1200 са случаите на детско насилие годишно само в София, съобщи за Дарик директорът на "Съдебна медицина" доцент Станислав Христов. Най-много са случаите на насилие над деца, извършено на улицата - 60%, 24% са в училище и 5% в дома. Със сигурност реалният процент на домашното насилие е много по-голям, но повечето от тези случаи остават скрити, коментира доц. Христов. По думите му законодателството в тази посока трябва да се промени, защото единствените, които имат право да заведат децата в съдебна медицина, са самите родителите. Ето какво казва Станислав Христов за това с какво се сблъскват децата на улицата и колко е разпространено насилието в училище:
Независимо дали насилието над дете се извършва вкъщи, от родителите, в училище или на улицата резултатът от него е един и същ - разплакани и стресирани деца, стрес, който влияе върху крехката детска психика. При продължително въздействие, рано или късно, това води до тежки и непоправими последици. Най-често се касае за побой, нанесен от съученици. Това е някъде в около 95% от случаите. Около 5% са децата, пострадали от насилие, упражнено върху тях от учители, макар че има и такива случаи, разбира се. Спрямо общият брой на преглежданите деца, пострадалите от насили е в дома, са само около 5%. Това най-вероятно се дължи на така нареченото скрито насилие. Най-големият процент и относителен дял на насилието е извършеното на улицата. Това е някъде около 60% при статистиката, която ние имаме. Значителен обаче е и броят на насилени деца при грабежи.
Често ли се сблъсквате със сериозни последици от тези побоища?
Да, обикновено около 86-87 процента от случаите са с леки телесни повреди, причинени кръвонасядания, охлузвания, рани, но при останалите проценти има и счупвания на костни структури, най-вече в областта на лицето, както и на ръчичките на тези деца.
За онези 86 процента, на леки телесни повреди, какво се случва след това?
Нищо, но трябва да подчертаем, че случаите на полови престъпления с малолетни са около 11,80 процента от преглежданите деца. При 48% от тях се касае за изнасилване, а в останалите случаи за блудствени действия. Около стотина на година се освидетелстват по повод полови престъпления.
Как реагират родителите и институциите в такива моменти, вашата преценка?
Моята преценка е, че в последната година има сериозно раздвижване, разбира се, бих казал ние „прохождаме" в тези последни години, доста сме далече от законодателствата, които напълно защитават децата. В САЩ за един шамар върху дете може да влезете в затвора. Това в България няма да се случи. Смятам, че нашето законодателство тепърва ще трябва да постави много по-строги санкции, които обаче да се изпълняват, когато се докаже такова насилие. Според мен, когато започнат да обсъждат евентуални закони, които да бъдат наистина респектиращи срещу детското насилие - да се използват консултациите и от Съдебна медицина, тъй като ние виждаме жестокостта. Едно е да се прочете съдебно-медицинското удостоверение, друго е да го видиш в кабинета - да видиш това изплашено дете, да видиш в очите му, тогава бих поканил някои от законодателите да присъства на такива прегледи и тогава да мисли по друг начин.
