Уцелвам българския актьор Юлиан Костов в период на промяна и размисъл, както той самият го описва. Роден във Варна през 1989 година, а от съвсем скоро е в Ел Ей, където безкрайният син хоризонт му напомня за родния град.
Кариерата на Юлиан включва поредица от участия в популярни филми и сериали. Последният му успех е роля в криминална драма на ITV във Великобритания, където си партнира основно с Роб Лоу. Успява да спечели няколко награди за късометражния филм „Разговорът”, в който участва, а сред номинациите му са и „Изгряваща екшън звезда“ и „Най-добър екшън актьор на годината“.
Фотограф: Даяна Кинг
Това не е типичната история за успех. Първоначално Костов заминава за Холандия да учи бизнес мениджмънт, но докато гледа „Черният рицар” и „Жокерът” се вдъхновява да стане актьор. Заминава за Великобритания и тръгва по тотално нов път. Осъществява истински пробив в голямото кино в главната роля на британския драматичен филм „Another Mother’s Son”.
Освен това, Юлиан организира и класове в България, съвместно с една от най-известните американски актьорски школи. За пътя, промените, личните и социални каузи и професията си - разказва в специално интервю за DarikNews.bg Юлиан Костов
В какъв период и къде те намирам в момента?
Наскоро се върнах от Лондон, където отидох за кастинг и останах месец. Намирам се вкъщи в Ел Ей, в период на промяна и размисъл. Щастлив и благодарен съм, че се установих тук. Градът ми напомня на Варна през лятото. Дълго време липсваше морето в живота ми и сега най-сетне отново мога да играя плажен волейбол, да се радвам на безкрайния син хоризонт.
Интересно е, че питаш в какъв период се намирам, тъй като в последно време доста неща от света успяват да ме разстроят, което мисля, че е добър знак, защото все повече хора се надигат на протести срещу наглостта на правителства и ултра-богатите. Нотр Дам, например, беше нещото, което ме вбеси към безсилието ни да се спасим от изчезване, защото голяма част от „каймакът” на обществото ни няма такива приоритети. Това бе един от най-явните примери за човешката суета, егоизъм и липсата на емпатия, които бях виждал през живота си. Гнусно ми бе да видя как се събраха 1 милиард евро за два дни, за да се оправи част от каменна структура, докато във Франция има 140,000 бездомни, от които 30 000 деца. А ако говорим за наистина голямата картинка - докато всички имаме само 12 години да спасим планетата и себе си, както ги познаваме. Много хора казват - всеки да си харчи парите, както намери за добре. Но точно там е проблемът, това чувство на безсилие и апатия, което изрича тези думи. Ултра-богатите правят все повече и повече пари и успяват, защото системата ни е устроена така - да прави тях все по-богати, за сметка на нас, 99-те % от света, на които ни се мажат очите с популизъм, смартфони и Инстаграм истории.
Благодарение обаче на @extinctionrebellion (БУНТ СРЕЩУ ИЗЧЕЗВАНЕТО), които протестираха мирно по целия свят постигнахме резултати в Лондон! На 1 май, Великобритания стана първата държава в света, която обяви „извънредно екологично положение”. Не знам дали се говори достатъчно за това в българските медии, затова се чувствам длъжен да го направя. Ако искаме да оцелеем, трябва да променим културата си на употреба. Особено хората, които искат или имат деца, защото промените ще афектират техния живот или причинят тяхната смърт преждевременно. Помислете над това, прочетете малко повече за глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. Тази планета не ни принадлежи и всеки малък жест към нея има значение, дори само да изхвърлиш нечий боклук, вместо да си кажеш „това не е мой проблем”.
Фотограф: Даяна Кинг
Преместил си се в Ел Ей, как се промени животът ти последните месеци?
Стана по-топъл, по-красив, по-социален. Ходя на курсове, класове, семинари, пиша собствените си проекти, ходя на събития, срещам се с всякакви хора, разучавам нов град и мега-култура. Животът ми тук е доста по-динамичен от Лондон.
Докато учиш „Бизнес мениджмънт” в Холандия решаваш, че искаш да станеш актьор – как се тръгва по абсолютно нов път? Труден ли бе пътят към успеха?
Все повече си мисля, че „успехът” е без значение, тъй като не се сещам за нито един човек, който да се е задоволил с успехите си или изобщо след като мине известно време да продължава да ги счита за такива. В крайна сметка, аз съм същия аз, който бях като дете, в гимназията, в университета в Холандия и през последните 10 години, независимо от постигнатото или не. Когато си на 20 или 30 е лесно да тръгнеш по нов път. Разбира се обществото твърди, че до 22-23 трябва да си „следвал” и да започнеш работата, която ще ти изкарва прехраната цял живот. Това е вярно за предишното поколение. Не за нас. Нямаме нужда нито от университети, нито от дипломи, имаме нужда от знания от различни източници, имаме нужда да пътуваме, да видим свят, да направим грешки. Трябва да обърнем повече внимание на душата си и да четем неща, които ни карат да задаваме нови въпроси, а не такива, които да претендират, че знаят всички отговори. Животът е ценен, защото свършва. Трябва да го живеем в единственото „време”, в което той съществува - СЕГА. Вместо това, почти постоянно, ние живеем ума си, а не живота си. Главата ни е пълна с мисли за бъдещето и миналото, което ни пречи да оценим и изживяваме всеки момент пълноценно.
Фотограф: Даяна Кинг
Чувстваш ли се уютно в професията си? Как се „срещнахте“ с актьорството?
