Над нивите безшумно пада здрача. Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача гнева и болката си, и лъжите.
Наивен бях. И вярвах много. На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много. И много ми е болно. Нищо.
Земя, ти имаш хляб и гроб за всички. Към всички си еднакво мила:
треви и хора, зверове и птици…
Земя, дари ме с твойта сила – да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците, герои от еснафите да сторя
и скромни люде – от глупците.
Земя, дари ме с малко сила – да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко и е дошъл по твоите пътеки…
Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене земята тръпне черна, топла, гола.
Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
И падам на колени.
И се моля.
Днес огромният Стефан Цанев става на 90 години!
Най-важното бе, че имаше думата „свобода“ в нашите стихове, каза за БТА поетът и драматург Стефан Цанев. Той посочи сред най-ярките години в неговия живот - началото на шестото и седмото десетилетие на миналия век.
„Тогава аз и моите приятели Константин Павлов и Любомир Левчев променихме стила на българската поезия с въвеждането на свободния стих в българската литература“, каза той.
Както драматургът каза по-рано тази седмица на представянето на юбилейния си сборник „Носете си новите дрехи, момчета!“ на фестивала „Море от книги“ във Варна, в началото на 1960-те години той публикува във вестник „Литературен фронт“ текст в защита на свободния стих, зад който застават поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. Публикацията възбужда дискусия, която трае години.
„Дотогава това не съществуваше, с изключение на няколко спорадични стихотворения на Елисавета Багряна от 30-те години“, разказа Цанев. „Социалистическото изкуство симпатизираше на класицизма. Със свободния стих ние разрушихме правилата, като най-важното беше, че имаше думата „свобода“ в нашите манифести и в нашите стихове“, допълни той.
На своя широк принос към българската култура писателят гледа скромно. Той обясни, че ако можеше да се върне назад във времето, би променил само едно: „бих написал по-хубави неща“.
„Няма български драматург, който да е стигал до такива психологически дълбини при създаването на персонажите си и който да отразява така мощно и проникновено разломния дух на днешното време“, пише писателят и издател акад. Иван Гранитски по случай юбилея на Цанев.
Според акад. Гранитски Стефан Цанев е несъмнено най-яркият изразител на протестното мислене, на антидогматичната нагласа, която преобладава в новата вълна в българската лирика, появила се в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Издателят казва, че поезията на Стефан Цанев е заредена с енергията на несъгласието, протеста, възмущението от пълзящата в обществото демагогия. Според него чувствителната духовна мембрана на поета усеща задаващите се разложителни тенденции в социалната тъкан и реагира с остри изблици.
„Ако внимателно препрочетем не само поезията на Стефан Цанев, но и драмите, както и многобройните му публични изяви, интервюта, статии, есета, филипики и пр., ще се убедим в неговата последователност и категоричност в отстояването на смела гражданска позиция. Той следва Ботевия завет, че почтеният човек трябва силно да люби и мрази“, пише още акад. Гранитски.
„Думите за поета са най-силното оръжие, когато са искрени и истински. Неговата лирика не търпи фалша, подмените и предателствата. Тя мечтае, че някой ден човечеството, а и българското общество, ще се събудят от апатията, инерцията и самодоволството и ще осъзнаят своята историческа роля за спасението на човешките души“, казва още издателят.
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, област Русе. През 1954 г. завършва Математическа гимназия в Русе. Завършва журналистика през 1959 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1960 г. е приет да учи драматургия в Московския киноинститут, който завършва през 1965 г.
Работата в театъра се превръща в нево спасител
След завръщането си в България Стефан Цанев работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ до 1967 г., а впоследствие е драматург в редица театри – в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, в Театър 199, в Театъра на окръзите, в Театър „София“ и в Театъра на Българската армия. В Драматичния театър в Пловдив работи заедно със съпругата си – актрисата Доротея Тончева. До днес живее в Балчик.
През годините на комунистическия режим Стефан Цанев е сред авторите, чието творчество нееднократно е обект на ограничения. Цензурни комисии забраняват няколко от неговите постановки. Стефан Цанев продължава творческата си дейност, като по собствените му думи работата в театъра се превръща в негов спасител. След 10 ноември 1989 г. той продължава активно да участва в обществения дебат със своите публикации и граждански позиции. За настъпилите промени поетът казва: „Съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода“.
