С гласовете на „Прогресивна България“ Народното събрание прие на първо четене промените в Кодекса на труда, с които се предлага нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Дебатът в пленарната зала премина в остър политически спор за това доколко бъдещият размер на най-ниското трудово възнаграждение ще бъде предвидим и по какви правила ще се изчислява.
Според социалния министър Наталия Ефремова целта е да се съчетаят икономическите и социалните фактори, така че механизмът да дава повече сигурност както на работещите, така и на бизнеса и държавата.
„В предложението сме заложили показатели, които да осигурят едновременно защита на доходите и предвидимост. За работещите това означава минималната заплата да позволява покриването на основните разходи за храна, лекарства, сметки и услуги. За бизнеса и държавата пък е важно да има яснота при планирането на разходите и бюджета за следващата година“, обясни Ефремова.
От ГЕРБ-СДС поставиха под въпрос дали предложенията действително съдържат конкретна формула. Илияна Жекова посочи, че в законопроекта са изброени критериите, които трябва да бъдат вземани предвид, но според нея липсва ясно правило, което да показва как точно от тях ще се стига до конкретен размер на МРЗ.
„В текста виждаме показателите, които ще се отчитат, но не и конкретното правило, по което те ще определят размера на минималната заплата. Именно това е въпросът – къде е механизмът и как ще се стига до крайния резултат“, заяви Жекова.
Критики отправиха и от „Демократична България“. Мартин Димитров предупреди, че с предложените промени се увеличава ролята на изпълнителната власт при определянето на минималното възнаграждение.
„Според нас така се създава възможност правителството да има твърде голяма свобода при определянето на МРЗ. Ако няма конкретна формула, а само критерии, крайното решение на практика ще зависи от Министерския съвет. Това не може да се нарече достатъчно ясен механизъм“, каза Димитров.
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвърза темата с разпределението на държавните средства и обвини управляващите, че промените могат да се отразят негативно на хората с най-ниски доходи.
„Това изменение на формулата според нас има конкретен ефект – да ограничи увеличението на доходите на хората на минимална заплата, за да останат повече средства в бюджета. В същото време виждаме как се планират значителни средства за подпомагане на земеделски производители, докато за еднократната помощ за горива са предвидени 30 млн. лева за около 550 хиляди български граждани“, заяви Василев.
От ДПС също настояха за по-голяма яснота при определянето на минималната заплата. Айтен Сабри подчерта, че размерът на МРЗ не трябва да зависи от произволни решения или от неясно административно усмотрение.
„Необходимо е да има устойчиво и прозрачно правило, по което всички да знаят как се формира минималното възнаграждение. Размерът му трябва да бъде резултат от ясен и предвидим механизъм“, посочи Сабри.
От „Възраждане“ предупредиха, че предложеният модел може да доведе до по-нисък размер на минималната заплата спрямо очакваното. Цончо Ганев заяви, че според техните изчисления разликата би била около 36 лева, или приблизително 18 евро.
„При заложения от вас модел минималната заплата ще бъде по-ниска с около 36 лева. Ако го изчислим в евро, говорим за приблизително 18 евро. Според параметрите, които се залагат в бюджета и предстои да бъдат съгласувани с Брюксел, размерът би достигнал около 672 евро“, каза Ганев.
В защита на законопроекта председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че целта не е намаляване на минималната заплата, а нейното значително увеличение.
„Не става дума за намаляване на минималното възнаграждение. Напротив – очакваме то да нарасне значително спрямо сегашното ниво и увеличението да бъде съществено и в сравнение с това в много други европейски държави. Въпросът обаче не е само в конкретното число. Трябва да намерим баланс между достойния доход за хората с ниски възнаграждения и възможностите на държавния бюджет и публичните финанси“, посочи Витанов.
Новият модел предвижда при определянето на минималната работна заплата да се отчитат четири показателя, сред които покупателната способност и издръжката на живот, равнището и динамиката на работните заплати и производителността на труда.
Според правителството механизмът трябва да направи определянето на МРЗ по-предвидимо, като същевременно се запази възможността размерът ѝ да се съобразява с икономическите и социалните условия в страната.