Гледах „Черният рицар” и „Жокерът”на Хийт Леджър ме вдъхновиха да стана актьор. После заминах за Англия да пробвам дали ми харесва и дали ми се отдава. Чувствам се прекрасно в призванието си, но честно казано няма разлика от това да направиш невероятна сцена в актьорски клас, в малък театър, или на снимки на голям филм или сериал. Разликата е само там, че в едното плащаш ти, а в другото ти плащат, което е просто формалност. Тотално отделна от това, което усещаш докато си потопен в магията на „момента”.
Скоро се прибираш в България за актьорски курс, който организираш. Разкажи ми за него и школата…
Школата се казва AMAW (Anthony Meindl’s Actor Workshop) и бе определена за номер едно в Ел Ей според гласуване на списание Backastage 3 години поред. Там тренират/учат едни от най-успешните млади актьори в Америка, като Шейлин Уудли, Александра Даддарио, Камила Кабейо, Руби Роуз и много други. Причината, студиото да има вече филиали в 8 града в 4 държави и учениците да са толкова успешни, е начинът по който се преподава - индивидуално. Антиметодът на АМАW отключва инстинктите на актьора и му помага да разкрие пътя до собствения си гений. Пътят на себеусъвършенстването е безкраен рай и именно изгубването ти в процеса на разнищване на собствения Аз е начинът за постигане на кариерни успехи. AMAW филиалът в Лондон е мястото, където израснах като човек и артист и затова бях длъжен да докарам тази школа в България. Сега на 18-ти и 19-ти май в колеж „Любен Гройс” ще проведем осмия курс в София. Българските актьори винаги остават изумени от начина на работа, от истините, които разбират за себе си и емоциите, през които преминават само за два дни работейки по този начин. А преподавателите, които съм водил, остават впечатлени от хумора, смелостта и устойчивостта ни като артисти и хора. Курсът е почти пълен. Който има интерес може да прати имейл на jupiterlightspro@gmail.com или да ме потърси в Инстаграм или Фейсбук за повече информация.
Кой ти помага в кариерните избори? Винаги ли си усещал, че си на прав път?
Години преди да „науча”, че искам да бъда актьор, още като тийнейджър усещах и знаех, че съм на прав път. Дълго време стискам зъби, за да остана верен на визията ми за кариерата и живота ми. Сега имам екип от агенти в Лондон и Ел Ей, както и мениджър в Ел Ей, които обичам и заедно плануваме пътя напред, но винаги аз взимам крайните решения.
Правил ли си някакви драстични промени за роли?
Наскоро имах кастинг за тексаски актьор, който във филма играе във филм, където играе британска жена. Купих си перука, трябваше да си обръсна гърдите и да сложа викторианска рокля и грим. Беше много забавно. През 2015 година отслабнах с около 10 кг за ролята на Бил във филма „Син на друга майка”, който имаше своята премиера в България на фестивал във Варна предходното лято.
Личен архив
Кои са качествата в характера ти, които са ти помогнали най-много в професионалния ти път?
Оптимизмът ми, вярата ми в себе си и способността ми да се разграничавам от успехите си и от парите, с които разполагам в даден момент. И най-вече вечното ми желание да пробвам нещо ново, нещо, което ме плаши, да уча, да се развивам и да споделям това знание и начин на живот с други.
Ти самият напомняш ли си често за успехите си?
Напомням си постигнатото, в извънредни ситуации (да речем кастинг), ако имам нужда от бърз прилив на самочувствие и моментен покой.
В коя роля си се харесвал най-много?
Трудно е да се каже. Харесвам да играя в драми, комедии, екшъни, сай-фай, но може би най-забавното преживяване и най-приятната публика, за която можеш да създаваш, са децата. Затова ще отговоря с Лойд Гармадон в играта Лего Нинджаго!
Личен архив
Личният, социалният живот какво място заемат? Ощети ли ги за сметка на професионалния или успяваш да балансираш?
Успявам да балансирам, но животът ми е странен. Работя 5 месеца, след това 5 месеца съм без работа. Бързо става скучно, трудно е да намираш мотивация понякога, друг път пък се опияняваш от безспирни удоволствия и губиш фокус за момент. Но това е животът, всичко е циклично.
Колко е важно да имаш подкрепящ човек до себе си, за да просперираш и професионално?
На първо място ти сам трябва да си този човек. Ако чакаш някой друг да запълни празнотата в теб, няма да получиш истинско щастие. Но стигнеш ли до това състояние и успееш ли да го поддържаш последователно през живота си, ще намериш и правилния човек, който ще иска да е част от пътят ти, независимо как изглежда отстрани.
Чисто физически налага ли се да правиш нещо по-специално, за да поддържаш това темпо на работа? Водиш ли някакъв по-специфичен начин на живот? Позволяваш ли си да купонясваш? Имаш ли свой начин на почивка?
Когато снимам лягам рано и не излизам в нощите преди снимки. Но с годините все по-малко ходя на дискотеки – мисля, че за последните 3 години съм бил не повече 3-4 пъти (освен когато съм на почивка). Но пък обичам да танцувам, ходя на класове, танцувам вкъщи, на улицата, докато чакам метрото. Не обичам да пия и не пуша цигари. Обичам да съм с приятели, да се смея, да водя разпалени разговори на всевъзможни теми, обикновено на теми табу. Обичам да общувам с хора, различни от мен, за да разбера как те преживяват света около нас. Искам да мога да разбера какво е човешкото преживяване на жена в София, например. Какво е преживяването да си чернокож в Америка през 60-те, да си от смесена раса в Южна Африка през 90-те или какво е да си гей в мюсюлманско семейство в източен Лондон през 2010 година. Това е единственият начин да разбереш колко много неща взимаш за даденост. Разбираш какво липсва на много други хора и обратното. Това е и начинът да разбереш, че всички сме много по-еднакви, отколкото различни и заслужаваме еднакви права и еднакво отношение. Това е смисълът на думата „съчувствие”.
