„Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.“ Това е решението на Конституционния съд по дело, образувано от Върховния касационен съд.
Решението е прието с 11 гласа. Съдия Георги Ангелов подписа решението с особено мнение, се казва още в съобщението на съда.
Съдия Филип Димитров подписа решението със становище по мотивите.
Делото беше образувано през март по искане на общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А целта бе да се тълкува дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност с промяна на името и на ЕГН.
Решението трябваше да определи дали държавата е длъжна да зачита самоопределянето към пол, различен от биологичния. .
Според конституционните съдии съдържанието на конституционното понятие "пол" в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на ЕС и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.
Традиционното бинарно разделяне на половете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия вид, пише в решението на КС. Съдиите смятат, че трябва да се отчита националната идентичност в различните ѝ измерения, а освен това демографската обстановка в България не просто е кризисна, но в перспектива поставя под въпрос самото оцеляване на нацията.
Полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите. Да се приеме обратното, би означавало по същество Конституционният съд по тълкувателен път да подмени съдържанието на конституционния термин "пол", който биологически се определя още към момента на зачеването, с "полова ориентация", т.е. с понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност независимо от биологичните му белези, пише в решението на КС.
Съдиите обаче отчитат и казуса с правния статус на транссексуалните лица, но според магистратите той се основава на научна преценка в повече от една област на познанието - биология, медицина, психология, социология, етика, право.
Половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, пише в решението на съда.
Решението е прието с 11 гласа. Съдия Георги Ангелов подписа решението с особено мнение, се казва още в съобщението на съда.
Съдия Филип Димитров подписа решението със становище по мотивите.
Делото беше образувано през март по искане на общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А целта бе да се тълкува дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност с промяна на името и на ЕГН.
Решението трябваше да определи дали държавата е длъжна да зачита самоопределянето към пол, различен от биологичния. .
Според конституционните съдии съдържанието на конституционното понятие "пол" в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на ЕС и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.
Традиционното бинарно разделяне на половете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия вид, пише в решението на КС. Съдиите смятат, че трябва да се отчита националната идентичност в различните ѝ измерения, а освен това демографската обстановка в България не просто е кризисна, но в перспектива поставя под въпрос самото оцеляване на нацията.
Полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите. Да се приеме обратното, би означавало по същество Конституционният съд по тълкувателен път да подмени съдържанието на конституционния термин "пол", който биологически се определя още към момента на зачеването, с "полова ориентация", т.е. с понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност независимо от биологичните му белези, пише в решението на КС.
Съдиите обаче отчитат и казуса с правния статус на транссексуалните лица, но според магистратите той се основава на научна преценка в повече от една област на познанието - биология, медицина, психология, социология, етика, право.
Половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, пише в решението на съда.
