каквото още ти дойде на ум. Аз съм абсолютно клише.
Занимаваш ли се с нещо друго освен с писане?
В последно време се старая максимално да оползотворявам времето си и да го запълвам изцяло с градивни неща, които да имат полза в дългосрочен план. Днес например отивам на урок по рисуване, защото защо не? В случай че се окаже, че ми се отдава, илюстрациите в следващата стихосбирка може да са рисувани от мен. Едва ли, но кой знае...
Теб лично кои са думите, текстовете или книгите, които са те докоснали и променили?
Всяка добра книга има силата да ни променя възгледите. Затова е и полезно да се чете, тъй като има прекалено много истини в живота, че непрестанно да живеем спрямо една.
И за финал - опиши ми с няколко думи или стих как се чувстваш в момента...
СЪН
Обичам голямото легло с чисто новите чаршафи.
Обичам стаята да е студена
и да сме под дебелия юрган.
Обичам меката ѝ кожа.
Обичам да я слушам как диша.
Обичам да преплита краката си в моите.
Обичам да ме прегръща силно.
Обичам да усещам парфюма ѝ по себе си.
Обичам косите ѝ да са в лицето ми.
Обичам да ми изтръпва ръката, докато тя спи на нея.
Обичам да сме вир-вода и да лепнем един за друг.
Обичам да ме сритва в съня си.
Обичам да не смея да мръдна, за да не я събудя.
Обичам да ме пита дали спя.
Обичам да дърпа завивките към себе си
и да ме открива.
Обичам да ме избутва до ръба на леглото.
Обичам да ми е неудобно.
Обичам да ми пречи.
Мразя само,
когато се наспивам.
