Д. Иванов: Изходът от кризата е предсрочни избори

Интервю за „Седмицата” с Димитър Иванов, икономист и бивш съветник на президента Георги Първанов

Световната финансова криза от САЩ идва с бързи крачки и в Европа. В България има наслагване на сложна политическа криза и липса на адекватна икономическа политика на този фон. Досега толкова негативни оценки за случващото се у нас не е имало. И второ правителство на Сергей Станишев не може да върне доверието във вече пропуснатите мерки в икономическата област. Tова каза в интервю за “Седмицата” на Дарик радио икономистът Димитър Иванов. Рецептата според него е предсрочни избори и служебно експертно правителство. На ход е президентът, смята бившият съветник на Георги Първанов, според когото всичко останало би било една мимикрия на промяна, която не може да бъде алтернатива на страната ни и ще продължи социалното и икономическо изоставане.

Господин Иванов, на фона на финансовата криза, която тръгна от САЩ и вече се пренесе в Европа, колко е голяма опасността за България и може би по-важното, в какъв аспект е тази опасност?

За мен няма съмнение, че вълната идва и аз ще говоря подробно на тази тема, но преди да започна за това искам да споделя с вас, как да се изразя, моята изключително неприятна изненада от това, че последни три-четири дни България е в центъра на всички най-влиятелни международни издания с една изключително лоша реклама. Вчера вероятно сте чели материалите за корупцията в България, публикувани във “Файненшъл Таймс”, а днес сте видели в най-новия брой на супер влиятелното издание списание “Икономист” статията за България, озаглавена “Мръсна политика”. Вие сте едно предаване, за което много ясно какво означават такива издания като “Файненшъл Таймс” и “Икономист” да дадат оценка примерно на една компания. Какво ще се случи с нея? Едно тотално сгромолясване на акциите на тази компания. Аз мисля, че същото, за съжаление се случва в момента с България. И ако една компания би веднага свикала не борд на директорите, а общо събрание на акционерите, за да смени ръководството си, то аз смятам, че тройната коалиция трябва не да свиква самите себе си, а да свикат трите партии да решат какво да правят, защото никога в съвременната история на България не преживявала такъв период на свръх тежки негативни международни оценки.

Да разбирам, че най-големият ни проблем в момента са всъщност политическите скандали, а не толкова високо, отчетената висока инфлация?

Не, сега ще ви кажа, сега ще ви кажа за кризата, но вие разбирате, че има едно наслагване на сложна политическа криза, на корупционна криза с липса на сериозна икономическа политика вътре в страната и на задаваща се много тежка световна финансова криза. До момента, мога така да кажа, Централна Източна Европа успя да се опази от вълната, но в никакъв случай не бих казал, че регионът и най-вече България сме имунизирани от това, което идва. 13 основни симптома на кризата са вече в България и се виждат ясно и на мен ми е чудно как днес, петък, в своето изказване пред българския парламент финансовият министър Орешарски не можа да даде обективна оценка на това. Аз ще ги кажа съвсем накратко. Значи, имаме кредитна задлъжнялост, чието повишение е от над 62-5%, това е растеж на частните кредите в годишен размер. Няма друга страна с такъв растеж на частните кредити. Тази цифра е цитирана от Международния валутен фонд в последния му доклад от тази седмица. Процентът ни на всички, кредити като дял от брутния вътрешен продукт, е най-голям между всички изгряващи икономики. Налице е силна опасност местните банки у нас да подценят спадането на качеството на своето заемно портфолио. Нещо, което се допуска при един бърз кредитен растеж. Имаме очевидно силно и бързо повишаване на лихвените проценти, висок ръст на инфлацията, който вие виждате за миналата година беше 12,5, с три месеца изменения от април, той скочи на близо 15% и очакването на хората, обществото за още по-висока инфлация е твърде силно. Да не забравяме, че цитираният процент инфлация от националната статистика е преди идването на летния сезон, което първо ще вдигне цените на петрола, на енергийните продукти, взривът на цените на хранителните продукти, който идва отново от световната криза, но идва и в България. Налице е една междуфирмена задлъжнялост, за която днеска отново Орешарски каза, че тя била се изплащала според добрите банкови практики. Но нейните равнища са такива, че аз бих казал, че тя се изплаща според закона “Калашников”. Налице са тревожно намалени спестявания на домакинствата, също отразени от националната статистика. Силно рестриктирана ликвидност в българската банкова система, задържане на цените на пазара на недвижими имоти и жилища и очаквано спадане на тези цени, редуцирано инвестиране от страна Хедж фондове и други институции, както и намаляване на достъпа до международно финансиране, което ще има изключително негативно влияние върху растежа, и т.н., и т.н. Да не пропусна рекордния външнотърговски дефицит на страната ни, вече от близо 22 % от БВП. Всичко това накрая ражда една голяма дупка в установения курс на лева спрямо еврото. Тъй като реалната стойност на българския лев по принцип води вече до доста по-високи фондиращи разходи при финансиране на проекти у нас. Сега през седмицата някои коментатори едва ли не искаха да кажат, че видите ли, аз плаша хората. Искам да подчертая, не плаша никого, обратно, за разлика от много други, най-вече за разлика от правителството, се опитвам да предупредя възможно най-отговорно и най-обективно какво се задава.