Безгранично творчество
Автор е на повече от 30 пиеси, сред които „Процесът против богомилите“ (1968), „Джуджето и седемте Снежанки +1“ (1976), „Рицарят на печалния образ“ (1978), „Последната нощ на Сократ“ (1986), „Тайната вечеря на дякона Левски“ (1986), „Параноя“ (1991), „Величието и падението на Стамболов“ (1993), „Пир по време на демокрация“ (1996), „Адът – това съм аз“ (1997), „Духът на поета“ (2011), „Заговорът на Калигула“ (2014), „Цигуларката на Бога“ (2016) и „Убийството на Богородица“ (2022). Негови пиеси са представяни на сцени в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Санкт Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага и други градове.
Творчеството на Стефан Цанев обхваща поезия, драматургия, романи, публицистика, сборници с есета, както и детска литература. Автор е на стихосбирките „Часове“ (1960), „Композиции“ (1963), „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (1967) и други, както и на „Анини приказки“ (1976), сборника с есета „Убийците са между нас“ (1996), романа „Мравки и богове“ (2000) и други. Част от творбите му са преведени на редица европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит.
Стефан Цанев е носител на множество отличия, сред които Националната награда за литература „Иван Вазов“ за цялостен принос към литературата (2004), орден „Стара планина“ – първа степен за цялостен принос към българската култура (2006), наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (2019) и наградата „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство (2021). През 1992 г. е обявен за Международен мъж на годината 1991/1992 от Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. В класацията на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив за 2014 г. е определен за най-четения български автор.
Признание и поздрави
Словото на Стефан Цанев ни призовава да търсим смисъла във времето, в което живеем, и да се ръководим от нравствената мяра на съвестта, каза президентът Илияна Йотова в поздравителен адрес до бележития български драматург, писател и поет по повод 90-годишнината му. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
По думите на президента Стефан Цанев е сред големите родни творци на нашето време. Не онези, които дават готовите отговори, а мислителите, които ни учат да задаваме въпроси и да отстояваме своето достойнство, заяви тя.
"Вашите произведения са израз на верността ви към свободата и честността и на високата отговорност на твореца да води диалог със своята публика", се обръща президентът към Цанев. Тя отбелязва, че творчеството му десетилетия наред вдъхновява, провокира и възпитава поколения, защото в него се открива траен духовен ориентир.
Президентът припомни, че в романа „Мравки и богове“ на Стефан Цанев героят Данаил Кардамов пита себе си: „Защо гледаме все към небето?“. Всеки човек има свой отговор на този въпрос, но аз вярвам, че какъвто и да е той, в него се таи частица съкровена надежда и вяра в по-доброто бъдеще, даваща сили за нова стъпка по пътя към постигането му, заяви още Илияна Йотова.
"Празнуваме рождения ден на един от най-ярките и бележити съвременни български писатели, поети и драматурзи. Човек, чието слово оставя дълбока следа в националното ни самосъзнание, а драматургията му е неизменна част от историята и душата на българския театър. С пиесите си Стефан Цанев провокира, буди съвести, изправя ни пред огледалото на историята и ни кара да търсим истината. Неговото творчество е истинска школа по достойнство, слово и свобода за поколения български актьори, режисьори и зрители", написаха от Съюза на артистите в България.
"Пожелаваме му от все сърце крепко здраве, силен дух, неугасващо вдъхновение и още много споделени творчески радости! Дълбок поклон пред делото и таланта! Честит юбилей", допълват оттам.
"Днес един истински титан на българското слово и театър навършва 90 години! Честит юбилей на Стефан Цанев! Стефане, ти си от онези редки личности, които не просто пишат история, а я дишат, преживяват и ни я предават с безпощадна честност и огромен талант. Твоите думи винаги са ни палили, събуждали и карали да се замислим кои сме и накъде отиваме. Да си здрав още много години! Пожелавам ти непримиримостта на духа ти никога да не стихва, а перото ти да продължава да бъде остро. Благодаря ти за приятелството, за мъдростта и за всяка споделена дума! На многая лета", написа и Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България.
"Творчеството на Стефан Цанев съчетава остра обществена чувствителност, мъдрост, ирония и фин хумор. В неговия свят смехът никога не е самоцел – той е начин да разкрием истината, да зададем важните въпроси и да запазим човешкото в един сложен свят. 90 години Стефан Цанев са 90 години живот, посветен на словото, театъра и свободата на духа. Благодарим за думите, за смелостта и за онези истини, които остават вечни", това написаха с почит и обич от Сатиричен театър "Алеко Константинов".
Днес отбелязваме 90-годишния юбилей на Стефан Цанев – поет, драматург и общественик, чието творчество повече от шест десетилетия задава неудобни въпроси, пази историческата памет и отстоява свободата на човешкия дух, посочиха и от Народен театър "Ивн Вазов".