Сега вие изредихте симптома.

Които означават, че икономиката ни е свръх адаптивна към кризата. По редица характеристики на световната ипотечна и финансова криза, която се зароди в Америка, като силния бум на строителството през последните три години, силния бум на пазара на недвижими имоти ние по същество повтаряме характеристиките на тази криза.

В същото време в България се отчита добър растеж, ниска безработица, повишена събираемост на данъците, едно добро ниво на инвестициите.

Това са верни факти, но тези, инвестициите, както ви казах, започват да намаляват. Вижте например, ще ви дам конкретен пример, нека да вземем най-големия проект, инвестиционен проект, национален, проекта “Белене”. Там се очакваше победителят, който ще бъде избран след няколко месеца и който ще участва във формирането на чуждестранно-българската компания, която ще оперира “Белене”, също да инвестира. От кандидатите, които участват, от сорт-листваните кандидати нито един в момента не е способен да предложи финансиране. Това е изключително сериозен показател за най-големия национален проект на България. Що се отнася до безработицата, вижте какво става, това е изкуствено. Защото самолетите продължават да заминават от България, претъпкани с млади българи, които отиват да си търсят късмета по Европа и по света. В същото време няма съмнение, че растежът ни пада, че лихвените проценти по и банково, и междубанково кредитиране продължават да растат и са вече много високи и че като цяло стойността на финансовия ресурс продължава да расте. Като цяло какво искам да кажа? България има огромни финансови потребности, дължащи се на външните ни дисбаланси, дължащи се на забавената структурна реформа, и т.н. Липсата, т.е. забавянето и повишаването на стойността на финансовия ресурс означава, че България е изправена пред остро забавяне на своя досегашен икономически път. И това вече се чувства в намаляване на притока на капитали и в очевидно влошаване на търговския ни стокообмен.

Да разбирам така, докато нашата тройна коалиция се опитва да реши политическите проблеми, пропуска да направи нещо важно в икономическата политика. Какво е то? Конкретно в тази конкретна ситуация.

Много неща бяха пропуснати в икономическата ни политика. Вижте какво, преди всичко бих казал, че липсват, в една икономика, крехка, неузряла пазарна, като нашата, пазарът беше оставен, особено кредитният пазар, на своите собствени лостове. Поради, как да се изразя, съзнателно или несъзнателно, поради липсата на компетентност финансовият пазар беше оставен силно некотролируем. Даже поведението на търговските банки беше оставено неконтролируемо и сега заразата, бих казал, от тази световна финансова криза ще влезе през банковата ни система. Поради политическата еуфория да стимулираме икономическия растеж, но и поради незнанието ни как това да стане, аз считам, че ние бяхме свидетели и все още сме свидетели на екстремности, на един див пазарен фунадментализъм в областта на кредитирането. Значи никой не предупреди хората, че първо, настъпва забавяне на икономическия растеж, никой не предупреди хората, че ще настъпи поради ширещата се и продължаваща да расте инфлация ще настъпи силно повишаване на лихвените проценти. И делът на техния дълг всъщност ще се увеличи на фона на едно спадане на стойността на това, за което те са взели своя дълг.

Вие обаче предупредихте хората у на с да внимават в какво инвестират. Тук къде са подводните камъни?

Значи подводните камъни са в, какво да се изразя, в много неща. Вижте, правителството трябваше да предупреди за създаването на този, как да го нарека, опасен балон в областта на строителството и недвижимите имоти. Преди всичко според мене подводните камъни са в това, че, направете си една сметка. При продължаване на растежа на инфлацията, когато всеки лев, който вие имате в банката, струва все по-малко, на фона на огромната вътрешнофирмена задлъжнялост, на фона на повишаващата се цена на кредитите ще продължат ли цените на имотите и на жилищата да стоят същите? Очевидно моят отговор е не. Тогава се питам как ще се изплащат взетите заеми и какво ще стане със стандарта на живот. Аз това, което считам, е, че нас ни очакват брой фалити, сериозни фалити на семейства, хиляди семейства могат да се окажат със стойността на техните заеми да е по-висока от стойността на техните продавани имоти и в този случай аз мисля, че вече за съжаление ние сме влезли, правителството е влязло в един капан на една собствена погрешна политика. Какъв е капанът? Ако намалим лихвения процент, какво означава това? Това означава още по-голямо развихряне на инфлацията, имайки предвид продължаващото повишаване на енергийните цени. Ето снощи вече видяхме, че цената на петрола вече приближава 116 долара за барел и в този по-голям кредитен дълг ще има, ако се намалят лихвените проценти, това не може да се намали, а ако не се намалят лихвените проценти, то тогава е очевидно, че фалитите са вече на хоризонта. И в случая Международният валутен фонд, тука не става въпрос само за мене. Редица международни и други икономически експерти тревожно подчертават за тази картина. Международният валутен фонд вече на няколко пъти през последната година и половина предупреди за опасността от т.нар. кредитна експанзия в страната.

Факт е, че в САЩ и в Европа централните банкери и финансовите министри постоянно обсъждат, а и взимат мерки, за да не се разпростре кризата, у нас по ваше мнение какви мерки се взимат, за да не ни засегне кризата?

У нас за съжаление не се вземат мерки. Аз пак ви казах, аз считам, че у нас в областта на икономическата политика всичко се прави ад хок, липсва една задълбочена дългосрочна стабилна икономическа и социална визия за България. Направих си тука тези дни труда да прегледам подписания пакт за икономическо и социално развитие на България до 2009 г., подписан на 26 септември 2006 г. Ами той не се изпълнява. По редица показатели този пакт просто не се изпълнява. И най-важното, даже там е записано, че трябва да се приеме национална програма за действие на Лисабонската стратегия на ЕС, няма такава програма. Сергей Станишев създава непрекъснато работни групи за запушване на редица дупки, единствената работна група, която досега все още не е създал, е за анализ и контрол на създадените работни групи. Т.е. какво искам да кажа сериозно. Аз смятам, че липсата на дългосрочна икономическа политика, робуването на един инерционен ход на икономиката е потенциално много опасно нещо. Ако ние действително стигнем до една завладяваща финансова криза, ако ние спрем преди това, то след това ще се отнеме много време българската икономика да се възстанови. Но вместо министрите, управлението, управляващият политически елит да информират, да регулират, да предупредят за създаването на този опасен балон в областта на строителството и недвижими имоти, вие виждате какво се случи. Самите управляващи галопиращо се втурнаха в този бизнес.

Добре, ако трябва да се опитаме да погледнем малко по-оптимистично на това, което се случва в страната ни и което е свързано най-вече с едни персонални и структурни промени в правителството, смятате ли, вие следите нещата, смятате ли, че готвените промени или поне това, което е ясно до този момент от тях, могат да изтеглят, как да се каже, каруцата от блатото?

Да, да, да, сравнението ви е много точно. Значи, ние се намираме, според мен, в ситуация, която независимо, че... Да, вие сте правата, като цитирахте някои положителни икономически показатели, но те също започват да се развалят. Изводът е, че, първо, преди всичко България в социално, в икономическо и политическо отношение болезнено се нуждае от сериозна промяна. Целият свят е изправен пред едно фундаментално ребалансиране на икономическите и социалните политики на тотално преоценяване на ролята на пазара и на неговото регулиране. Ние в България се правим, че това не се случва или че не ни интересува. Значи, що се касае до това, което се случва в политическата система, искам да бъда съвършено обективен, на фона на икономическите показатели, които цитирах в началото на нашия разговор, на фона на анализите на много международни експерти, аз считам, че правителството безкрайно закъсня да реагира. В този смисъл аз не съм уверен, че каквито и промени да се извършат сега в правителството, да се роди второ правителство “Станишев”, не съм уверен, че то ще бъде способно преди всичко да възстанови кризата на доверие в страната и не съм уверен, че то ще може да създаде такава икономическа политика, която да оттласне и вътрешната социално-икономическа криза и идващата световна финансова криза. Вижте какво се случва в момента, наблюдават го всички граждани за съжаление, значи, в страната няма политическо лидерство в един сложен за нея и за целия свят момент, няма икономическо лидерство, за да се поведе една друга новаторска икономическа политика, няма необходимото организационно лидерство, за да се ръководи и мобилизира едно ново, ефективно правителство на страната. Така че моят отговор на вашия въпрос е, че часовникът тиктака безмилостно. Времето за реакция изтича.

Много силно ли ще бъде, ако направя обобщението на вашите думи, че е по-добър вариант да се премине направо към предсрочни избори, което стабилизирайки политическата обстановка, да подпомогне и икономиката в крайна сметка?

Това, с което можем да отговорим на критиките, много сериозните, не съм виждал по-сериозни критики на Европейския съюз, на международната политическа и бизнес среда, на очакванията на милионите български граждани, оценката е ясна, имаме слаба негативна оценка на това правителство - на свръхдневен ред според мен е незабавна смяна на правителството и предсрочни избори. Само тогава може да се тръгне по пътя на една, бих казал, дълбока промяна на срасналите се с политическата власт отношения на собственост и икономически фактори в страната. Ако в България не бъдат приложени цял комплекс от дълбоки и сложни реформи в икономическата, социалната и политическата сфера, то заявявам отговорно провалът на страната ни няма как да бъде избегнат.

Под смяна на правителството, разбирате ли служебно правителство?

Разбирам преди всичко предсрочни избори. Конституцията изисква преди предсрочни избори формирането на служебно правителство. Ако някой си планира и си мисли, че това служебно правителство трябва да бъде марионетно правителство или театрално правителство, или диктувано правителство, много се лъже. Ние сме изправени пред погледите на цял свят. Тестът на това дали България може да бъде достоен член на Европейския съюз е огромен. Тестът на това може ли българският управляващ и политически елит след 18 години тежък преход да отговори на въжделенията на своите граждани, на тази страна и да ги оттегли от последното място в Европа, е изключително важен. Този тест не може да се реши с хора-марионетки, с политическа декорация. Този тест може да се реши само от едно, аз съм го говорил много пъти, национално-отговорно експертно правителство.

Т.е. на ход е президентът.

На много голям, бих казал, исторически ход е президентът, да. И той за съжалени според мен е, за съжаление или не той не може да избяга от този ход. Всичко останало би била една мимикрия на промяна. Мимикрия, която на фона на параметрите, тежките параметри, които описах, просто не може да бъде никаква алтернатива и ние ще продължим социалното си, икономическото си, нравствено изоставане.